Решение № 489 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600181 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Предмет на въззивна проверка е присъда от 02.11.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 4297/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, с която подсъдимият К. Р. П. е признат за виновен в това, че на 28.07.2022 г. около 11:00 часа в гр. София, ж.к. „Дружба“, до река „Искър“, в близост до къмпинг „Враня“, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Ц. Ж. П., на 13 години – целунал я по бузата и я докосвал в областта на гърдите, поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години.

В подадена въззивна жалба от подс. К. П. чрез защитника му – адв. Б. Ц., изтъква доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателен такъв за подсъдимото лице.

С жалбата не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В допълнително изложение към въззивна жалба се настоява, че първият съд не е извършил анализ на доказателствата ; че никой от свидетелите не конкретизира, че събитието се е случило на инкриминираната дата; че пострадалата дава различно описание на из-вършените действия на подсъдимия. Възразява се на направения извод от СРС, че действията са извършени с цел да възбуди и или удовлетвори полово желание.

Съдът, като прецени изложените доводи, материалите по делото и разпоредбата на чл. 327 от НПК намира следното:

Атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава XXI от НПК. За правилното решение на делото, за да обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 от НПК, въззивният съд намира, че не се налага повторен 1 разпит на подсъдимия, разпити на свидетели, изслушване на експертизи и в този смисъл провеждане на съдебно следствие пред въззивния съд.

В закрито заседание, проведено на 14.11.2023 г., въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдим, на свидетели и изслушване на експертизи.

В откритото съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен, поради което пледира за потвърждаването му. Защитникът поддържа, че първият съд не е установил всички факти, относими към инкриминираното Д.ие с изискуемия доказателствен интензитет. Поддържа се противоречие на показанията на пострадалата с тези на останалите свидетели и неправилност на изводите на СРС за кредитирането им.

Подсъдимият поддържа заявеното от защитника. Заявява, че е бил бит и подозира, че е във връзка с със случая. Твърди, че не е човек, който може да нарани някое дете или да направи нещо такова. Пита защо родителите са си оставили децата да ходят на това място, което е пълно със съмнителни лица. Твърди, че би направил всичко, за да са добре нещата. В право на последна дума иска да се „премахне“ присъда, за да можи да работи спокойно.

Заявява че сега работи на частно и на черно, без договор, за да си изкарва прехраната. В по големи фирми,изискват свидетелство за съдимост и смята, че осъждане ще пречи .

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Установената от първата съдебна инстанция фактическа обстановка напълно се споделя от въззивния съд.

Установява се , че подсъдимият К. П. е българин, български гражданин, с основно образование, женен, работник ВиК, неосъждан (реабилитиран), с настоящ адрес: гр.София, ж.к. „*******

Пострадалата Ц. Ж. П. е родена на ******* г. в гр. Лом, обл.Монтана, като към инкриминираната дата – 28.07.2022 г. била в лятна ваканция.

Същата живеела с родителите си в гр.София, ж.к.******* и била ученичка в 68-мо СОУ „Никола Обрешков“ в гр. София. На 27.07.2022 г. около 10:00-11:00 ч. в гр.София непълнолетните Т.Л.В. ЕГН **********, Ц. Ж. П. ЕГН **********, К.И.Д. ЕГН********** и тяхната приятелка Р. се разхождали в ж.к. „Дружба“ до река „Искър“ в близост до магазин „Джъмбо“. Около тях, в непосредствена близост нямало други хора. Децата си говорели и се мокрели във водата, когато до тях дошъл непознат мъж –подс. К. П..Той търсел метални предмети с помощта на детектор за метал. Децата проявили интерес към неговата дейност, след което той започнал да им показва снимки на телефона си на предмети, които бил намерил. По време на разговора с децата, подс. П. прегърнал с две ръце първо Т.В., а после и Ц. П. по същия начин. След това подсъдимият показал на децата как се търсят с уреда метални предмети, намерил такъв предмет и им го показал. Децата останали целия ден на реката, като през същото време там бил и подс.П., който търсел злато. Когато към 19:3020:30 часа децата си тръгнали, отново срещнали П., който им казал, че ако имат някакви въпроси, той бил готов да им отговори. На 28.07.2022 г. същата група деца решили да си направят пикник на реката. Т.В. и Ц. П. се срещнали пред нейния блок до магазин „ДМ“ в ж.к. Дружба 2, а Р. и К.Д. не дошли. Р. не се чувствала добре. Т.В. и Ц. П. с автобус № 204 отишли край реката на мястото, на което били и предния ден. Пуснали си музика и си говорели, като след известно време към тях се приближил подс.К. П.. Същият след като поздравил децата им предложил да им покаже снимки от телефона му на различни монети, които е намерил. Те се съгласили, след което П. започнал да им показва различни снимки.

После същият се обърнал към Т.В. с думите: „Виж какво съм приготвил за теб“, като в този момент извадил от чантата си една сребриста монета, която подал на Т.. Докато момчето прибирало монетата в чантата си и било с гръб към подс.К. П., последният прегърнал Ц. П.

2 през раменете и я целунал по бузата, след което я опипал по гърдите. Тези действия на подс.

П. притеснили Ц., тя се отдръпнала и той веднага преместил ръцете си. Ц. казала на Т., че иска да си тръгнат веднага. На Т. му направило впечатление, че Ц. е притеснена за нещо и веднага се съгласил с нея, след което си събрали набързо нещата и си тръгнали. Тогава подс.

П. също си събрал багажа и тръгнал след тях. Децата стигнали до спирката на автобус 204 и докато чакали идването на автобуса, при тях на спирката дошъл и подс.П.. След малко автобусът пристигнал, като децата се качили в него, а П. продължил пеш. Т. и Ц. слезли на спирката на пицария „Доминос“, след което отишли да обядват. След това двамата се отправили към жилищния блок, в който живеел техния приятел И. (И. Ю.В.), от където заедно с И. и К. тръгнали към къмпинг „Враня“, за да се запознаят с дядото на И. –св. И.Д.Р., който работел там. След като децата пристигнали в къмпинга и се запознали с дядото на И., му разказали какво се е случило на Ц. и го попитали дали е виждал този човек наоколо. Св.Р. обяснил на децата, че понякога в района имало златотърсачи, но така описания човек не му е познат. Казал им, ако имат някакъв проблем веднага да му се обадят по телефона. След като си изпили безалкохолните напитки, с които св.Р. ги почерпил, четирите деца си тръгнали от къмпинга, като Т. и К. вървели по- напред, а И. и Ц. след тях. По склона след моста до хотел „Монтесито“ Ц. видяла подс.П. и заедно с И. се върнали тичайки при дядо му. През това време И. се обадил по телефона на дядо си и му казал, че отново са срещнали този мъж.

Св.Р. качил децата в колата си, след което потеглил по същия път, за да търси мъжа, за които му разказали децата. Когато лекия автомобил настигнал Т. и К.а, св. Р. спрял и качил и тях в автомобила си. Движейки се в посока магазин „Практикер“ децата забелязали, че мъжът върви по тротоара след автобусната спирка до хотел „Монтесито“. Тогава св.Р. спрял колата и казал на непознатия мъж да се качи, но последният му отказал. Св.Р. слязъл от автомобила си и отново казал на мъжа да се качи, след което същият се качил в автомобила. Св.Р. потеглил и откарал всички в сградата на 08 РУ-СДВР, за да съобщят за случилото се. Видно от заключението на изготвената и приета по делото КСППЕ пострадалата Ц. Ж. П. е психично здрава и не се води на отчет в психиатрично заведение. Не се констатират нарушения в интелектуалното й развитие, физически или психически недостатъци, които биха затруднили или направили невъзможно правилното възприемане на фактите, имащи значение за разследването. Вещите лица са констатирали, че при освидетелстваната не е налице повишена внушаемост или склонност към абнормални фантазни интерпретации, като липсват основания да се обсъжда псевдология фантастика. Налице е психична годност да възприема явленията, които имат отношение към извършеното Д.ие, както и годност да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност. Ето защо, освидетелстваната може да участва във всички фази на наказателното производство, може да дава достоверни отговори /ако желае/ на поставените въпроси. От заключението на изготвената и приета по делото КСППЕ на подс.К. Р. П. се установява, че същият е психично здрав. При него не е налице наследствена обремененост с психични заболявания. Няма данни за актуално протичащи или минали психотични епизоди. При освидетелствания не е формиран синдром на зависимост към алкохол или други психоактивни вещества. Няма данни за състояния, променящи качествено базовите му психични годности. По времето на инкриминираното Д.ие липсват качествени нарушения на съзнанието на освидетелстваното лице по смисъла на чл.33 НК. Същото е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Първият съд подробно е посочил анализираните по делото доказателства и доказателствени средства, при което не е необходимо преповтарянето им .

Правилно е решението първоинстанционният съд да постави в основата на изводите си показанията на св.Ц. П.. Отчетено е, че макар и малолетна към Д.ието (13 години), същата притежава свидетелска годност и може да дава достоверни показания за фактите от обективната действителност. В тази насока с основание е кредитирано заключението на изготвената по отношение на П. КСППЕ, поддържано убедително в съдебно заседание от вещите лица с конкретно направени допълнителни разяснения и отговори на въпроси .

Именно от разпита им в с.з. се установява, че при освидетелстваната не са били констатирани данни за т.нар. „псевдология –фантастика“, което означава патологична лъжливост.

На следващо място, без да пренебрегва, че освен свидетел, със задължение да говори истината, пострадалата е и с права да защитава в процеса своите накърнени права и 3 интереси, което е от естество да създаде известна заинтересованост от изхода му, районният съд е извършил оценка на показанията на св. П. и направил законосъобразен извод, че същите се отличават с последователност, логичност и подробност в описанието на инкриминираното Д.ие.

Въззивният съд, поддържа становище, че в съдържателен план показанията на свидетелката са еднопосочни и не се констатират значими противоречия, а наличните такива резонно се обясняват с изминалия период от време. Разказът на свидетелката в съдебно заседание относно предмета на делото съдържа конкретизация, че подсъдимият я опипвал по лявата гърда и я притискал към себе си, целунал я по врата. Посоченото твърдение е в противоречие със заявеното от нея в д.п., че подсъдимият я е целунал по бузата. След прочита в с.з., свидетелката поддържа заявеното д.п., което и с основание е кредитирано.