Определение № 260125 от 15.02.2021, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 19

15 февруари година 2021 град

Бургас

Бургаски окръжен съд

, наказателен състав ,

На петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав :

Председател:

Събчо Събев секретар прокурор като разгледа докладваното от съдията Събев ч.н.дело номер 103 описа за 2021 година БОС .

Производството е образувано по частна жалба на адв. Ц.В. като повереник на пострадалия Х.Х.В. чрез майка си Г.Д.А. по ДП 991/2017 год. на Второ ПУ Бургас, на основание чл. 243 ал.1 т.1 НПК. Правят искане за отмяна постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, който прекратил наказателно производство, като приел че е налице случайно деяние, а не виновно поведение у водача на лек автомобил, участвал в ПТП с пешеходец. Съображенията за това са следните:

Прокурорът направил изводите си при непълнота на установената по делото фактическа обстановка. Съдебно медицинската експертиза дава категоричен извод, че смъртта на пострадалия Х. С.В. е настъпила в резултат на причинените му от ПТП наранявания и са в пряка връзка с тях. Не е уважено искането им за назначаване на нова съдебно автотехническа експертиза и преграден пътя за разкриване на обективната истина в процеса.

Неправилно прокурорът възприел изводите на вещи лица относно скоростта и съобразеността ѝ с пътните условия. Експертните заключения по ДП се различават в тази си част. В повторната експертиза се приема, че видимостта на водачът Т., която се движела зад л.а. БМВ, е променлива величина. При предявяване на делото на 20.12.2020 год. са направили искане за извършване на действия при които да се установи дали при движение с технически съобразената скорост от 54 км/ч – осветеността на левия фар на л.а., водачът е имал обективна възможност да предотврати настъпването пътния инцидент и се изготви компютърна симулация затова.“

Неправилни са изводите на прокурора, че настъпилата смърт на пострадалия не е резултат от поведението на водача, че не е допуснала нарушения на правилата за движение. Извели са твърдение от ТР 28/84 г. ОСНК на ВС – „величината на скоростта на движение е в зависимост от отрицателното влияние на факторите /в случая ограничена видимост, наличие на пешеходец на пътното платно/. Колкото повече и по неблагоприятни са те /факторите/ толкова по ниска трябва да е скоростта на движение в сравнение с максимално предвидената“. Водачът Т. управлявала автомобила с допустима скорост, но тя не е съобразена по смисъла на чл. 20 ал.2 ЗДвП – с пътния участък и пътните условия при управление на автомобила – в тъмната част на денонощието – ограничена видимост, на къси светлини. Водачът е следвало да съобрази скоростта си на движение – при осветеност от 46 м., скоростта и е следвало да е 54 км/ч.

Липсата на видимост налага на водачите да намалят скоростта на движение под разрешената, за да могат да спрат при възникване на опасност за движението.

Неправилно експертите приели, че ударът е непредотвратим. Не са събрани доказателства, от които да се установи къде е започнало и по какъв начин е пресичането на платното за движение от пострадалия. Не е установено от кой момент водачът е могла да възприеме наличието на пешеходец на платното за движение. В АТЕ е разгледана единствено възможната видимост на водача Т. да е ограничена от друго МПС.

Според жалбоподателя не са извършени всички действия за разкриване на обективната истина и правят искане за отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство с даването на задължителни указания за извършване на допълнителни действия за разкриване на фактическите обстоятелства, при които е настъпило ПТП.

Жалба против акта на прокурора са подали и другите роднини на пострадалия, имащи това качество, представлявани от повереник адв. Ч.. Не споделят извода на прокурора, че ПТП станало в опасната за спиране зона на автомобила и Т. не е имала обективна възможност да спре.

Опасната зона при движение на къси светлини се определя от осветеността на фаровете и скоростта следва да е съобразена с това. Осветеността на фаровете е определена на 40-50м. и скоростта следва да е съобразена с нея.

Оспорват извода на прокурора в това, че появата на опасността за движението на Т. била непредвидима. Неоснователно е даден приоритет на допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение. Но дори и те не водят до отмяна задължението на водачите да спазват изискванията на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Посочват решения на ВКС, в които е прието, че предвидими препятствия /предвидими опасности/ - пешеходец, който се намирал по средата на пътя – Р 578/09.01.2013 г. по н.д. 2021/2012 год., 2 н.о ВКС, независимо от допуснатите от него нарушения на правилата за движение, представлява предвидимо по смисъла на чл. 20 ал.2 ЗДвП препятствие/опасност. Водачът е следвало да очаква опасности от всякакъв характер.; Р 147/09.04.2014 г. по н.д.

356/2014 г. 3 н.о. ВКС, за предвидимо препятствие е прието пешеходец с тъмно облекло, който нощем прескочил мантинела и започнал пресичане на пътното платно. Водачът нарушил чл. 20 ал.2 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия.; Р 72/25.02.2015г. по н.д. 1951/2014 год. 2 н.о.

ВКС – „логически неиздържано е възражението, че пострадалият поради неправомерното му поведение не е бил непредвидима опасност, с която водачът е длъжен да се съобрази“. На водачите е вменено задължение при наличието на всякакви възможни опасности на пътя да съобразяват действията си с тях, за да не допускат ПТП.; Р 176/01.06.2015г. по н.д.

119/2015г. 2 н.о. ВКС – водач, управлявал МПС на къси светлини със скорост от 73 км/ч и 71 м. опасна за спиране зона. Водачът имал възможност да възприеме пешеходец/препятствие по пътя от 50-60м. Той е следвало да управлява МПС със скорост до 60 км/ч., съобразена със зоната на видимост и позволяваща му да спре при опасност. Независимо от допуснатите от пострадалите нарушения на правилата за движение, съдът е отказал да оцени тяхното местонахождение на пътя като непредвидима опасност. Нарушенията на пешеходец при движението му не освобождава водачът на МПС от задължението му да вземе мерки за неговата безопасност. В тези случаи водачът-подсъдим избрал скорост на движение, параметрите му на видимост и обективни възможности да реагира на появилата се опасност адекватно и да предотврати ПТП. Повереникът е посочил и Р 421/21.12.2015 год. по н.д. 1036/2015г 3 н.о. ВКС. По делото е установено, че велосипедист се намирал на платното за движение без светлинна сигнализация и попътно на МПС, управлявано на къси светлини и скорост 84 км/ч, при която опасната за спиране зона е 73м. Водачът на МПС при тези светлини е могъл да възприеме велосипедиста не по малко от 48 м. Той е следвало да се движи със скорост до 61-63 км/ч, позволяваща му да спре. Водачът управлявал с несъобразена скорост и сам се поставил в невъзможност от адекватна реакция и избягване на ПТП. Р 430/2.12.2015 г. н.д. 1334/2015 г. 1 н.о. ВКС в същия смисъл – водачът е длъжен да управлява със скорост, съобразена с осветеността на фаровете и позволяваща му да реагира адекватно на появила се опасност. В други посочени решения е прието, че независимо от неправилното пресичане на пътното платно от пешеходец нощно време, облечен в тъмни дрехи, внезапното появяване на опасност пред МПС е резултат на несъобразената с пътните условия скорост, лишила водачът да реагира адекватно на появилата псе опасност.

Жалбоподателите изразяват несъгласие с изводите на прокурора относно скоростта и видимостта. Скорост от 86 км/ч на управляваната от Т. кола, е съобразена само с техническите параметри на автомобила, но не и с изискванията на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Последният изисква от водачите да управляват с такава скорост МПС нощно време, която им позволява да реагират адекватно на появилите се опасности, да намалят или спрат преди да настъпи ПТП. Установената от вещите лица скорост на МПС управляван от Т., е съобразена само с видимостта напред, което не е отнесено с реалните пътни условия на инцидента, при който загинал пешеходец. Този въпрос не е установен по делото и се налага ново експертно изследване и назначаване на допълнителна АТЕ.

Споделят мнението, че прокурорският акт не е мотивиран задълбочено и е повърхностен и едностранчив. Горното е необходимо за оценката на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението. Не е извършено в пълнота и качество анализ фактическите обстоятелства и свързаните с това варианти на ПТП.

На 3.11.2017 год. е образувано наказателно производство затова, че същата дата в 18,24ч. на път 1-6 км.9 от Бургас за София, при управление на МПС „Шкода“ с рег.№ У **** АТ, водачът нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Х. С.В. тежка телесна повреда. Пострадалият починал на 7.11.2017 год. Извършен е оглед на местопроизшествието и направени снимки, разпитани свидетели – С.В. – баща на пострадалия т.1 л.21 и л. 154-155, водачът Т. т.1 л.22-23,76-77, полицаи – Д. С.- т.1 л. 78-79 и Й. Р. – т.1 л. 126-127, Х. А. – т.1 л. 128-129, Г. Д. – т.1 л.

80-81, водач, управлявал МПС зад Т., М. С. – т.1 л. 82-83 – приятел на пострадалия, случайно видял го на пътя при преминаване в този участък на пътя, М. Д.-т.1 л. 84-85, пътувала в лек автомобил зад Т., И.Л. – т.1 л. 86-87 и л.150-151, преминал в участъка на пътя с ПТП непосредствено след него, Р.В. – т.1 л. 152, брат на пострадалия. Изготвена е авто-техническа експертиза т.1 л.

90-112. Извършено е изследване за наличие на алкохол в кръвта на пострадалия.

Пробата е иззета в 20,00ч. на 3.11.2017 год. и установена концентрация на алкохол от 3,65 промила. В заключение на съдебен лекар са посочени получените при ПТП наранявания и причината за смъртта на пострадалия, която е в пряка връзка с тях- т.1 л. 37-39. ДП. На 30.04.2018 год. е извършен повторен оглед на местопроизшествието – т.1 л. 64-72 ДП. Делото е предявено на наследниците на пострадалия на 11.09.2019 год. т.1 л. 160-162. Проведено е допълнително разследване и разпитана майката на жалбоподателя Х.Г.А. – т. 1 л. 166-167.

Делото е предявено отново на 19.0.2019 год. – л. 171-172 т.1 ДП.

Извършено е допълнително разследване и назначена нова АТЕ с участието на проф. К. и доц. У. – т.2 л. 4-32. Разпитан е К.

К. – т.2 л. 135-136 ДП, движил се зад автомобила на Т. и след ПТП. Назначена е допълнителна АТЕ, по която вещите лица са отговорили на поставените въпроси – т.2 л. 162-171 ДП. На 17.12.2020 год. резултатите от разследването са предявени на пострадалите- т.2 л. 198-199 и л. 202-203. Поверениците направили възражения, разгледани от прокурора и оставени без уважение т.2 л. 206-207. На 22.01.2021 год. прокурорът се произнесъл с постановление и прекратил наказателното производство. Пострадалите са уведомени. Майката на малолетния жалбоподател Х., е уведомена на 26.01.2021 год. – л. 217 т.2 ДП. Жалбата против постановлението на прокурора е подадена на 2.02.2021 год. в срока по чл. 243 ал. 4 НПК. Х.В. е син на пострадалия от ПТП Х. С.В., непълнолетен, но е представляван по делото от майка си, а двамата от повереник адв. В.. Като процесуално допустима следва да се разгледа по основателност.

На досъдебното производство не е повдигнато обвинение.

При произнасянето си прокурорът приел за установено следното: Пострадалият предприел перпендикулярно на оста на пътя пресичане на пътното платно. Той се намирал на 103м. от л.а. на Т., когато стъпил на платното за движение. Автомобилите се движели в колона и пострадалият не е бил осветен от фаровете на процесния автомобил, а от другите движещите по това време, място и посока. Видимостта на Т. била ограничена от задминаващия я от лявата страна автомобил БМВ и намиращ се пред нея друг автомобил. Водачът на БМВ забелязал пресичащ пешеходец и предприел маневра – завиване наляво, и успял да заобиколи пострадалия. В момента за заобикаляне Т. за пръв път придобила възможност да възприеме пострадалия, който се намирал на 2,9м. от мястото на удара, а процесния автомобил бил на 46м. от мястото на удара. Пострадалият бил в опасната зона за спиране на колата. Тя предприела незабавно спиране, но не е имала техническа възможност да спре. При тази скорост на движение Т. е имала опасна за спиране зона 87 м., от които първите 43м. се изминават за реакция и сработване на спирачната система. Ударът бил неизбежен, в дясната пътна лента за движение и на 2,1м. от разделителната линия на лентите на това платно. След удара Т. успяла да спре управлявания от нея автомобил.