Решение № 1602 от 28.10.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1004/2021
- Вид
- Решение № 1602
- Подписан
- 28.10.2021
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Светлана Кирилова Цанкова, Даниела Светозарова Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 32, ал. 2 · Закон за собствеността
- Чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1602 гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501004 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от П. П. ОДР. срещу решение № 260596/22.02.2021 година постановено по гр.д. 2190/2017 година по описа на ВРС,с което се РАЗПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 32, ал. 2 ЗС между Т. ИВ. ИВ., ЕГН **********, *** и П. П. ОДР., ЕГН **********, ***, ползването на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 141 кв.м., находящ се в *** при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***,
ПИ № ***, ПИ № *** по вариант втори от съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д. К. на лист 151 от гр.д. № 2190/2017г. на ВРС, съобразно скица – проект вариант № 2, която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
Т. ИВ. ИВ. да ползва Първи дял по скица-проект вариант 2 с площ от 28 кв.м. /сини щрихи/ при граници на дела: ***, дял трети за общо ползване /жълти щрихи/, дял втори на П. П. ОДР. /зелени щрихи/, сгради с идентификатори № *** и № *** и ½ ид. част от Дял трети - № 1 от скицата – за общо ползване /жълти щрихи/ с площ от 11 кв.м., в това число: 2, 75 кв.м. застроена площ – сервизни помещения при общи граници: ***, дял първи на Т.И. /сини щрихи/ и дял втори на П.О. /зелени щрихи/, сгради с идентификатори: № *** и № ***.
П. П. ОДР. да ползва Втори дял - № 3 в скицата с площ от 11 кв.м. /сини щрихи/, при 1 граници на дела: дял първи на Т.И., дял трети за общо ползване /жълти щрихи/, сгради с идентификатори: № *** и № *** и ½ ид. част от Дял трети - №
1 от скицата – за общо ползване /жълти щрихи/ с площ от 11 кв.м., в това число: 2, 75 кв.м. застроена площ – сервизни помещения при общи граници: ***, дял първи на Т.И. /сини щрихи/ и дял втори на П.О. /зелени щрихи/, сгради с идентификатори: № *** и № ***.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.Страната е представила и писмени бележки
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск от Т.И. срещу П.О. , с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 141 кв.м., находящ се в *** при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №
***, ПИ № ***.
В исковата молба Т.И. твърди, че ПИ с идентификатор *** с площ от 141 кв.м., находящ се в ***, е съсобствен между страните по делото при квоти, както следва:
99/149 идеални части за ищеца и 50/149 идеални части за П.О..
С договор за продажба от 17.12.2009г., / НА 130/2009г./ и договор за продажба от същата дата, за който е съставен НА 131/2009г., Т.И. е придобила правото на собственост върху самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, представляващи жилища със застроена площ от по 50 кв.м., находящи се на първи и втори етаж в сграда 5, заедно с избено помещение, ведно с 99/149 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена и барака в двора до тоалета, при общо ползване на тоалета.
Към настоящия момент бараката е отразена в кадастралната карта с идентификатор *** със застроена площ от 4 кв.м., а долепената до нея тоалетна със застроена площ от 2 кв.м. е при граници: сграда с идентификатор *** и останалата част от дворното място и ПИ *** и града, разположена в ПИ ***.
2
След придобиване собствеността върху обектите, в сграда 5 е изградено таванско помещение въз основа на разрешение на строеж, въведено в експлоатация въз основа на удостоверение от 24.09.2015г. на Главния архитект на Община Варна.
Ответникът П.О. е придобила по време на брака си с К. П. правото на собственост върху 50 кв.м. идеални части от дворното място, находящо се в *** с договор за замяна от 08.09.1993г.,/ НА 39/1993г./, ведно с построената жилищна сграда, състояща се от покрит вход, коридор, стаи и килер и идеални части от тоалет.
С решение от 09.03.2011г., постановено по гр.д. 14221/2009г. на Районен съд – Варна е прието за установено спрямо И. П., наследник на К. П., че П.О. е изключителен собственик на 50/149 кв.м. идеални части от ПИ ***, находящ се в ***, както и на апартамент с идентификатор *** с площ от 30, 45 кв.м., ведно с изба 262 с площ от 2, 53 кв.м. и 4, 8696 % идеални части от сграда с идентификатор *** и жилище с идентификатор *** с площ от 30, 45 кв.м. в същата сграда, на осн. Чл. 23, ал. 1 СК.
Поддържа се, че доколкото е налице разногласие за ползването на съсобствения ПИ № *** е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 32, ал.2 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът П.О. не оспорва, че страните по делото са съсобственици на ПИ № ***, но с договор, инкорпориран в НА 130/2009г. ищцата не е придобила правото на собственост върху 50/149 кв.м. идеални части, защото и праводателите й Е. М. и Д. М.а не са били собственици.
Оспорват се правата на ищеца Т.И. по отношение на сграда с идентификатор ПИ № *** и долепения до нея тоалет.
Твърди се, че сграда с идентификатор ПИ № *** представлява баня – тоалет с площ от 4 кв.м., а т.нар. „барака” е съществувала до 1993г. Вещно – прехвърлителният ефект на възмездната сделка по НА 131/2009г. не е настъпил, защото такава вече не е съществувала.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от НА № 131/2009г. /л. 7/, ищцата Т.И. е придобила правото на собственост върху жилище със ЗП от 50 кв.м. с идентификатор № ***, находящ се на първия етаж от сграда № 5, ведно с 49/149 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор № ***, в който е построената сградата с площ от 141 кв.м., находящ се в ***- от праводател- „Деказ“ ООД.
С договор за продажба от същата дата / НА № 130/ 2009г. -л. 5/, Т.И. е придобила собствеността върху жилище със ЗП от 50 кв.м. с идентификатор № ***, находящ се на втори етаж от сграда № 5, ведно с 50/149 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор № ***, в който е построената сградата с площ от 141 кв.м., находящ се в *** от праводателите Е. М. и Д. М.а.
Ответникът П.О. е собственик на 50 кв.м. от дворно място цялото с пространство от 251 кв.м. в ***, ведно с построената в имота жилищна сграда с договор за замяна от 08.09.1993г., съгласно НА № 39/93г. /л. 11/ по време на брака й с К. П..
С влязло в законна сила решение по гр.д. № 14221/2009г. на ВРС, е прието за установено по отношение на И. П., наследник на К. П., че П.О. е изключителен собственик 3 на 50/149 кв.м. идеални части от недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в *** и на построената в същото дворно място сграда с идентификатор № ***, прилежаща изба и идеални части от общите части на сградата/ л.12-15/ .
В съответствие с ТР № 13/2012г. на ОСГК на ВКС ,в което е прието, че в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права,настоящият въззивен състав приема че основен въпрос в настоящето производство са правата на страните, доколкото ответникът П.О. оспорва правата на Т.И. по отношение на 50/149 кв.м. идеални части от дворното място, придобити с договор за продажба от 17.12.2009г., съгл.
НА № 130/ 2009г., както и тези на праводателите.
От представените по делото писмени доказателства,настоящият въззивен състав приема че, праводателите на ищеца,а именно Е. М. и Д. М.а са придобили процесните 50/149 кв.м. ид. части по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко – продажба от 21.07.2008г./ съгл. НА № 109/2008г.-л. 87/ от продавача Т.
Я., която е собственик въз основа на договор за дарение от 23.07.2007г./ НА № 31/2007г.-л.
86/. Надареният е придобил процесните идеални части от своята майка Е. Х., която ги е придобила с договор за продажба от 11.07.1994г. / НА № 177/1994г.-л. 84/ от майка си П. П..
Последната е придобила имота по силата на договор за доброволна делба от 08.07.1994г. /л.
83/ и съдебна спогодба, одобрена в производството за делба по гр.д. № 644/1958г. на Варненски народен съд /л. 70/.
С решение № 85/11.01.2021г. по гр.д. № 3851/2019г. на ВКС, влязло в сила, е признато за установено на осн. чл. 108 ЗС, че Т.И. е собственик на разликата над 37, 50 % ид. части до 76, 19 % ид. части от сграда с идентификатор № *** с площ по скица 4 кв.м., съгласно заключение на СТЕ – с площ от 5, 46 кв.м., а понастоящем с площ от 4, 27 кв.м., съгласно действаща КК на административен район „Одесос”, гр. Варна, състояща се от две помещения – вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, която сграда е построена в ПИ с идентификатор № ***, находящ се в ***, а П. О. осъдена да предаде владението върху помещението – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня за разликата над 37, 50 % ид. части до 76, 19 % ид. части от обекта.
С решение № 3296/10.08.2017г. по гр.д. № 2189/2017г. на ВРС, потвърдено от ВОС, Т.И. е призната за собственик на 37, 50 % ид. части от сграда с идентификатор № ***, а П.О. е осъдена да предаде владението на 37, 50 % ид. части от същото помещение, както и в частта, с която искът по чл. 108 ЗС, предявен от Т.И. срещу П.О. е отхвърлен за разликата над 76, 19 % ид. части от същата сграда.
Въз основа на изложеното по горе, настоящият въззивен състав приема, че Т.И. е собственик на жилище със ЗП от 50 кв.м. с идентификатор № ***, находящ се на първия етаж от сграда № 5 и жилище със ЗП от 50 кв.м. с идентификатор № ***, находящ се на втори етаж от същата сграда, ведно с 99/149 кв.м. идеални части, а П.О. на жилищна сграда с идентификатор № *** и 50/149 кв.м. идеални части от процесното дворно място.
Сграда с идентификатор № *** с решение на съда и заповед на кмета на район Одесос е съборена и към момента на постановяване на настоящето решение не съществува .
Следователно при разпределение на ползването на дворното място следва да се вземе 4 предвид както обема на притежаваните идеални части от поземления имот, така и собствеността по отношение на построените в него сгради с идентификатори № ***, № ***, като се осигури възможност собствениците да получат достъп до всяка една от тях.
При постановяване на решението на ВРС сграда с идентификатор №
*** е съществувала и ВРС се е съобразил с тази сграда.
Пред Варненския окръжен съд е допусната и приета нова СТЕ,която се е съобразила с обстоятелството, че сградата с идентификатор № *** е съборена,което представлява ново обстоятелство, което следва да се съобрази при разпределяне на дворното място.
Разпечатката съдържа 53 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e53a0c56-ad25-418d-a732-5870e7caa580