Решение № 2974 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2974 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20221110142875 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59, от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски по настоящото дело.

Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия на ответника за стопански нужди, като купувачът не е изпълнил задълженията си да сключи договор за доставка на ТЕ при ОУ и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия за стопански нужди е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след издаване на данъчна фактура.

Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. и с твърдения за изтекла давност. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва предявените 1 искове.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за топлоснабден имот, използван за стопански нужди.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях за процесния период не е сключен. Подаването на молба за откриването на партида не поражда облигационно правоотношение и не може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).

Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на имота, ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице 2 неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание, т. е. разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

Установено е по делото, че топлоснабдения имот е придобит от ответника през 2019г., а договор за доставка на ТЕ между страните е сключен едва на 01.06.2020г. В случая липсата на договор за процесния период – 01.10.2018г. до 31.05.2020г., безспорно установена по делото, е липса на основание за получаването на топлинна енергия - като не я е заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.

Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 407540, е доставена топлоенергия, която не е заплатена.

Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди относно количеството потребена топлоенергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника за неизплавност на уредите за 3 търговско измерване – на общия топломер в абонатната станция. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че на 15.11.2021г. е извършена проверка, съставено е свидетелство за това и е удостоверено, че същият съответства на одобрения тип.

Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи, че в процесния период в имота с абонатен № 407540 е доставена топлинна енергия /по СТЕ/, без да е бил сключен договор между страните, както и фактуриране на задължения /съгласно ССЕ /, които не са платени и възлизат на исковите суми.

Независимо от това обаче, част от тези суми са недължими. Установено е по делото, че имотът е придобит от ответното дружество на 05.02.2019г. /с апортна вноска/, поради което ответникът не дължи сумите за ТЕ, доставяна преди тази дата. Ответникът не дължи и сумите, станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е и сумите, станали изискуеми преди 22.03.2019г. /предвид основателното възражение за изтекла давност/. Исковете са основателни в непогасената им част – за периода след м.03.2019г., в размери по заключението на ССчЕ, както следва 1 593.28 лева главница и 233.25 лева – лихва за забава.

Исковете са основателни в тези размери, в които следва да бъдат уважени в непогасената им част – след 22.03.2019г. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото страните имат право на разнноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.

На ищеца се присъждат 70,95 лева – разноски в заповедното и 436.32 лева – разноски в исковото производство, при юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно на уважената част от исковете.

На ответника се присъждат 413.02 лева – част от заплатените депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение, съразмерна на отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ... ЕООД с ЕИК: ... и адрес: ... (...) ... дължи на ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 1 593 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 31.05.2020 г. за аб.№ 407540, ведно със законна лихва за период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 233.25 лева - мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 14.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15160/2022г. на СРС, 138 състав, като отхвърля исковете за главница и лихви за доставена ТЕ за разликата до пълните им предявени размери, а исковете за главница и лихви за извършено дялово разпределение – изцяло.

ОСЪЖДА ... ЕООД с ЕИК: ... и адрес: ... (...) ... да заплати на на ...

ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 70,95 лева – разноски в заповедното и 436.32 лева – разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... , да заплати на 2020 ЕООД с ЕИК: ... и адрес: ... (...) 9, ет.6 , сумата от 413.02 лева – разноски по делото,.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5