Решение № 2535 от 21.12.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № … гр.

София, 21.12.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 592 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 365 и сл. от

Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на "Р.г." АД, със седалище гр. Б.и адрес на управление: Р.С., гр. Б.- С.Г., ул. „*******, надлежно регистрирано в Агенция „Стопански регистри" под № 07033982, представлявано от А.С.- управител, предявена срещу „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от А.И.Б.- управител и „О.П." ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес па управление:***, представлявано от А.И.Б.– управител, за обявяване на извършен апорт от „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД в капитала на „О.П." ЕООД, вписан на 07.05.2015 г. в търговския регистър, с предмет недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 13 (тринадесет), находящ се в жилищна сграда в град София, община Столична, район „Витоша", ул. „*******, на трети етаж, вход 2, с площ от 197,98 квадратни метра, в т. ч. и терасите, състоящ се от дневна с трапезария, кухненски бокс, три спални, антрета, две бани, тоалетна, две тераси, с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), заедно с 4,603 % идеални части от общите части на сградата и заедно с припадащите се към апартамента 4,60 % идеални части от правото на собственост върху мястото - поземлен имот, с идентификатор ***, за относително недействителен по отношение на ищеца.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника „ОЕТ

- Обединени Е.Т." ООД въз основа на рамково споразумение за доставка на електроенергия от 20.11.2007 г., като в производството по търг. дело № 1169/2012 г. на СГС, VІ-5 състав било признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на решение на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара от 14.07.2011 г., постановено по дело № 16463/GZ, с което „О.Е.Т.” ООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на „Р.г.” АД, Р.С., Белград, ул. „*******, сумата от 1376596 евро, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4.943 %, считано от 17.09.2010 г. до извършване на окончателното плащане, сумата от 114088.50 евро, лихва върху остатъка до 1450000 евро, считано от 13.02.2009 г. до 16.09.2010 г., сумата от 66250 щатски долара, представляващи 75 % от разноските по арбитражното производство, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4 %, считано от датата на постановяване на решението на Международния арбитражен съд до извършване на окончателното плащане, както и сумата от 141 529.73 британски лири, сумата от 1 336.50 евро и сумата от 4 884.05 швейцарски франка, за разходи, ведно с годишна лихва от 4 %, считано от датата на решението на Международния арбитражен съд до окончателното плащане. Със същото решение „О.Е.Т.” ООД било осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 178 358.42 лева разноски.

След възникване на вземането на ищеца, ответникът „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, с оглед избягване удовлетворяването на кредитора, учредило „О.П." ЕООД, ЕИК *******, като апортирало в капитала му правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 13, оценено да възлиза на сумата 676300 лева.

Извършеният апорт представлявал увреждащо кредитора действие, тъй като длъжникът се разпоредил с ликвидни имуществени права в полза на трето лице при наличие на изискуемо парично вземане към ищеца, което не погасявал и при липса на друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, като апортът бил извършен при знание за увреждането. Поради липсата на договаряне при апорта, в качеството му на едностранен учредителен акт не било необходимо да се изследва знание за увреждането от страна на преобретателя „О.П." ЕООД. При тези твърдения предявява конститутивен иск за обявяване на вписания на 07.05.2015 г. в ТР апорт на недвижим имот, в капитала на новоучреденото „О.П." ЕООД, за относително недействителен по отношение на „Р.г.” АД, Р.С., в качеството му на неудовлетворен кредитор.

Ответниците „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД и „О.П."

ЕООД са подали отговори на исковата молба с идентично съдържание, в които оспорват предявените искове с довод, че извършеният апорт представлявал възмездна сделка, в резултат на която имуществото на извършилото я лице не се намалявало, тъй като срещу разпореждането с имота съдружникът (едноличен собственик на капитала) придобивал в своя собственост дялове от капитала на „О.П." ЕООД. С тези дялове от капитала ответникът „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД се разпоредило в полза на трето лице – „Ес Ер Сюприйм Резидънс“ ЕООД на 09.08.2016 г. срещу цена в размер на 676300 лева, поради което кредиторът му „Р.г.” АД, Р.С. не бил увреден, защото паричните средства били най-ликвидният актив на едно предприятие и върху тях най-лесно било възможно провеждането на изпълнение. От друга страна „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД разполагало с достатъчно имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, а именно притежавало активи на стойност над 17064000 лева. Затова предявените искове не следвало да бъдат уважени.

Апортът бил извършен много преди да влезе в сила решението за допускане изпълнението на арбитражното решение на територията на Република България, а това изключвало да е налице знание и намерение за увреждане на кредитора при извършването на апорта.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и оспорва направените от ответниците фактически твърдения и възражения. Увреждане на кредитора било всякога налице когато недвижим имот излиза от патримониума на длъжника, тъй като така обективно се затруднява удовлетворяването на кредитора. Последващата разпоредителна сделка с дяловете от капитала на „О.П." ЕООД нямала отношение към предявените искове. Наличието на друго притежавано от длъжника имущество извън разпореденото не означавало, че предявените пасивно субективно съединени искове са неоснователни поради липса на увреждане. Показателно за това било развитието на изпълнителното производство, в рамките на което кредиторът не бил удовлетворен.

Ответникът

„О.П." ЕООД е подало допълнителен отговор, в който поддържа изложените възражения срещу иска. Основно счита, че придобитата парична сума срещу разпоредените дружествени дялове е съставлявала ликвиден актив, върху който да се проведе изпълнението, поради което и кредиторът никак не бил затруднен/увреден от непаричната вноска.

Ответникът

„ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД не е депозирало отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят и с определение от 09.11.2018 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им е отделен фактът, че на 07.05.2015 г. „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД учредило „О.П." ЕООД, като срещу дяловете от капитала му извършило непарична вноска с предмет правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в жилищна сграда в град София, община Столична, район „Витоша", ул. „*******, на 03 етаж, вход 2, с площ от 197,98 квадратни метра, в т. ч. и терасите, състоящ се от дневна с трапезария, кухненски бокс, три спални, антрета, две бани, тоалетна, две тераси, с идентификатор ***.

Видно от решение №

97/11.07.2017 г. по търг. дело № 1649/2016 г. на ВКС, е отменено решение № 394 от 01.03.2016 г. по в. гр. д.№4148/13 г. на Софийски апелативен съд и вместо него е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на решение от 14.07.2011 г., постановено по дело № 16463/GZ на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара, с което е постановено „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, ЕИК *******, със седалище *** да заплати на "Р.г." АД, със седалище гр. Б.сумата 1376596 евро, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4,943 %, считано от 17.09.2010 г. до извършване на окончателното плащане; сумата 114088,50 евро, представляваща лихва върху остатъка до 1450000 евро, считано от 13.02.2009 г. до 16.09.2010 г.; сумата 66250 щатски долара, представляващи 75 % от разноските по арбитражното производство, ведно с дължимата годишна лихва в размер на 4 %, считано от датата на постановяването на решението на Международния арбитражен съд до извършването на окончателното плащане; сумите 141529,73 британски лири, 1336,50 евро и 4884,05 швейцарски франка за разходи, ведно с годишна лихва от 4 %, считано от датата на постановяването на решението на Международния арбитражен съд до извършването на окончателното плащане, както и сумата 310 547,93 лева - разноски за производството пред всички инстанции.

По реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, се установява, че ответникът „О.П." ЕООД, ЕИК *******, е дружество учредено с вписване № 20150507105143 с регистриран капитал от 676300 лева, формиран от непарична вноска, извършена от „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, с предмет право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 13. Едноличният собственик на капитала прехвърлил в полза на трето лице притежаваните дружествени дялове от капитала на „О.П." ЕООД срещу цена, съответна на пазарната оценка на апортираното право на собственост.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими.

Относно конститутивните искове с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Следователно, основателността на предявните пасивно субективно съединени конститутивни искове, се обуславя от възникнало между "Р.г." АД, със седалище гр. Б.и „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД предхождащо извършване на процесната сделка (апорт) правоотношение, което да придава на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е носител на неудовлетворено право на вземане, сключването на сделка, с която длъжникът се е разпоредил със свои секвестируеми права в полза на новоучредено търговско дружество, при знание у представляващия „ОЕТ - Обединени Е.Т." ООД, че правната сфера на кредитора ще бъде неблагоприятно засегната от правните последици на апорта.

Исковете са основателни.

Във формираната по реда на чл. 290 ГПК уеднаквена съдебна практика, обективирана в решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, като и цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко пък следва да е установено с влязло в сила съдебно решение.

Правоотношението, от което произтичат вземанията на кредитора, не става предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществува това правоотношение, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането му не е отречено с влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл. 135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес, като длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношението, което легитимира ищеца като кредитор. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на провеждането му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение и кредиторът ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните права, предмет на оспорените действия. Ако такива права не съществуват постановеното съдебно решение по конститутивния иск няма да засегне правната сфера на страните по оспорената сделка, тъй като дефинитивно последната е действителна и поражда целените със сключването й правни последици.

Разпечатката съдържа 36 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e53b298c-a55d-48b4-ade3-b37a8766f721