Определение № 21545 от 03.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21545 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511917 по описа за 2025 година

Производството е по реда 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е вследствие на упражнена частна жалба с входящ № 301726 от 15.09.2025 г. от „ЛК ЕЪР“ ООД, с ЕИК 206402837, чрез процесуалния му представител – адвокат К., срещу Определение № 31887 от 28.07.2025 г., което е постановено по гр.д. № 68771/2024 г. на Софийски районен съд, 153 с-в, с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му относно разноските определение № 10985 от 07.03.2025 г. постановено по цитираното дело, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ЛК ЕЪР“ООД, с ЕИК 206402837 е осъден да заплати в полза на „ДРОНАМИКС“ ЕООД, с ЕИК 203188748 сумата в размер на 2 490,96 лв. – представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред Софийски районен съд.

В жалбата се правят оплаквания, че съдебният акт на районния съд във връзка с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е необоснован и незаконосъобразен, като се иска неговата отмяна и отхвърляне на молбата за допълване по чл. 248 ГПК с присъждане на разноски в полза на ответника - „ДРОНАМИКС“ ЕООД направени за участието му в производството пред СРС, което е било прекратено. Решаващият извод на съда за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по прекратеното дело стоял в противоречие с изложените мотиви, тъй като в същите са развити съображения, че определянето на възнаграждението трябва да се подчини на фактическата и правна сложност на делото, както и при съобразяване на защитавания материален интерес, в случая възлизащ на 18 620 лв. В същото време от заявено от ответника за присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 2 520 лв. с вкл. ДДС било намерено, че се дължи такова в размер на 2 490,96 лв., което показва прилагане на редукция от едва 1,19 % от поискания размер. Така на практика възражението на ищеца за прекомерност на поисканото от ответника възнаграждение за ползван в производството адвокат е било отхвърлено. Жалбоподателят настоява да се съобрази и това, че хонорара в размер от 2 520 лв. с вкл. ДДС уговорен и платен от ответника е за цялото провеждане на делото по защита срещу предявения иск пред първата 1 инстанция с всички възможно процесуални действия, но се е стигнало до приключване на делото без да се развие каквото и да е било съдебно дирене, а действията на ответника се изчерпват само с подадения от него писмен отговор. Подаването на такъв, дори не се е налагало, а единствено е трябвало да се упражни възражение за неподведомственост на делото на общия граждански съд с довод за арбитрируемост на спора, като писмения отговор с доказателствата към него да се представи едва пред арбитражния съд. Изходът от възражението за липса на компетентност на общия граждански съд с голяма степен на вероятност е могло да се предвиди от представителя на ответника и същия да спести процесуалните си действия по изготвяне и подаване на отговор, респективно възмездяването им с адвокатски хонорар, но поради злоупотреба с право не го е направил. В обобщение се иска жалбата да бъде уважена, поради основателността й.

Ответникът по частната жалба – „ДРОНАМИКС“ ЕООД е подал писмен отговор по частната жалба на 17.10.2025 г., като с него е възразил по основателността й. Сочи, че обжалваното определение постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е в правилно приложение на материалния и процесуален закон. При формиране на убеждението си при присъждане на разноските на ответника СРС е съобразил всички конкретни обстоятелства и писмени доказателства, фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия, положените от адвоката усилия, както и трайната и непротиворечива съдебна практика, която повелява, че разноски по делото се дължат и тогава, когато делото бива прекратено, поради неподведомственост дължащата се на наличие на валидно арбитражно споразумение, което е упражнено надлежно от ответника по иска в установения за това срок. Подчертава се това, че още с отговора на ИМ ответника е представил доказателства за реализирани от него разноски по защитата му свързани с ангажиране на адвокат и заплащане на хонорар за представителството му пред СРС. Сочи се, че обжалваното определение е мотивирано и в него са обсъдени всички доводи на молителя-ищец във връзка със съществуване на правото да се получат разноски от ответника, както и относно това какъв да бъде техния размер с оглед критериите, които трябва да се съобразяват и прилагат при преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК. Напомня се, че именно ищеца е страната, която е предизвикала въвличането на ответника в производство пред общ граждански съд, като е била наясно с арбитражното споразумение разписано в договора за наем, което съставлява и отрицателна процесуална предпоставка за развитието на исков процес извън определения арбитражен съд.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, като правото на обжалване е упражнено в установения двуседмичен срок.

По същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 68771/2024 г., по описа на СРС, 153 състав, е образувано от „ЛК ЕЪР“ ООД, с ЕИК 206402837 срещу „ДРОНАМИКС“ ЕООД, като е предявен за разглеждане осъдителен иск за присъждане на наемна цена в размер на сумата от 18 620 лв. по сключен договор за наем от 27.03.2023 г.

На основание чл. 131 ГПК препис от исковата молба е връчен на насрещната страна – „ДРОНАМИКС“ ЕООД, която се е възползвала да депозира отговор по исковата молба и в него е упражнила правото си на възражение за неподведомственост 2 на спора пред общ граждански съд, доколкото в договора за наем от 27.03.2023 г. между страните има уговорено арбитражно споразумение за разглеждане на споровете произтичащи от договора от избран от тях арбитражен съд. За процесуалното си представителство по делото ответника - „ДРОНАМИКС“ ЕООД е упълномощил адвокат С.А., като се установява това, че с него е сключен договор за правна защита и съдействие от 03.02.2025 г., като предметът му е извършване на процесуално представителство на ответника по образуваното гр. д. № 68771/2024 г., по описа на СРС, 153 състав, като уговорения адвокатски хонорар е за сумата в размер от 2 520 лв. с вкл. ДДС. Тази сума се доказва да е била платена от „ДРОНАМИКС“ ЕООД на адвокат – С.А. на 05.02.2025 г. по банков път.

С определение от 07.03.2025 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА, във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗМТА, поради неподведомственост на спора пред държания съд.

В срока за обжалване на определението от „ДРОНАМИКС“ ЕООД на 25.03.2025 г. е депозирана молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е поискано от СРС да постанови допълване на определението си от 07.03.2025 г., в частта му относно разноските, като присъди такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 520 лв. с вкл.

ДДС.

На 16.04.2025 г. насрещната по молбата страна - „ЛК ЕЪР“ ООД е подал отговор, с който е възразил по молбата, вкл. е упражнил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение търсено от ответника, като е поискал същото да бъде намалено по правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С обжалваното определение от 28.07.2025 г. СРС е допълнил на основание чл.

248 ГПК в частта му относно разноските свое определение № 10985 от 07.03.2025 г. постановено по цитираното дело, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ЛК ЕЪР“, с ЕИК 206402837 е осъден да заплати в полза на „ДРОНАМИКС“ ЕООД, с ЕИК 203188748 сумата в размер на 2 490,96 лв. – представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред Софийски районен съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В случая съответно на процесуалните правила на чл. 78, ал. 4 ГПК СРС е приел, че в полза на ответника се полагат разноски генерирани за участието му в производството до момента на неговото прекратяване. В случая приложеното основание за прекратяване е неподведомственост на спора пред сезирания граждански съд, тъй като страните са уговорили арбитражна клауза, с която са предвидили, че споровете по между им произтичащи от сключения договор за наем от 27.09.2023 г. ще се разрешават от арбитражен, а не от държавен съд. Сезирането на държавен съд и направата на възражение от ответника за уговорено разглеждане на спора от арбитражен съд съставлява отрицателна предпоставка изключваща възможността от по-нататъшно разглеждане на спора от СРС, производството по което се прекратява.

На общо основание за ответника възниква правото да получи разноските, които е реализирал за участието си до момента на прекратяването. Това е така,защото прекратяването на посоченото основание не настъпва автоматично по силата на закона, нито се касае за процесуална пречка, за която съдът да следи служебно, а е последица от изрично позоваване на страна разполагаща с права по арбитражната клауза. В случая разноските на „ДРОНАМИКС“ ЕООД са провокирани от несъобразяване на ищеца с договорената арбитражна клауза - относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, от което следва, че 3 ищецът трябва да понесе и неблагоприятните последици от постановеното прекратяване в определен етап на развитие на инициирания пред държавен съд исков процес, а именно при позоваване на ответника за съществуването на арбитражна клауза, в срока по чл. 8, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на ЗМТА. Следователно в случая фактическия състав по чл. 78, ал. 4 ГПК трябва да се приеме за осъществен и отговорността за разноски в тежест на ищеца за породена.

Относно размера на полагащото се на ответника адвокатско възнаграждение с оглед упражненото от ищеца възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК най-напред следва да се подчертае, че за основателност на възражението по чл.

78, ал. 5 ГПК не е от значение, че адвокатът не е предоставил защитата в производството пред СРС в пълния й уговорен с клиента обем. В случая адвокатското възнаграждение между ответника и пълномощника му по делото е предмет на уговаряне преди момента на упражняване на отговора по исковата молба, като делото е прекратено поради това, че при упражняване на исковата си защита ищецът не се е съобразил с известната му арбитражна клауза, съответно акта за прекратяване на производството преди пълното му развитие не прави уговореното и платено възнаграждение частно недължимо. Също така, това как ответника ще организира бъдещата си защита в арбитражното производство и дали ще я повери на същия адвокат, респективно, дали ще уговори друго възнаграждение или ще бъде ползвано вече платено в прекратеното исково производство е изцяло предмет на автономната му договорна свобода, като това няма как да повлияе върху размера на подлежащото на репариране по прекратеното производство възнаграждение за ползваните от ответника адвокатски услуги. Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е такава за съотношението между реално платената цена за ползваната адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, по която тази защита е предоставена. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. За да е прекомерно, възнаграждението следва да е уговорено в съществено отклонение /пряко мярката, наложена от пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела. Преценката е към сключване на договора за адвокатска услуга. Размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения служат единствено за ориентир на съда, но не го обвързват. В случая предмет на договора е осъществяване на процесуално представителство пред първата инстанция /СРС/ по предявен осъдителен иск за плащане на наемна цена – тоест иск за реално изпълнение. Фактическата и правна сложност на делото е ниска, като присъденото с обжалваното определение възнаграждение в размер на сумата от 2 490,96 лв. не се намира в положение на драстично отклонение с нея. Напротив същото напълно й кореспондира, като съпоставено с пазара на адвокатски услуги не показва някакво необосновано завишаване, което да го прави неадекватно и излизащо извън пределите на положения от адвоката труд за изпълнение на поетата от него услуга по процесуално представителство. Трябва да се има предвид и това, че в случая сумата от 2 490,96 лв. е с включен ДДС, като това данъчно бреме принципно не следва да се калкулира като част от адвокатското възнаграждение при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а обратно – трябва да се извади от него. В обобщение съдът намира, че липсват допуснати от първата инстанция нарушения при определяне на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение, в това число и при прилагане на критериите за потенциалната му прекомерност, а сторената от СРС преценка на същите и определяне на възнаграждение в порядъка на сумата от 2 490,96 4 лв. при уговорено и платено такова в размер на 2 520 лв. е правилно и не следва да бъде ревизирано в посока допълнителна редукция, каквито доводи привежда с частната си жалба ищеца.