Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2022 от 06.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 920/2026
Вид
Определение № 2022
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
Боян Балевски, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Цитирани разпоредби

  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 06.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20268003900920 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Планекс“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.М. Р. от АК - Варна, срещу определение № 142/10.03.2026г. по възз.гр.д. № 371/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него е оставена без разглеждане молбата на „Планекс“ ЕООД, с правно основание чл.250 ГПК, за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 238/30.12.2025г.

В частната жалба се оспорва изводът, че в обратната искова молба не е направено искане за присъждане на обезщетение за присъдените в тежест на дружеството съдебни разноски по главните искове. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по молбата.

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

Съставът на I ТО, в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, приема следното:

Частната жалба е допустима. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускането на касационно обжалване на въззивното решение с определение по т.д.№ 921/2026г. на ВКС.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е приел, че направеното от „Планекс“ ЕООД в обратната искова молба искане за присъждане на разноски следва да се приеме като относимо към 1 направените от дружеството разноски по обратните искове, а - не към разноските, които ще бъде осъдено да заплати по главните искове. Изтъкнал е, че присъдените в тежест на „Планекс“ ЕООД съдебни разноски във връзка с главните искове, е следвало да бъдат изрично включени в обратната искова претенция.

Направената от въззивния съд преценка на искането, обективирано в обратната искова молба, съдържаща се по приложеното гр.д.№ 1272/2929г. – „ както и да присъдите в полза на „Планекс“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски“ следва да бъде споделена. Така направеното искане от „Планекс“ ЕООД е за присъждане на разноски по чл.78 ГПК и касае направените от дружеството разноски по предявените от него обратни искове.

От изложените в обратната искова молба твърдения и заявения в нея петитум не може да се направи извод, че се касае за искане за застрахователно обезщетение за правни разноски по см. на т.2.2. от ОУ към застрахователния договор.

Поради съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 142/10.03.2026г. по възз.гр.д. № 371/2025г. на Апелативен съд - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2