Определение № 208 от 27.02.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Бургас, 27.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело № 20232100200147 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на А. О. М., М. Ю. А. и Ю. М. С., чрез адвокат Цветомила Вукова от АК-София, срещу постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.01.2023 г. по ДП № 3388595/2015 г. по описа на Пето РУ на ОДМВР – Бургас, вх. № 259/2015 г., пор. № 259/2015 г. по опис на Окръжна прокуратура – Бургас. С посоченото постановление БОП е прекратила воденото наказателно производство срещу В. Л. З. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.

20, ал. 1 от ЗДвП.

Постановлението е обжалвано от А. О. М., М. Ю. А. и Ю. М. С. в законоустановения срок. Същите са родители и сестра на О. М. А., загинал при автопроизшествието, от което следва, че се явяват пострадали по смисъла на закона.

Жалбоподателите считат, че актът на прокурора е необоснован и постановен в противоречие с процесуалния закон. В жалбата се изразява несъгласие с приетото от прокурора, че обвиняемият З. се е движел със съобразена скорост, която да му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътя, каквото несъмнено са пешеходците. Твърди се също така, че опасността за водача е възникнала от момента, в който е имал обективна възможност да я възприеме. Изразяват несъгласие с определянето на мястото на удара от петорната арбитражна експертиза. Не била определена по категоричен начин скоростта на движение на лекия автомобил, не било 1 установено по категоричен начин мястото на удара и възможността на водача за предотвратяване на удара. Неправилно и незаконосъобразно ОП-Бургас е възприела, че З. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като водачът е имал обективна възможност да възприеме пострадалия своевременно още при навлизането му на банкета и при своевременна реакция е разполагал с възможност да предотврати удара. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото за доразследване.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законния срок. Разгледана по същество се явява основателна.

С постановлението прокурорът е приел, че по делото не са установени доказателства за виновно поведение, съгласно правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил. Счита се, че наказателното производство, водено срещу В. Л. З., следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.

Проверяващата инстанция след като се запозна с жалбата и с мотивите на прокурора, изложени в обжалваното постановление, и като извърши преценка на събраните по досъдебното производство доказателства, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С постановление от 04.01.2017 г. В. Л. З. е привлечен като обвиняем за това, че на 04.06.2015 г. около 11:20 ч. в гр. Бургас, на третокласен път ІІІ 6009, км. 14+2, в участъка между село Дъбник и село Брястовец, общ. Бургас, при управление на МПС – л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ***, собственост на „***** България“ ЕООД, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП – чл. 20, ал. 2, допуснал ПТП с пресичащия от ляво на дясно по посока на движение на автомобила пешеходец, като по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца О. М. А. с ЕГН ********** от с. ****, общ.

***.

Както в атакуваното постановление, така и във въззивната жалба срещу него е налице единодушие по отношение на част от възприетата от прокурора фактическа обстановка по делото.

2

На 04.06.2015 г. около 11:20 ч. на път ІІІ-6009, в зоната на км. 14+2 в посока с. Брястовец се е движил л.а. „Шкода“, модел „Октавия“, с Д.К. № ****, управляван от В. З.. По същото време пострадалият О. А. е предприел пресичане на пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Между пешеходеца и лекия автомобил настъпва тежък удар, в резултат на който пешеходецът А. получава тежки и несъвместими с живота травми, довели до неговата смърт.

Произшествието е настъпило в условията на ясно и сухо време, без наклон и неравности на пътното платно, с отлична видимост, в светлата част на денонощието. Пострадалият е бил ударен с предната част на л.а. „Шкода“, като в резултат на удара, пешеходецът е качен на предния капак и с тялото си е счупил предното обзорно стъкло, носен е от автомобила и е паднал встрани от пътното платно. В резултат на настъпилия тежък удар между автомобила и пешеходеца е настъпила смъртта на О. А.. От изготвената СМЕ по категоричен начин е установено, че непосредствената причина за смъртта е полученият мозъчен кръвоизлив, довел до мозъчен оток и подтискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка, причинени при удара с л.а. и последващо падане на терена.

При тази фактическа обстановка прокурорът счита, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено–опасните последици.

Прокурорът е приел за установена описаната фактическа обстановка, като не е посочил въз основа на какви точно доказателства е извършил това.

Цитирал е заключенията на назначените по делото множество автотехнически експертизи. Първоначално е била назначена една тройна, в последствие допълнителна, след нея нова трайна автотехническа експертиза със същите вещи лица, след нея отново две тройни допълнителни експертизи, след това допълнителна повторна тройна експертиза с други вещи лица, отново допълнителна, петорна арбитражна и накрая допълнителна петорна арбитражна експертиза. За да достигне до извода, че единствено виновно поведение за настъпилото ПТП има пострадалия А., прокурорът се е позовал на заключенията на вещите лица проф. д.т.н. инж. Станимир Михайлов Карапетков, доц. д-р Христо Василев Узунов и инж. Ивайло Русев Иванов, 3 както и на заключението на петорната и допълнителната петорна арбитражни експертизи. Въз основа на тях е направил правните си изводи за липса на виновно поведение от страна на обвиняемия.

В постановлението е прието, че обвиняемият З. е управлявал л.а.

„Шкода“ със скорост от 81,46 км. в час и е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като спре преди линията на удара. Според същата експертиза водачът е имал техническа възможност да възприеме пострадалия към момента на навлизането му на банкета и при реакция на водача на автомобила, чрез аварийно спиране към момента на навлизане на пострадалия на банкета, няма да настъпи ПТП и л.а. ще пропусне пешеходеца.

С неясни мотиви прокурорът е дал указания да се назначи петорна арбитражна автотехническа експертиза, която като цяло потвърждава последната тройна експертиза, на която се позовава прокурорът, с изключение на мястото на удара и възможността на водача на л.а. да предотврати настъпването на ПТП. Вещите лица дават заключение, че ако в момента на навлизане на пешеходеца в левия банкет, водачът на л.а. е реагирал с аварийно спиране, то удар ще последва с предната страна на автомобила, като началото на контактната зона с пешеходеца ще е на около 0,49 м. от десния край на автомобила и ударът не е можел да бъде предотвратен. Вещите лица от арбитражната експертиза обосновават този свой различен извод от тройната експертиза за различие в мястото на удар, тъй като са отчели казаното в показанията на водача на л.а. …“Пешеходецът пресичаше много бързо платното, натиснах спирачка и завих в лявата част на пътя, за да му осигуря място да мине. Той в този момент беше на 30-40 м. от мен. Лявото платно беше временно свободно и преминах в него, за да му осигуря място да избяга.

Не можех да избегна удара и ударих пешеходеца…“, като вещите лица изрично посочват, че дали ще бъде прието или не друго място на удара по ширината на пътното платно, зависи от това, дали ще бъде кредитирано казаното от водача относно опита му да избегне удара, чрез отклоняване автомобила на ляво и навлизането му частично в насрещната пътна лента. В постановлението си прокурорът за да приеме казаното от водача за навлизането му в насрещната лента, като „спасителна маневра“ се позовава на обясненията му като обвиняем, но на практика такива няма. В разпита си като обвиняем на 04.01.2017 г. /т. 2, л. 13/ обвиняемият заявява, че потвърждава казаното от него в качеството му на свидетел, където дал подробни обяснения 4 по случая. На практика нямаме обяснения от водача на л.а. „Шкода“. В постановлението липсват изводи защо прокурорът приема за правилна петорната арбитражна експертиза, която потвърждава тройната експертиза, че преди удара не е имало употреба на спирачки от страна на водача на л.а. и ударът е настъпил със същата скорост, с която се е движил преди удара. Това противоречи на казаното от обвиняемия З. и прието от вещите лица „… Натиснах спирачки и завих в лявата част на пътя…..“. Наред с това следва да се отбележи, че приетата от прокурора „спасителна маневра“ навлизане в насрещната лента противоречи на житейската логика, тъй като пешеходецът идва от ляво на водача на л.а. и логиката изисква опитът за избягване или за „спасителна маневра“ да е на дясно, а не на ляво срещу идващия пешеходец.

Не е обсъдена и правилността на действията на обв. З. при предприемането на „спасителна маневра“ с навлизането си в насрещната лента за движение и по този начин поставяйки се в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП и дали тази маневра е съобразена с ТР 90/1982 г. ОСНК – че спасителната маневра е правомерна, когато се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора.

На следващо място съдът намира, че по делото не са били събрани изчерпателно всички необходими доказателства, свързани с изясняването на делото от обективна страна. Видно е от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него снимков материал, че на мястото на произшествието е установено бежово на цвят парченце от плат. По отношение на това парче плат са налице показания на св. С. Т., че това е било детско одеяло, което му е било дадено от обв. З. за да завие с него тялото на пострадалия А.. В заключенията си по изготвените автотехнически експертизи вещите лица се позовават на установеното детско одеяло за определяне на мястото, на което е бил намерен пешеходеца, но не е установено дали медицинските лица, които са посетили местопроизшествието и взели тялото на пострадалия, са изместили местоположението на бежовото одеяло, с което е било покрито тялото на пострадалия А.. Това обстоятелство не е установено чрез разпит на лицата от състава на медицинския екип, а от там не е поставен въпроса на вещите лица, ако то се е намирало на друго място, то това ще доведе ли до промяна на изчисляване на стойностите относно скоростта на движение на л.а., мястото на удара и др., които са от важно значение за разкриване на обективната истина по делото.

5

Посочените нарушения сочат за формално разследване, а така също и на необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е основание за отмяна на същото и връщане на делото на прокурора за допълнително разследване, при което да се отстранят допуснатите нарушения, описани по-горе.

На основание гореизложеното и чл.243, ал. 5, т. 3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло постановление от 23.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3388-595/2015 г. по описа на Пето РУ на МВР-Бургас, вх. № 4493/2015 г. пор. № 259/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, за престъпление по чл. 343, ал. 1 б.

„В“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

ВРЪЩА наказателното производство на прокурора за изпълнение на посочените указания на съда.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 147/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас.