Определение № 2022 от 06.07.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно търговско дело 920/2026
- Вид
- Определение № 2022
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Боян Балевски, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев
Цитирани разпоредби
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2022 гр. София, 06.07.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Балевски
Членове:
Васил Христакиев
Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20268003900920 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Планекс“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.М. Р. от АК - Варна, срещу определение № 142/10.03.2026г. по възз.гр.д. № 371/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него е оставена без разглеждане молбата на „Планекс“ ЕООД, с правно основание чл.250 ГПК, за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 238/30.12.2025г.
В частната жалба се оспорва изводът, че в обратната искова молба не е направено искане за присъждане на обезщетение за присъдените в тежест на дружеството съдебни разноски по главните искове. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по молбата.
Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Съставът на I ТО, в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, приема следното:
Частната жалба е допустима. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускането на касационно обжалване на въззивното решение с определение по т.д.№ 921/2026г. на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е приел, че направеното от „Планекс“ ЕООД в обратната искова молба искане за присъждане на разноски следва да се приеме като относимо към 1 направените от дружеството разноски по обратните искове, а - не към разноските, които ще бъде осъдено да заплати по главните искове. Изтъкнал е, че присъдените в тежест на „Планекс“ ЕООД съдебни разноски във връзка с главните искове, е следвало да бъдат изрично включени в обратната искова претенция.
Направената от въззивния съд преценка на искането, обективирано в обратната искова молба, съдържаща се по приложеното гр.д.№ 1272/2929г. – „ както и да присъдите в полза на „Планекс“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски“ следва да бъде споделена. Така направеното искане от „Планекс“ ЕООД е за присъждане на разноски по чл.78 ГПК и касае направените от дружеството разноски по предявените от него обратни искове.
От изложените в обратната искова молба твърдения и заявения в нея петитум не може да се направи извод, че се касае за искане за застрахователно обезщетение за правни разноски по см. на т.2.2. от ОУ към застрахователния договор.
Поради съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от това, съставът на I т. о.:
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 142/10.03.2026г. по възз.гр.д. № 371/2025г. на Апелативен съд - Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2