Решение № 64 от 07.05.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Харманли, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20245630100028 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „А. Б.

Българин“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н ****, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Е. Ц. пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес: [email protected] против С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. **** с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.12.2018 година длъжникът С. Д. С., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 244662 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 9 броя вноски по 196 в срок до 14.09.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %. както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 244662 на 12.12.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид. формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното 1 законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процеспият договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът С. Д. С., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред /стр. № 227 ред от Приложение № към договора за цесия.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

2

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако приемете, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моля да приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о„ ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г„ I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът С. Д. С., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът С. Д. С., ЕГН **********, дължи на „А. Б. България“ ЕООД, с ЕИК **** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 879/2023 г., а именно сумата в общ размер от 2009.84 лв., формирана както следва:главница в размер на 800 лв.;договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 149.54 лв. за периода от 12.12.2018 гдо 14.09.2019 г.;законна лихва за забава върху главницата в размер на 143.31 лв. за период от 14.09.2019 г. до 19.09.2023 г.;302.53 представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД;614.46 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит;както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за 3 забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2. раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „А. Б.

България“ ЕООД да сезира с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 2042.63 лв. срещу ответника С. Д. С., ЕГН **********.

След като се запознаете с доказателствата по делото и изложените аргументи, молим да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника С. Д. С., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. България“ с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1404, бул. ***, представлявано от юрк. Е. Ц. сумата в общ размер от 2009.84 лв., формирана както следва: главница в размер на 800 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 149.54 лв. за периода от 12.12.2018 г до 14.09.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 143.31 лв. за период от 14.09.2019 г. до 19.09.2023 г.;302.53 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситнкеш“ ООД; 614.46 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит;както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч.гр.д. № 879/2023г. по описа на РС- Харманли, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „А. Б. България“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 40.20 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли съдът да осъди ответника С. Д. С.. ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни 4 разноски по ч.гр.д. № 879/2023г. по описа на Районен съд Харманли, Гражданско отделение, и по настоящото производство на обща стойност от 290.20 лв.

Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да постановите неприсъствено решение срещу него.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК с вх. рег. №7435/21.09.2023 г., въз основа на което е образувано производство по ч. гр. дело № 876/2023г. на ХРС. По това ч. гр. дело е издадена заповед № 531 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.09.2023г., по силата на която е разпоредено, длъжника – ответника в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите, както следва: главница в размер на 800 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 149.54 лв. за периода от 12.12.2018 г до 14.09.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 143.31 лв. за период от 14.09.2019 г. до 19.09.2023 г.; 302.53 представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситнкеш“ ООД; 614.46 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит №244662; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Заповед № 531 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.09.2023г е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,при което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил с настоящата искова молба в рамките на срока.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове: