Присъда № 137 от 02.08.2024, Районен съд - Бургас

М О Т И В И към

Присъда № 137/02.08.2024г. по НЧХД № 4710 от 2022 по описа на БРС Съдебното производство е образувано по тъжба на Б. С. И. - ЕГН * против К. А. П., ЕГН: **********, с обвинение в извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и против А.

К. П., ЕГН: **********, с обвинение в извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане е приет предявения от тъжителя И. граждански иск срещу подсъдимите К. А. П. и А. К. П., за сумата от 10000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Тъжителят чрез повереника си ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на обвинението. Моли за справедлива осъдителна присъда. Повереникът му ангажира гласни доказателства, пледира за основателността и доказаността на обвинението, съответно пледира за уважаване и на предявения гр. иск.

Подсъдимите със защитника си ангажират гласни доказателства, оспорват описаното в тъжбата обвинение и желаят оправдателна присъда.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 03.06.2022 год, около 14.00 ч, тъжителят посетил офиса на фирма „*....Срещнал се с дългодишния си клиент и едноличен собственик на дружеството – подс. А. К. П..

Разговаряли в офиса, по повод съвместния бизнес с дружеството което И. представлявал. В офиса бил и синът на подс. А. П. – подс. К. А. П. и управителят на фирмата - И. Ж. Ж..

Извън помещението били съпругата на подс. А. П. и няколко работника.

Разговорът започнал нормално, но после тонът се променил, във връзка със служебните отношения между страните. Според тъжителя, подс. А. П. направил неприличен жест, който го обидил и станал причина да отблъсне ръката му. Напрежението ескалирало и при излизането на И. от офиса, започнала разпра, при която подс. К. П. нанесъл удари по тялото на тъжителя. Конфликтът бързо бил потушен от присъстващите.

Инцидентът бил заснет от охранителните видеокамери на склада.

Веднага след инцидента, тъжителят посетил „МБАЛ –БУРГАС“ гр.Бургас, където бил прегледан от дежурен лекар. Сигнализирал органите на МВР, като лично посетил ОДМВР Бургас и подал заявление с вх. № 251000-11203/03.06.2022 год.

Прибрал се в гр. *, където живеел и на на 06.06.2022 год, посетил съдебен лекар в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. *, който след прегледа издал СМУ №604/2022 год.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

1

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства - от обясненията на подсъдимите, от показанията на свидетелите Рогачев, П., Б., Ж., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелите-очевидци П. и Ж.. Същите са свидетели-очевидци на инцидента, като лично и от непосредствена близост са възприели действията на подсъдимите и на тъжителя.

Двамата свидетели не се намират в близки или във влошени отношения с никоя от двете и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което следва да бъдат счетени за напълно непредубедени и обективни свидетели. От показанията на свидетелите П. и Ж. се установява, че между тъжителя и подсъдимите е избухнал конфликт, били са разменени реплики между страните, завършили с удар, от страна на подс. К. П. към тъжителя. Двамата са категорични, че ударът е бил провокиран от обидна реплика, отправена от тъжителя към бащата на подс. К. П. – подс. А. П.. Двамата не са забелязали удар, отправен от подс. А. П. към тъжителя. Като цяло, свидетелските показания потвърждават изложеното в тъжбата, по отношение физическото посегателство на подс. К. П. над тъжителя.

Свидетелите Рогачев и Б. не са очевидци и възприятията им са в следствие разказаното от тъжителя.

Двамата подсъдими също потвърждават гореизложеното. Двамата заявяват, че са били провокирани от поведението на тъжителя и отправена обидна реплика от него към подс. А. П., в следствие на което и да го защити синът му – подс. К. П. е ударил И..

Телесната неприкосновеност е право на всяко лице, което не следва да бъде нарушавано. С действието на подсъдимия К. П., потвърдено от показанията на свидетелите П. и Ж. и от обясненията на двамата подсъдими, подсъдимият К. П. е нарушил това право и е осъществил състава на чл. 130, ал. 1 НК, като мотивите му за това, са без значение.

Не на последно място е и обстоятелството, че по делото е осигурена техническа възможност за гледане на диска от охранителните видеокамери на склада, където горепосоченото физическото посегателство на подс. К. П. над тъжителя е видимо.

Последното се потвърждава от представеното по делото СМУ, в което са телесните увреждания, получени от И., в следствие на нападението, причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В съдебно-медицинското удостоверение са отразени обективно съществуващите увреждания, причинени на тъжителя, като в него изрично е посочено, че установените травматични увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалия. В посоченото СМУ, издадено от компетентен съдебен лекар, са закрепени действителните находки по тъжителя, които поради естеството си са неповлияеми от някакъв субективизъм. Съдържащите се в удостоверението данни, напълно кореспондират на показанията на св. П. и Ж. и дадените обяснения на двамата подсъдими.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като намира същите за последователни и обективни, непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и всички приложени писмени доказателства, доколкото те са приобщени по надлежния ред, кореспондират с останалия кредитиран доказателствен материал и по никакъв начин не бяха оспорени от страните.

Воден от гореизложеното, съдът приема за безспорно доказано, че е имало сблъсък между тъжителя и подсъдимия К. П., изразяващ се в нанесената лека телесна повреда, от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, което се доказа, както от показанията на свидетелите, така и от приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение.

По делото не се събраха доказателства за виновността на подс. А. П., поради което твърденията за това в тъжбата, остават недоказани.

Безспорно е възникването на конфликт между подсъдимия А. П. и тъжителя, който е 2 резултат от действията по-скоро на тъжителя, но липсват доказателства за осъществено физическо посегателство, от страна на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК, присъдата не може да почива на предположения. За да бъде подсъдимият признат за виновен е необходимо, съгласно чл.303, ал.2 НПК, обвинението да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай, съдът приема, че това не е сторено, поради което следва на основание чл.304 НПК да признае подс. А. П. за невиновен.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

С оглед приетата фактическа обстановка съдът намира, че подс. К. А. П. е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като е нанесъл на тъжителя описаните в тъжбата травматични увреждания, а именно на 03.06.2022год в гр.Бургас, *, в складовата база на „*" ЕООД причинил разстройство на здравето на Б. С. И. - ЕГН *, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - престъпление по чл.

130 ал. 1 НК.

Престъплението е извършено умишлено, т.к. подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, допускал е от тези му действия да бъде предизвикана леката телесна повреда на тъжителката и е желаел настъпването на този резултат.

Съдът намира, че констатираните увреждания са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не съществува съмнение относно характера на телесната повреда, тъй като извода на съда, че се касае именно за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, кореспондира на приложеното по реда на чл.283 от НПК като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Подсъдимият е пълнолетен към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Подс. К. П. е неосъждан. Всичко това дава основание, спрямо него, целите на чл. 36 от НК, успешно да бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание. Налице са всички предпоставки по чл.78А от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на подсъдимия.

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и имущественото му състояние.

Предвид посочените обстоятелства и на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът намери като съответстващо на извършеното деяние и неговия автор административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева - минималният, предвиден в закона размер. Така определеното по вид и размер наказание, по мнението на съда е достатъчно за реализиране превъзпитателното и предупредително въздействие върху подсъдимия.

ПО ГРАЖДАНСКОПРАВНАТА ПРЕТЕНЦИЯ:

Предвид изложените по-горе фактически констатации и правни изводи, съдът прие исковата претенция на тъжителя И. за безспорно доказана по своето правно основание чл.45 от ЗЗД, относно причинената по отношение на нея лека телесна повреда, от страна на подс. К. П.. В резултат на виновното и противоправно деяние на подсъдимия спрямо 3 личността на пострадалия, последният е претърпял неимуществени вреди. Размерът на претенциите обаче, е прекомерно завишен.

С оглед тежестта на упражнената сила и вида на физическото въздействие, интензитета на претърпяната болка и времетраенето на възстановителния период, както и практиката на съдилищата в РБ, съдът намира, че сумата от 500 лв, е напълно достатъчна за репариране на неимуществените вреди, настъпили от деянието на подсъдимия, в което се е изразило извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. За разликата над посочената сума до предявения й пълен размер, съдът отхвърли искът като недоказан и неоснователен.

Накрая съдът се занима с разноските, които предвид постановената осъдителна присъда, възложи в тежест на подсъдимия и се произнесе за дължимите държавни такси, съобразно уважената част от гражданския иск, които също възложи в тежест на подсъдимия.

По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск против подс. А. П., съдът съобрази установената съдебна практика, според която „При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът е длъжен да се произнесе по същество с присъдата в тази част“.

Съобразно извода, че подсъдимият не е извършил вмененото му престъпление, то и съдът приема, че липсва първата предпоставка за уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, а именно извършено деяние – абсолютно задължителен елемент, за да е налице гражданскоправен деликт, по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради това и предявеният граждански иск се явява недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен от съда.

Накрая съдът се занима с разноските, които предвид постановената оправдателна присъда, по отношение на подс. А. П., възложи в тежест на тъжителя.

Мотивиран от горните съображения Бургаският районен съд постанови присъдата си.

СЪДИЯ:………………

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 137 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Наказателно дело частен характер № 20222120204710 по описа за 2022 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА К. А. П., ЕГН: **********, с пост. адрес в * за ВИНОВEН в това, че на 03.06.2022год в гр.Бургас, *, в складовата база на „*" ЕООД причинил разстройство на здравето на Б. С. И. – ЕГН *, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - престъпление по чл.

130 ал. 1 НК.

ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК К. А. П., ЕГН: ********** и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.