Присъда № 68 от 16.12.2022, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 68 от 16.12.2022 г., постановена по ВНОХД № 909/2022 г. на Окръжен съд - Бургас

Производството е въззивно, движи се по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 101 от 27.06.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 3738/2020 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, подсъдимият Д. П. Д. с ЕГН ********** е признат за невиновен затова в неустановен период през 2014 г. до 29.01.2015 г. в Република Кипър и в гр. Бургас, Република България, с цел да набави за себе си и за представляваното от него юридическо лице, упоменато по - долу, имотна облага, да е възбудил и да е поддържал у Х. Н., *** гражданин, роден на*** г., в гр. ***, ***, заблуждение, че след закупуването чрез „познати“ лица от централата на „Кинг Тобакос“ в гр. Пловдив, Република България на 960 мастербокса цигари „Корсери Кинг“ с единична стойност на мастербокс 118 щатски долара или на обща стойност 113 280 щатски долара и тяхното транспортиране на пристанище в гр. Бар, Черна гора, чрез представляваната от него фирма „***“ (***), със седалище и адрес на управление в ***, **** ап.

** ****, за което му представил и проформа фактура № 1109/12.12.2014 г., ще му достави същите в Република Кипър на името на вписаното във фактурата като получател, представлявано от Н. дружество „Ватерло сървисиз“ (“WATERLO SERVICES“ LTD), c адрес на управление: в гр. ***, Република Кипър, „***“ Str. ***, ***, за което е нужен авансов банков превод от 25 085 щатски долара, по банкова сметка IBAN BG ****, регистрирана на името на „****“, получен във финансов център в гр. Бургас, Република България, офис „Булаир“ на „Търговска банка Д” АД, и така да е причинил на Н. имотна вреда в големи размери на стойност 25 085 щатски долара, равняващи се към 29.01.2015 г., по курс на деня за долар 1.72853 лев, на сумата от 43 360 лева, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл.

209, ал. 1 от НК.

Прокуратурата атакува постановената присъда с бланкетен въззивен протест и моли същата да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият – да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено съответно наказание. След определението на съда по чл. 327 от НПК по делото постъпи допълнителен протест от прокуратурата, който съдържа конкретни възражения и доводи против атакуваната присъда. Твърди се, че първостепенният съд е надценил обясненията на подсъдимия като доказателствено средство в частта им, касаеща отношенията между него и пострадалия, особено като се имало предвид, че последният не е бил разпитван в хода на съдебното следствие и в тази част обясненията на подсъдимия нямало как да бъдат надлежно потвърдени. Твърди се още, че 1 районният съд е надценил и значението на представената в съдебното следствие пред него и приета като писмено доказателство запис на заповед.

Възразява се, че в по-голямата си и съществена част аналитично-оценъчната дейност на първостепенния съд била пълна с хипотези и вероятности, а не се основавала на събрания доказателствен материал, поради което се прави извод от прокуратурата, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд били незаконосъобразни и необосновани. От въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. Д. за виновен по предявеното му обвинение и да му наложи справедливо наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа въззивният протест, като намира постановената първоинстанционна присъда за необоснована. Според него районният съд неправилно е обсъдил доказателствения материал, неправилно е кредитирал едни твърдения, а други не и поради това е направил изводи, които не кореспондирали изцяло с фактическата обстановка. В тази връзка твърди, че обясненията на подсъдимия били значително надценени от първостепенния съд, който при анализа им не съобразил обстоятелството, че Д. имал право да дава всякакви обяснения, включително и такива, които са неверни, пък и било напълно логично да прави твърдения, които го поставят в по-благоприятна позиция. Прокурорът изразява становище, че представената запис на заповед не може да оневини подсъдимия, тъй като същата е възможно да бъде подписана именно с цел постигане на по-благоприятно за него положение.

Според прокурора, макар в конкретния случай основният спор бил дали се касае за осъществен състав на престъпление или за неуредени гражданскоправни, респ. търговски отношения, не трябвало априори да се игнорира възможността да бъде осъществена измама само защото подсъдимият и пострадалият се били познавали и били имали в миналото търговски отношения. Напротив, според прокурора точно в такива случаи измамите се осъществявали най-лесно, тъй като се базирали на вече изградено взаимно доверие и кредитация на това доверие. В тази връзка прокурорът сочи, че подсъдимият Д. е поел задължение, спрямо пострадалия, да извърши нещо, което дори чисто законово е нямал право да извърши, доколкото не е имал разрешение да търгува с акцизни стоки – факт, който не се оспорвал дори от защитата. Поради това, според прокуратурата, можело да се направи извод, че още изначално подсъдимият Д., поемайки това задължение, субективно е бил наясно, че първо поема задължение за нещо, което няма право да извърши и второ, че няма да го извърши.

Моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. Д. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер към минимума, определен в закона, а именно за срок от две години. Изразява становище, че изтърпяването на това 2 наказание може да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 НК, доколкото приема, че е настъпила реабилитация по предходните му осъждания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият Д. Д., редовно призован, се явява и оспорва протеста. Твърди, че не е имал намерение да мами пострадалия, с когото имали дългогодишно познанство и общи сделки. Моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия оспорва въззивният протест. Твърди, че в хода на съдебното следствие пред първата и пред втората съдебна инстанция не са били събрани доказателства, които да обосновават по безспорен начин вината на подсъдимия досежно повдигнатото му обвинение. Възразява срещу тезата на прокуратурата, че щом Д. е дал обяснения, априори същите са лъжливи, само заради качеството му на подсъдим. Касателно липсата на разрешение за търговия с акцизни стоки, защитникът сочи, че Д. не е бил титуляр за разрешение за продажба на тютюневи изделия по смисъла на Закона за тютюна и свързаните с тях изделия, които разрешения се издават по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, тъй като неговата ангажираност в настоящия случай не е била да продава цигари. Според защитника, подсъдимият не е обещавал, че ще извърши продажба, а че ще посредничи между две лица, едното от които е търговец и безспорно има разрешение за продажба на цигари (конкретният производител на цигарите) и другото лице – потенциалния купувач, който желае да закупи такива изделия. Според защитника, търговското посредничество не можело да се приравнява на продажба и този текст на закона не трябвало да се тълкува разширително, доколкото търговия и продажба не били синоними, още повече, че Д. никога не бил сключвал договор, в условията на който той фигурира като продавач.

Според защитника не трябвало да се омаловажава и издадената от подсъдимия Д. запис на заповед като паричен инструмент, обезпечаващ изпълнението на задължение на едно лице към негов контрагент.

Посредством издаването на тази поименна ценна книга, най-малкото Д. бил манифестирал на своя контрагент г-н Н., че същият има възможност да получи от него сумата, с която се е разпоредил, в случай че финансовотърговските им взаимоотношения не се развият както е договорено. Според защитника, издаденото в полза на пострадалия обезпечение подкрепяло обясненията на подсъдимия, че бил положил усилия за реализирането на тази сделка между краен купувач г-н Н. и продавач „Кинг Табакос“ ООД, а обстоятелството, че тази сделка не се е осъществила, не следвало да бъде приравнявано на изначално намерение у подсъдимия да въведе в заблуждение своя познат и да му нанесе имотна вреда. Моли въззивния съд моля да приемете, че първата съдебна инстанция е постановила правилна, законосъобразна и обоснована присъда, и която като такава да потвърди.

Окръжен съд – Бургас, след като изслуша явилите се в съдебното 3 заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като анализира наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, стига до извода, че протестът на Бургаска районна прокуратура е допустим, а разгледан по същество – основателен.

Производството пред първостепенния съд е протекло и приключило по реда на глава ХХVІІ от НПК, с приложение на чл. 371 т.1 от НПК. С нарочно определение по чл. 372, ал.3 от НПК, районният съд е одобрил изразеното от страните съгласие да не се разпитват вещите лица по делото, а при постановяването на присъдата да се ползват изготвените от тях писмени заключения, приложени по делото. Същевременно, първоинстанционният съд е предоставил на страните възможност, в условията на равнопоставеност и състезателност, да представят доказателства, да развиват доказателствени искания и да упражняват активно своите процесуални права. Така, в рамките на проведеното съдебно следствие и в пределите на своята компетентност, включително и сам проявявайки процесуална активност, районният съд е успял, в условията на устност и непосредственост, да събере голяма по обем съвкупност от гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, допустими и относими за решаването на правния спор.

Въз основа на приобщените по делото доказателствени материали, включително и тези, събрани от въззивния съд, се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. П. Д. е роден на *** г. в гр. ***, област ***, живее в гр.

***, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***. От приложените по делото справка за съдимост и копия от бюлетини за съдимост и съдебни определения (л. л. 57-62 и л. 193 от първоинст. дело) е видно, че спрямо подсъдимия са били постановени следните, влезли в сила съдебни актове по наказателни дела:

С определение от 22.03.2005 г., постановено по НОХД № 364/2005 г., влязло в сила на същата дата, Районен съд – Стара Загора е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият Д. се е признал за виновен, че в периода 29.05.-13.06.2002 г. е извършил престъпление по чл. 227Б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в размер на 250 лв. На 23.03.2005 г. е бил издаден изпълнителен лист за паричното вземане, който бил изпратен на Агенция за държавни вземания (АДВ“, Регионална Дирекция (РД) Русе – рег. № 30-04/0005 от 27.04.2005 г. (л. 186 от първоинст. дело);

С определение от 27.09.2005 г., постановено по НОХД № 1799/2005 г., влязло в сила на същата дата, Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият Д. Д. се е признал за виновен, че в периодите 23.09.-06.10.2002 г. и 17.01.-01.02.2003 г. е извършил престъпления по чл. 227Б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е било наложено общо наказание глоба в размер на 600 лева. На 28.09.2005 г. е 4 бил издаден изпълнителен лист за паричното вземане, който бил изпратен на АДВ, клон Русе – рег. № 30-04/0005/3 от 24.10.2005 г. (л. 187 от първоинст. дело);

С решение от 12.06.2008 г., постановено по НАХД № 650/2008 г., влязло в сила на 03.07.2008 г., Районен съд – Шумен е признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 18.01.2005 г. е извършил престъпление по чл. 227Б, ал.2, вр. ал.1 от НК и го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му на основание чл. 78А от НК административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. На 10.07.2008 г. е бил издаден изпълнителен лист за паричното вземане, който бил изпратен на АДВ, клон Русе – рег. № 30-04-56/2 от 04.08.2005 г. (л. 188 от първоинст. дело);