Определение № 770 от 28.06.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. София , 28.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000600648 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Т. П. от гр. *** срещу определение № 261447 от 19.04.2021 г. на СГС, НО - 23 състав, постановено по нчд № 1416/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор от СГП от 13.10.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 358/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 17885/2019 г. по описа на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123 ал.1 НК.

В жалбата се изразява недоволство срещу атакуваното определение на СГС и се сочи, че в случая се касае за причинена смърт на майката на жалбоподателката - З. А. П. - поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, което представлява престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Претендира се, че съставът на СГС, въпреки събраните и приложени писмени и гласни доказателства, не е направил прецизен анализ на същите и е възприел единствено тезата на здравните работници, респективно на представителя на прокуратурата. Твърди се, че въпреки тези доказателства и констатациите на експертите за извършени нарушения наказателното производство е било прекратено. Изтъква се, че в обжалваното определение като аргумент е посочено, че разследването е продължило повече от една година, но че същевременно не било ясно обаче през тази една година какви действия са извършени от разследващите органи и през какви периоди от време. Претендира се, че не са изследвани в цялост и безпристрастно всички факти и събития в периода от 10.07.2019 г. до кончината на З. А. П., като се наблягало на болестите, от които тя страдала, но не се обръщало внимание дали са били адекватни взетите мерки от страна на медицинските лица. В тази връзка се 1 твърди, че като суха фактология са били посочени изводите на тройната експертиза и поспециално относно исканата аутопсия първоначално. Поддържа се становище, че до този момент жалбоподателката и нейните близки не знаят с точност конкретната причина за кончината на З. А. П.. Излагат се доводи, че представителят на СГП е счел, че тъй като не е извършена аутопсия няма извършено престъпление. По този повод жалбоподателката заявява, че тъй като самата тя е здравен работник за нея е пределно ясно, че престъпление е извършено, без значение, че се касае за смъртта на майка й. Моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, с произтичащите от това правни последици.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

С постановление на прокурор при СГП от 02.09.2019 г. по пр.пр. 17885/2019 г. по описа на СГП е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 13.07.2019 г. около 03.20 часа в гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. „Г“, ап. 25 поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на З. А. П. – престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.

В хода на разследването никое лице не е било привлечено в качеството на обвиняем за горното или за друго престъпление.

С постановление на прокурор при СГП от 13.10.2020 г. по пр.пр. № 17885/2019 г. по описа на СГП на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 358/2019 г. по описа на СО на СГП.

С атакуваното определение № 261447 от 19.04.2021 г. на СГС, НО - 23 състав, постановено по НЧД № 1416 по описа на съда за 2021 г., на основание чл. 243 ал.6 т.1 от НПК е потвърдено горното прекратително постановление.

В настоящото контролно производство въззивният съд, също като първоинстанционният, е длъжен да провери дали прекратителното постановление е обосновано и дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Затова в текущото производство въззивната инстанция е длъжна да анализира цялата доказателствена съвкупност, въз основа на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, и с оглед на това да прецени дали установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. Освен това следва да бъде преценена процесуалната законосъобразност на самото разследване /дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно/; на извършените действия по разследването /дали събирането на доказателствения материал е протекло съобразно императивните процесуални норми/; на дейността по оценката на доказателствения материал /дали същият е обсъден в своята цялост, дали не е 2 игнорирана част от него, дали са обсъдени противоречивите доказателствени материали и т.н./; както и на самото изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното производство /дали прокурорът е допуснал нарушения при изготвянето му – като не е изложил мотиви или същите са противоречи, не е изложил фактически констатации, не е посочил фактическите и/или правните основания за прекратяването/. На оценка подлежи и материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на основанието за прекратяване /в случая произнасянето по законосъобразността на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е извършено престъпление, което предполага преценка за правилното прилагане на материалния закон/.

При извършената проверка на прекратителното постановление и на потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт, изхождайки от горните положения, въззивната инстанция не намира основания да заяви несъгласие с направените в тях фактически и правни изводи.

Преценявайки обосноваността на постановлението за прекратяване, на първо място, въззивният съд държи да отбележи, че в рамките на проведеното досъдебно производство са били събрани всички възможни относими към предмета на делото доказателствени материали, което дава основание да се направи извод, че извършеното разследване е обективно, всестранно и пълно. Обстоятелството, че в хода на ДП са били извършени всички възможни действия по разследването надлежно е било отчетено и от първоинстанционния съд. В тази връзка, позовавайки се на експертното заключение на СМЕ по писмени данни № П-48/2020 г., СГС основателно е приел, че евентуална ексхумация на трупа на починалата З. А. П. с цел извършване на аутопсия с нищо не би допринесла за получаването на допълнителни данни относно здравословното й състояние към периода 1013 юли 2019 г. и относно непосредствените причини за настъпването на смъртта й. В случая именно тези данни биха имали същественото и решаващо значение за извършване на преценка относно правилността на действията на медицинските лица по повод проявените симптоматика и оплаквания при починалата. В заключението на горецитираната и възприета от градския съд експертиза /стр. 6, респ. л.77 в т.1 от ДП/ са изложени подробни научно аргументирани съображения защо в настоящия казус извършването на евентуална ексхумация с цел последваща аутопсия на трупа на починалата П. с нищо не би довело до изясняване на непосредствената причина за настъпването на смъртта й, поради което въззивният съд не съзира никаква причина, поради която да не кредитира и да не приеме с доверие тези експертни изводи. С оглед на това и преценявайки, че в дейността си по събиране на доказателства разследващият орган е приобщил всички възможни относими такива, САС намира за правилен и процесуално-законосъобразен решаващият извод на първостепенния съд, че по настоящото ДП е проведено задълбочено и всеобхватно разследване, в хода на което са извършени всички възможни процесуално-следствени действия и в частност, че за изясняването на непосредствената причина за настъпването на 3 смъртта на З. А. П. не е необходимо извършването на ексхумация на трупа й с цел последваща аутопсия. В тази връзка следва да се подчертае, че нито в жалбата срещу прекратителното постановление, нито във въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт се прави изрично оплакване за непълнота на доказателствения материал и за конкретни пропуски в дейността по събирането на доказателства. Въпреки това, като имащо известно отношение към въпроса за обективността, всестранността и всеобхватността на разследването, следва да бъде разгледано оплакването във въззивната жалба, че не са изследвани в цялост и безпристрастно всички факти и събития в периода от 10.07.2019 г. до кончината на З. А. П.; че се наблягало на болестите, от които тя страдала, но че не се обръщало внимание дали са били адекватни взетите мерки от страна на медицинските лица.

Това оплакване обаче е формално и бланкетно, без в него изрично да са посочени и изброени конкретните факти и събития, за които се претендира, че не са изследвани и без конкретно да е посочено кои точно действия по разследването не са извършени. С оглед на това и предвид гореизложеното САС намира обсъжданото оплакване за напълно голословно, а поради това и за неоснователно.

Като имащо отношение към всеобхватността и пълнотата на разследването следва да бъде разглеждано и възражението във въззивната жалба, че до този момент жалбоподателката и нейните близки не знаят с точност конкретната причина за кончината на тяхната родственица З. А. П.. Относно установяването/неустановяването на това обстоятелство не се правят обаче никакви конкретни оплаквания, като, от една страна, не се претендира процесуално бездействие на разследващия орган във връзка с установяването на това обстоятелство /непосредствената причина за настъпването на смъртта на З. П./, а, от друга страна, не се сочи необходимост от извършване на някакво конкретно действие по разследването, посредством което да бъде установена точната причина за настъпването на смъртта на З. П.. По повод разискваното възражение на жалбоподателката Р.П. следва обаче да се подчертае, че причината за настъпването на смъртта на П. е била обсъждана от назначената в хода на разследването тройна СМЕ по писмени данни № П-75/2019 г., която обаче поради факта на неизвършване на аутопсия за установяване причината за смъртта не е могла да даде отговор на този въпрос /за непосредствената причина за смъртта й/. По мнение на настоящия състав обстоятелствата и факторите, поради които не е била извършена аутопсията, са неотносими към предмета на разследване по настоящото дело, тъй като този въпрос /неизвършването на аутопсията/ касае единствено ефективността на впоследствие провежданото разследване, но не и неговия предмет /дали смъртта на З. П. се дължи на човешка и в частност на лекарска грешка/. Въпреки това, относно причините за неизвършване на аутопсията обективността налага да бъде отбелязано, че от показанията на свидетелите И. А. А., Т. И. М. и Я. П. Г. – служители на МВР, които са посетили дома на З.

П. след констатирането на смъртта й от екипа на СМП, се установява, че самите близки на починалата П. са отказали извършването на аутопсия на трупа й, когато са разбрали, че ще трябва да заплатят разноските за нея. В този смисъл са и показанията на св. З. П. /внучка на З. П./ от 26.09.2019 г. „…Ние попълнихме и подписахме някакви документи на полицията, 4 че не искаме аутопсия…“, както и показанията на св. Н. П. /внук на З. П./ от 28.05.2020 г.

„….ние семейството ни бяхме съсипани и не искахме аутопсия и не мислехме, че с аутопсия ще върнем баба ми…“. Във връзка с разглежданото възражение на жалбоподателката /че тя и нейните близки до този момент не знаят конкретната причина за смъртта на тяхната родственица З. А. П./ следва да бъде съобразено и заключението на цитираната по-горе СМЕ по писмени данни № П-48/2020 г., че извършването на ексхумация и аутопсия на трупа на З. П. не биха довели до установяването на допълнителни факти относно здравословното й състояние в дните преди настъпването на смъртта й, както и за изясняване на непосредствената причина за смъртта й. Всичко това означава, че към настоящия момент безвъзвратно е пропусната и загубена възможността посредством способите на НПК да бъде установена конкретната причина за настъпването на смъртта на З. А. П..