Определение № 1835 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1835 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002902106 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ответниците „Екоефект -2008“ ООД и „Инфра инвест контракт“ ЕООД срещу решение № 461 от 06.07.2023 г. по т.д. № 423/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 88 от 07.02.2022 г. по т.д. № 850/2021 г. по описа на Софийски градски съд, „Екоефект - 2008“ ООД и „Инфра инвест контракт“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на Община Червен бряг на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 235 659,09 лева, представляваща заплатена цена по развален поради неизпълнение договор за обособена позиция № 1/25.04.2018 г. BG16RFOP001-2.001- 0178C01-S-003, с предмет „Инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на град Червен бряг“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.05.2021 г. до окончателното й погасяване, и на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД сумата от 212 401,29 лева, представляваща разноски за отстраняване на недостатъците за извършени СМР по договор за обособена позиция № 1/25.04.2018г. BG16RFOP001-2.001-0178-C01-S-003, с предмет „Инженерингпроектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на град Червен бряг“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.05.2021 г. до окончателното й плащане, и са присъдени съответно разноски по делото.

1

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъкват, че съобразно нормата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД договорът за изработка не може да бъде развален при всяко отклонение от поръчката или поява на недостатъци, а само тогава, когато те са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Сочат, че последните предпоставки не са установени по делото, като договорът е изпълнен в съществената си част, а дори да има недостатъци, те са отстраними, поради което неправилно въззивният съд е приел, че договорът за изработка е правомерно развален от възложителя ищец. Твърдят, че в този смисъл е трайно установената съдебна практика.

Оспорват като необосновани и несъответни на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че е налице неизпълнение на възложени с договора дейности, които не са приети от възложителя.

Поддържат, че ако има неизпълнение по договора, то се дължи на неоказано съдействие от лицето, осъществяващо строителен надзор върху обекта, като действията на трето лице, върху които ответниците не могат да влияят, изключват тяхната отговорност за евентуално неизпълнение на договора. По тези доводи молят решението да бъде отменено в обжалваните му части като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Предвиденото право на възложителя по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора възниква не във всеки случай на отклонение от поръчката или появата на недостатъци, а само когато те са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

2. Съществени са само неотстранимите недостатъци, т.е. онези, чието отстраняване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно и които правят изработеното изцяло негодно за употреба.

3. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Твърдят, че САС е отговорил на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС по решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

4. Когато предметът на поръчката е годен за обичайното си потребление, установените недостатъци в изработеното не са достатъчни, за да обосноват правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Сочат противоречие на произнасянето на въззивния съд по този въпрос с практиката по определение № 336 от 26.05.2011 г. по т. д. № 606/2010 г., по описа на ВКС, ТК, II ТО, и 2 определение № 167 от 21.03.2011 г. по т. д. № 729/2010 г., по описа на ВКС, ТК, II ТО.

5. Когато договорът е изпълнен в по-голямата част, а неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, договорът не може да бъде развален. Твърдят постановяване на решението по този въпрос в противоречие с практиката по решение № 999/ 24.10.1995 г. по гр.д. № 737/ 1995 г., решение № 708/ 9.05.2003 г. по гр.д. № 1476/ 2002 г. на ВКС, и решение № 306/14.10.2015 г. по гр.д. № 60/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.

По всички горепосочени въпроси молят касационно обжалване да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване по въпросите:

6. Как следва да се цени недобросъвестното поведение на ответника, когато същият е посочил в изхождащ от него свидетелстващ документ, съществуването на друг документ, но в последствие отрича съществуването му ?

7. Следва ли да се зачете и приеме съществуването на документ, когато това свидетелства от изхождащ от ответника друг документ?

Сочат, че решението е очевидно неправилно в обжалваната част, с което обосновават искането си касация да бъде допусната на основание чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, Община Червен бряг, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца, „Хелиос енерджи“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да се произнесе с въззивното решение в обжалваната му част, е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Приел е, че се установява, че между Община Червен бряг и „Екоефект-2008“ ООД и „Инфра инвест контракт“ ЕООД, като съдружници в консорциум „Комфортстрой 2017“ – дружество по ЗЗД, е възникнало валидно правоотношение по сключен по реда на ЗОП договор за „Инженеринг проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийната 3 ефективност на многофамилна жилищна сграда, в Червен бряг, на ул. „Княз Борис 1“, № 49, блок 12, входове А и Б“, като ищецът е възложил на ответниците да извършат СМР по проектиране и саниране на сградата, срещу възнаграждение на обща стойност 659 160 лева с ДДС и за срок от 260 дни.

Счел е, че с протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво от 07.11.2018 г. обектът е предаден от възложителя на изпълнителя, като възложителят е заплатил на изпълнителя като възнаграждение по договора сума в общ размер на 659 160 лева с ДДС.

Позовал се е на приетите по делото и неоспорени от страните заключения на вещите лица по двете събрани съдебно- технически експертизи, които установяват фактът на неизпълнение на договорени СМР в общ размер на 235 659,09 лева с ДДС, както и на некачествено изпълнени СМР, за отстраняване недостатъците на които е необходимо извършване на разходи в общ размер на 212 401,29 лева. Счел е, че при тези доказателства ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че изпълнителят не е изпълнил в уговорения срок работата, както и че няма да я изпълни по уговорения начин.

Подчертал е, че по делото няма нито едно годно доказателствено средство, че тези работи са изпълнени или са поправени към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство.

Обобщил е, че при тези установени по делото факти ищецът законосъобразно е упражнил правото си едностранно да развали процесния договор с нотариална покана, връчена на ищеца на 06.01.2019 г., и договорът е развален след изтичането на определения в поканата 30-дневен срок, считано от 05.02.2019 г., на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По същите доводи е счел за неоснователни възраженията на ответниците, че процесният договор не е развален на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД, тъй като договорът е завършен и с предаден резултат по него, че не са налице основанията за разваляне по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, че не се установявало съществено отклонение от поръчката или непоправим недостатък на изработеното, както и че предметът на поръчката е годен за обичайното си употребление, като установените недостатъци не били достатъчни да обосноват правото по чл. 265, ал. 2 ЗЗД.

Изтъкнал е, че при доказано пълно неизпълнение на СМР в размер на 235 659,09 лева с ДДС и лошо изпълнение на СМР в размер на 212 401,29 лева, при общо възложени СМР на стойност 659 160 лева с ДДС, неизпълнението на ответниците е повече от достатъчно, изправната страна едностранно да упражни правото си да развали договора. Счел е за неоснователни възраженията на ответниците, че процесният обект е завършен на 05.04.2019 г. и че възложените работи са приети от поръчващия както с изрични действия, така също и с конклудентни такива. Посочил е, че в отговорите на исковата молба се съдържат признания на факта, че изпълнените СМР не са приети от възложителя в нарушение на чл. 264 ЗЗД, както и поради бездействие на строителния надзор – „Хелиос енерджи“ ЕООД, което признание, кореспондира с отправените от изпълнителя до възложителя шест покани /л. 317 -л. 328/, последната от 26.06.2019 г., с които го кани да му осигури достъп до обекта, за да изпълни останалите СМР, както и да приеме вече изпълнените такива. Счел е, че последните изявления представляват 4 признание на неизгоден факт от законните представители на ответниците, което преценено съобразно всички обстоятелства по делото съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК безспорно установява, че работата не е приета от възложителя. По тези съображения е приел, че в процесния случай не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. Допълнил е, че възраженията на поръчващия за неправилно изпълнение не се преклудират, ако изпълнителят е знаел за недостатъците, а в случая ответниците са съставили протоколи и са предали СМР, за които по делото е доказано, че никога не са били извършени, т.е. обективно е невъзможно ответниците да не са знаели, поради което е счел, че обстоятелството, че между страните са съставени протоколи за приемане на СМР, не може да обоснове извод за дължимост на уговореното възнаграждение, при доказано неизпълнение по договора за изработка.

С тези доводи е обосновал извода си, че ищецът законосъобразно е упражнил правото си едностранно да развали договора, поради неизпълнението на задълженията на ответниците в договорения срок.

Изтъкнал е, че при едностранно разваляне на двустранен договор за изработка/строителство/, изпълнението по който е вече предприето, на изпълнителя се дължи заплащане освен на извършената работа, още и на направените от него разходи, но също и на печалбата, която той би получил от изпълнението на същата работа, по аргумент от чл. 268 ЗЗД и чл. 269, ал. 2 ЗЗД. Добавил е, че договорът за изработка е с продължително изпълнение и развалянето му има действие за в бъдеще. При тези правни изводи е посочил, че от заключението на вещото лице Т. се установява, че общата сума на всички извършени качествено СМР е 247 551,23 лева с ДДС, и приел, че тази сума не подлежи на връщане от ответниците при разваляне на договора, тъй като основанието за нейното заплащане не отпада с неговото разваляне.