Решение № 260226 от 07.12.2020, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. Кюстендил, 07.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета

Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.

№ 17 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ

ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД против Д.Р.С..

В исковата молба се твърди, че за вземането, предмет на настоящото производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д 1976/2019 г. на КРС, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Това обусловило интереса от предявяването на иска в настоящото производство.

Дължимостта на претендираното вземане произтичала от сключен с „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем № 5454667 от 17.07.2018 г., по силата на който ответникът като кредитополучател получил сумата от 600.00 лв. (договорът имал силата на разписка). Общият размер на дължимата сума възлизал на 939.42 лв., ведно с договорната лихва, която следвало да се погаси на 18 двуседмични вноски, всяка в размер на 52,90 лв.

(включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Със сключването на процесния договор страните се съгласили да бъде погасен текущ кредит на С. по Договор за паричен заем № 5451736 в размер на 235 лв. Направено било от същите волеизявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения.

Така, задължението се погасило изцяло, а остатъкът от заемната сума по процесния договор била изплатена на ответника.

Твърди се, че ответникът не извършил никакви погашения по процесния договор, заради което дължал връщане на главницата в пълен размер от 600,00 лв., както и на договорна лихва в размер на 92,28 лв. за периода 31.07.2018 г. (датата на първата вноска) до 26.03.2019 г.

(датата на падежа на договора).

Отделно от това разпоредбите на договора предвиждали, че заемателят доброволно ще се ползва от допълнителната услуга експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, на което основание била дължима и сумата от 247,14 лв. Сума в същия размер била дължима като неустойка, поради неизпълнение на задължението на заемателя да представи съответното, съгласно клаузите на процесния договор, обезпечение.

Съгласно Тарифа на „Вива Кредит“

ООД, с която заемателят бил запознат, били дължими и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение (за провеждане на телефонни разговори, писма, покани, електронни съобщения, ангажиране дейността на служител и др.) в размер на 245,00 лв.

Падежната дата на последната погасителна вноска била 26.03.2019 г., като към настоящия момент ответникът продължавал виновно да не изпълнява договорните си задължения, поради което дължал и лихва за забава в размер на 29.02 лв. от 01.08.2018 г. (датата на допускане на забава на погасителна вноска заем до 24.09.2019 г. – датата на подаване на заявлението, а така също и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД има следните вземания от Д.Р.С., с адрес: *** по Договор за паричен заем № 5454667 от 17.07.2018 г., сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено чрез Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2019 г. на ищцовото дружество, а именно: 600,00 лева главница; 92,28 лв. договорна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 26.03.2019 г.; 247,14 лв. – неустойка; 247,14 лева – такса за експресно разглеждане на документи; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се и направените разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Направено е и особено искане за връчване на уведомлението за цесията заедно с преписа от исковата молба и приложенията й.

С Разпореждане № 517/05.02.2020 г. съдът е прекратил производството по делото досежно сумата в размер на 29.02 лв., представляваща законна лихва за периода 01.08.2018 г. – 24.09.2019 г. поради оттегляне на иска в тази му част и е обезсилил в същата част Заповед за изпълнение на парично задължение № 1008/2.10.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1976 от описа на КРС за 2019 г.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез назначения му особен представител адв. К..

Навежда доводи за недопустимост на иска поради това, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем съгласно изискванията на закона, а и за неоснователност на същия. Оспорва истинността на подписа, положен за кредитополучател в процесния договор. Сочи, че сумата по договора не била получена и усвоена.

Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем № 5454667 от 17.07.2018 г., сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД на ответника бил предоставен заем в общ размер на 600.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,34%, ГПР 49,39 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-ия ден – 0,11 %, такса за експресно разглеждане на документи – 247,17 лв. Така, общодължимият размер на кредита възлиза на 939,42 лв., платими на 18 седмични погасителни вноски.

Не се спори, че пълната сума по договора не е възстановена изцяло.

С нея бил погасен текущ кредит по

Договор за паричен заем № 5451736 в размер на 235 лв., сумата от 365 лв. му била предаден видно от приложения на л. 9 от делото разходен касов ордер.

Приложена е Тарифа към договори за паричен заем

„Вивакредит Сега 14 и 30“ или „Вивакредит план“, без данни за връчването й на длъжника.

Видно от приложения и неоспорен Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2019 г. вземането по договора било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

По делото няма представени доказателства горепосочената цесия да е била потвърдена на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

Съгласно т.4) от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на вземане с № 2871153 на името на настоящия ответник.

С представено по делото пълномощно на л. 21 ищецът бил натоварен да извърши от името на упълномощителя „вива кредит“ ООД уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 01.12.2016 год.

Представено е Уведомление без дата, изходящо от цесионера и настоящ ищец, който от името на цедента (л. 20 от делото), уведомява длъжника за извършената цесия като липсват доказателства за получаване на уведомлението от него, но с връчването на исковата молба и приложенията към нея, е връчено на неговия особен представител в настоящото производство. В исковата молба е направено изрично искане уведомлението за цесия да бъде връчено ведно с исковата молба и останалите приложения към нея.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №1976/2019 г. на КРС в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1008/2019 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от КПК, а заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимата сума по кредита не е заплатена, като задължението е в размер на 600 лв. – главница, 92,28 договорна лихва, 247,14 – такса за експресно разглеждане на документи, 247,14 – неустойка по Тарифата за непредставяне на обезпечение и 245 лв. такси за събиране на вземането при просрочие, както и 30,17 лв. законна лихва.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Предмет на иска за установяване на това спорно вземане са задължения по Договор за паричен заем № 5454667 от 17.07.2018 г., сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено чрез Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2019 г. на ищцовото дружество.

На лице е надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото на страната на ответника особен представител адв. К., който осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е сред тях – така Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС. С това прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Що се отнася до възражението на ответната страна досежно ненастъпила съгласно изискванията на закона предсрочна изискуемост на кредитното правоотношение, съдът не поставя на обследване този въпрос, доколкото към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК вземането е станало изцяло изискуемо, а от друга страна, ищцовото дружество в нито един момент не позовава претенцията си на предсрочна изискуемост.

По иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД:

За да се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.07.2018 г. между ответника и „Вива кредит” ООД е сключен договор за паричен заем № 5454667 в общ размер на 600.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,34%, ГПР 49,39 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-ия ден – 0,11 %, такса за експресно разглеждане на документи – 247,17 лв.

В чл.2, ал.1 от договора е упоменато, че с подписване на договора страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на ответника с КИД 5451736/03.07.2018 г., задължението по който към този момент е 235 лв., а остатъкът е изплатен на заемателя, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. По делото е представен и разходен касов ордер, съгласно който на дата 17.07.2018 г. на ответника е предоставен остатъка от заемната сума в размер на 365,00 лв. По този начин се установява фактът на предаване на заемната сума на ответника.