Решение № 833 от 19.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Бургас, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120201544 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. Д. ЕГН ********** чрез адв. С.П. против Наказателно постановление№ 20-0769-004629/15.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателката – Д.Д., редовно призована не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител адв. П., която поддържа жалбата, излага подробни съображения по същество и моли издаденото НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано до съда становище излага аргументи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. От фактическа страна приема, следното:

На 18.10.2020 г. около 03:20 ч. свидетелите Т. Б. и Р. К., по време на изпълнение на служебните си задължения, били в служебен автомобил на „СПС“ и забелязали автомобил с рег. № ***, да преминава през остров на кръговото движение на ул. „Струга“, гр. Бургас, след което продължил да се движи наляво и дясно по пътното платно. Свидетелите, със служебния автомобил, последвали автомобила, тъй като решили да проверят дали шофьорът е добре, подали звуков и светлинен сигнал, но автомобилът не спирал.

По това време на установъчен пункт на ул. „Струга“, гр. Бургас били св. У. и В. К., които забелязали своите колеги от "СПС", че със светлинен и звуков сигнал следват лек 1 автомобил, който не спира. Св. К. подал стоп-палка на автомобила и тогава той спрял.

В момента, в който автомобилът спрял, св. Б. слезнал от служебното МПС и тръгнал, но автомобилът на жалбоподателката започнал да се движи назад и се наложило да се затича, за да отвори вратата и да дръпне ръчната спирачка. В този момент жалбоподателката не слезнала от автомобила.

Свидетелите установили, че жалбоподателката е във видимо неадекватно състояние, в колата имало и празни бутилки от алкохол, поради което поискали съдействие от патрул от Сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества.

След десетина минути на място пристигнал св. М.Н., който установил Д. и й обяснил, че трябва да бъде тествана за алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателката обаче отказала да и бъде извършена проба с техническо средство – Dreger Drug Test 5000 с фаб. № ARLB-0021 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози като точните й думи били „За това пък, абсурд“.

За горното св. М.Н. съставил АУАН № 20-0769-004629/18.10.2020 г. Жалбоподателката не искала да слуша никого, отказала да подпише каквото и да било, включително и АУАН, за което същият бил връчен при отказ в присъствието на св. У..

Св. Н. издал талон за изследване № 091327, който жалбоподателката също отказала да получи в присъствието на св. В. К.. Последният удостоверил с подписа си отказа на Д. да получи талон за изследване като предявен в съдебно заседание, свидетелят разпозна подписа си.

Издаден бил и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № А0014324, в който е посочено движение при шофиране „зигзаг“ при добро състояние на пътното платно, настроение „възбудено“, слизане от МПС „нормално“, походка „сигурна“, „ясен“ изговор, признак „безпокойство“, очи „зачервени“, мирис на алкохол „да“ .

Д. не се явила в указания в талона изследване срок в СЦ на УМБАЛ Бургас за вземане на биологична проба.

Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление на 15.12.2020 г., което е връчено на Д. на 22.02.2021 г. В преклузивния 7-дневния срок, чрез адвокат пълномощник, а именно на 27.02.2021 г., е подадена настоящата жалба, поради което същата е в срок.

За случая бил съставен отделен АУАН и издадено отделно НП и за това, че Д. отказала проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол и не изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мединско изследване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.Б., Р.К. , В.К., М.У. и М.Н., както и с от приложените писмени доказателства. Съдебният състав намира, че доказателствата установяват по безпротиворечив начин горната фактическа обстановка като предвид изминалия период от време се констатираха несъществени разминавания в показанията на св. У., която сочи, че Д. е взела талон за медицинско изследване. В същото време свидетелката сочи, че Д. е отказала да разпише каквото и да било. Талон действително е бил връчен на Д., но при отказ, тъй като е била запозната с правата си, но е отказала да получи каквото и да било. Еднопосочни са показанията на всички разпитани свидетели, че Д. не е оказала съдействие и е отказала да подпише каквито и да било документи. Св. К. разпозна подписа си в талон за изследване именно по признак, който го отличава от другите подписи „това най-долу трябва да е моя подпис, защото той е малко завъртян“. Свидетелят уточнява талон е издаден, защото „тя отказа, тя отказваше всичко. Щом сме се подписали, значи сме били там“. Не само са били там всички свидетели, но и всички свидетели са 2 възприели поведението на Д. и отказът й да окаже съдействие и да бъде тествана за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство – Dreger Drug Test 5000 с фаб. № ARLB0021. Според този състав липсва противоречие на показанията на свидетелите с представения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози – действително е посочено, че говорът е ясен, походката сигурна, а слизането нормално, но се пропускат и останалите отразени в протокола обстоятелства, че движението на автомобила е „на зиг-заг“ при добро състояние на пътното платно, настроението е „възбудено“, налице е „безпокойство“, очи „зачервени“, мирис на алкохол „да“, които обстоятелства са в пълно съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник група към ОДМВР Бургас, Сектор ПП Бургас, оправомощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице - младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Видно от писмо с вх. №11918/20.07.2021 г. свидетелите Р. К. и Т. Б. са държавни служители по смисъла на чл. 142, ал.1 от ЗМВР и имат правомощията по чл. 70 от същия закон. Св. У. и св. В. М. като служители на 02 РУ на ОД МВР са били на пост на ул.

„Струга“ при изпълнение на служебните се задължения. Съгласно чл. 70 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство; при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; на контролен пункт, организиран от полицейските органи; по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

В случая полицейските служители Р. К. и Т. Б. са забелязали неправилно преминаване на автомобил, а след това криволичене по пътя и правилно са подали светлинен и звуков сигнал за спиране, но автомобилът е продължил движението си. Едва след подаване на стоппалка от св. В. К., който е бил със св. У. на установъчен пункт, автомобилът е спрял. В настоящото дело не е спорно, че жалбоподателката е имала качеството на „водач“ на процесното МПС съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 25 от ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.“ От събраните гласни доказателства на К. и Б., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, безспорно се установява, че при управлението на процесния автомобил жалбоподателката е преминала през остров на кръгово движение, след което продължила криволичейки по пътното платно, като е спряла едва след неколкократно подаден звуков и светлинен сигнал и подадена стоп-палка, което поведение най-малко съставлява нарушение на обществения ред и са налице основания и нужда за упражняването на полицейски правомощия свързани с извършването на проверка.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 2000 3 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. НП от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Предвид посоченото състав на Бургаски районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателката е имала качеството на водач на процесното МПС. Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо средство, така и посредством медицинско изследване.

Този състав не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателката, че тъй като в случая Д. е отказала да бъде изпробвана както за алкохол, така и за наркотични вещества и техни аналози, се касае за едно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно са й съставени два АУАН и са издадени две НП.

От една страна, дали е отказала да бъде тествана за употреба на алкохол, е извън предмета на настоящото производство. От друга страна, на настоящия състав е служебно известно, че към момента в това отношение съществува противоречива съдебна практика, поради което пред ВАС на РБ е образувано Тълкувателно дело №1/2021 г. по следния въпрос: „Отказите по чл.174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно нарушение, и ако са две нарушения, приложима ли е нормата на чл. 18 ЗАНН?“. Съдиятадокладчик споделя становището, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП урежда две отделни нарушения, за които се следват две отделни наказания (в този смисъл Решение № 706/19.06.2020 г. постановено по к.а.н.д. № 471/2020 г. на АС – Бургас, Решение № 88/08.04.2020 г. постановено по к.а.н.д. № 28/2020 г. на АС – Стара Загора, Решение № 1329/18.06.2019 г. постановено по к.а.н.д. № 1018/2019 г. на АС – Пловдив, и др.).