Решение № 212 от 22.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Разлог, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240101055 по описа за 2023 година

Производство e образувано е по ИМ, депозирана от „БДСК“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.

„М.“№19, ч/з пълномощника юрк. Д.А., с/у М.А.М., ЕГН*, от с.Б., о.Р., у.„Д.Б.“№22 и Г.К.А., ЕГН*, от с.Г., о.Р.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 13`877.30 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението /01.03.2023 г./ до пълното погасяване на дълга, 3`459.38 лева – дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г., 528.04 лева – обезщетение за забава за периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г., 48.42 лева – законна лихва за периода от 17.02.2023 г. до 27.02.2023 г.

Претендират и сторените от ищеца съд. и деловодни разноски.

С ИМ се представят писмени документи, които ищцовото дружество моли да бъдат приобщени към доказат. материал. Прави доказат. искане за допускане и назначаване на ССчЕ, която да даде заключение по въпросите, формулирани в ИМ.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответниците е представен писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на иска, тъй като ответницата М.М. не е единствен наследник на кредитополучателя А.Б.. Оспорват настъпването на предсрочната изискуемост. Правят изрично възражение по чл.22 от ЗКП, поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.

В СЗ ищецът, ч/з процесуалния си представител, поддържа иска и направените доказат. искания.

Ответниците в ОСЗ не се явяват. Изразява допълнително становище по същество на ИМ.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, и чл.412 от ГПК.

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.417 от ГПК, е образувано ч. гр. д.

№235/2023 г. по описа на Рг.РС, по което е издадена Заповед №121 от 07.03.2023 г., с която е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца сумата 13`877,30 лева - главница по Договор 1 за кредит за текущо потребление от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението /01.03.2023 г./ до пълно погасяване на дълга;

3`459,38 лева - договорна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г.; 528,04 лева обезщетение за забава за периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г.; 48,42 лева - законна лихва за периода от 17.02.2023 г. до 27.02.2023 г.; 408,26 л е в а - разноски в заповедното производство, от които: 358,26 лева заплатена държ. такса и 50.00 л е в а юрк. възнаграждение.

Длъжниците са уведомени съответно на 03.07.2023 г. и на 04.07.2023 г.

На 18.07.2023 г. депозират в Рг.РС възражения против заповедта по чл.414 от ГПК.

От представения по делото в заверено копие договор за кредит, се установява че на 21.12.2018 г. м/у „БДСК"АД, като кредитор, и А.Б., ЕГН*, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление /наричан по-долу за краткост „Договора"/, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сума от 15`000.00 лв. със срок за погасяване 10 г, при год. лихвен процент 8.8%, и падежни вноски.

Кредитът е обезпечен с поръчителството на Г.К.А., ЕГН*, съгласно сключен Договор за поръчителство от същата дата /инкорпориран в договора за кредит/.

Ищецът е изпълнил основното си задължение по договора като е превел заемната сума от 15`000,00 лева по разплащателна банкова сметка с IBAN*, с титуляр А.К.Б., т.е. кредитът е усвоен еднократно на 21.12.2018 г.

Съобразно постигнатите договорки м/у страните е определена падежна дата по Погасителен план - 7-то число на месеца при краен падеж 21.12.2028 г.

Съгласно чл.8 от Договора за кредит, предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е 8.10%. Определен е год. процент на разходите /ГПР/ от 9.20%.

Като неразделна част от Договора за кредит за текущо потребление, са изготвени и подписани Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и Погасителен план.

В чл.18.2 от Общите условия към договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 19 дни.

Видно от удостоверение за н-ци, издадено от О.Р., кредитополучателят А.Б. е починал на *.

След датата на смъртта, за периода от 24.09.2019 г. до 13.11.2020 г. са постъпвали плащания от н-ка М.А.М..

Със заявление с вх. №*/20.05.2020 г., М.А.М. в качеството си на наследник на кредитополучателя, заявява че поема издължаването на кредита на наследодателя си, като се посочва разплащателна сметка, от която ще се обслужва същия.

От приложената разписка на л.28 от делото, се установява че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено лично на ответника М.А.М. на 17.02.2023 г.

Видно от заключението на изготвената по делото ССчЕ, кредитополучателят А.Б. е усвоил заемната сума от 15`000,00 лева на 21.12.2018 г. ч/з превод по разплащателната му сметка.

Според заключението на ВЛ към датата на предсрочната изискуемост - 17.02.2023 г. и към дататана депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 27.02.2023 г., непогасените задължения по кредита са следните: 13`877.30 лева – главница, 3`459.38 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.02.2020 г. до 16.02.2023 г., 528.04 лева – обезщетение за забава за периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г., 48.42 лева – обезщетение за забава за периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г. и 120.00 лева – такса за предсрочна изискуемост.

Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл.422 от ГПК, във 2 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридич. факти): 1/ възникнало валидно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2018 г.; 2/ предоставяне на посочената сума на наследодателя на ответника, а последният се е задължил да ги върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;

3/ че длъжникът е изпаднал в забава; 4/ настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, за което длъжникът е уведомен или настъпване на крайния падеж на договора. 5/ По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже правопогасяващи или правоизключващи факти.

От приетите по делото писмени док-ва се установява, че М.М. с конклудентни действия по смисъла на чл.49, ал.2 от ЗН, е приела наследството, оставено й от наследодателя А.Б.

Приемането на наследството, съгласно чл.60, ал.1 от ЗН, включва не само имуществените права на наследодателя, но и неговите имуществени задължения. Нещо повече, ответникът М.М. с подаденото заявление с вх. №*/20.05.2020 г. е поела издължаването на кредита на наследодателя си.

От приложеното ч. гр. д. №235/2023 г. на РС-Рг се установява, че в полза на "БДСК"ЕАД, с/у М.М. и Г.А. по реда на чл.417 ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираната сума, с/у която длъжниците са възразили в срока по чл.414 от ГПК и в законоустановения преклузивен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стстта на услугите, съответно стоките, ч/з извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по процесния договор, следва че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което приема, че м/у „БДСК"ЕАД и наследодателят на ответника М. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потреб. кредит, по силата на който ищецът се е задължил в качеството на кредитор да предостави на кредитополучателя сумата 15`000,00 лв. със задължение за връщането й за срок от 120 месеца на месечни погасителни вноски съобразно подписания погасителен план.

Претенциите са основани на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. За настъпването на предсрочна изискуемост освен наличие на обективни факти – забава в плащанията съгласно постигнатите м/у страните договорености, следва да е налице и обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на уведомление, което да е достигнало до длъжника – в този смисъл са задължителните разяснения по т.18 от ТР №*/2013 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е уредено в клаузата на чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, която гласи, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става 3 предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От заключението по ССчЕ, прието без възражения, което съдът кредитира, се установява, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е имало непогасени вноски, като погасяването на суми по кредита е преустановено на 13.11.2020 г. Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на 17.02.2023 г., когато уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответника М.. Необходимо е да бъде съобразено приетото в т.18 от Тълк. решение №4/2013 г. по тълк. дело №4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на 2 предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се установи от приложената разписка на л.28 от делото, удостоверяваща връчването на уведомлението на лично на ответника М.. Нещо повече предсрочна изискуемост може да бъде обявена и с ИМ, като в нея или в документ, приложен към нея, се съдържа изрично волеизявление на кредитора, че прави остатъка от кредита предсрочно изискуем.

Съгласно трайната съд. практика, отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател /Решение №114 от 07.09.2016 г. по т. д. №362/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о./. Уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е изпратено до наследника М.М., поради изложените по-горе обстоятелства, като е получена на 17.02.2023 г. От този момент започва да тече срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, относно отговорността на поръчителя. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено в Рг.РС на 01.03.2023 г., поради което „Б.ДСК“АД ангажира отговорността и на Г.А. като ответник в настоящото производство. Поради това, че поръчителят, по аргумент от чл.141 и чл.147 от ЗЗД, е длъжник по самостоятелното правоотношение с кредитора на обезпеченото вземане и същият се е съгласил да отговаря солидарно за задължението на друго лице, то по отношение на него са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение.