Определение № 512 от 17.08.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Габрово, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500298 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Синдикален регионален съюз (СРС) на КТ „П.“ представлявано от Д. Й., чрез адв. Т. Ф., против разпореждане № 1437 от 05.07.2023 на ГРС постановено по гр. д. № 786/23 г., с което е върната исковата молба с вх. № 3556/26.05.2023 г. и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излага, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително съдът се произнесъл по спора, преди да разгледа делото с съдебно заседание с участие на страните.

Твърди се, че носител на материалното субективно право по предявения иск е РСП „О. - Г.“, което е създадено като правен субект с Устава на КТ „П.“ и Правилника за организацията и дейността на РПС от 2016 г. на Конфедеративния съвет на КТ „П.“. РСП „О. - Г.“ е редовно регистриран към СРС на КТ „П. – Габрово“. Според жалбоподателят РСП „О. - Г.“ е правен субект, за което излага доводи. Макар и с непълни права на самостоятелно юридическо лице (чл. 2, ал. 2 от Правилника за ОДРПС) РПС „О. - Г.“ има разкрита банкова сметка, с която ответницата по иска, като касиер, е разполагала и извършвала разпореждане със сумите в нея. Затова 1 несъстоятелно и незаконно било твърдението на съда, че носител на спорното субективно материално право е СРС на КТ „П.-Габрово“, който от свое име следвало да предяви иска. Последното (СРС) е юридическо лице, като пълноправен член на КТ „П.“ на осн. чл. 49, ал. 2 от Кодекса на труда и удостоверение на Председателя на КТ „П.“. В това си качество на юридическо лице СРС има право да представлява и защитава своите индивидуални и колективни членове пред съда. В това си качество на ЮЛ, СРС защитава правата на РСП „Образование“, което поражда правоспособността му да предяви иск в качеството си на процесуален субституент (чл. 26, ал. 2 от ГПК), като бъдат конституирани като главна страна – ищец по делото предявявайки материалните права, чийто носител на тези субективни права е РПС „Образование“, който при условията на чл. 26, ал. 4 от ГПК следва да бъде призован като страна, чието право е предявено. В случая било налице процесуална субституция, във вида на процесуално застъпничество, като наред със субституента следвало да се конституира и страната носител на спорното материално право - РСП. Твърди се, че не може да остане без защита правен субект, чийто субективни права са нарушени , независимо дали те са предявени чрез неговия законе представител или процесуален субституент, с оглед цитираните от жалбоподателя правни норми. Моли се, да бъде отменено обжалваното разпореждане и при условията на евентуалност, на осн. чл. 26, ал. 4 от ГПК, в качеството му на процесуален субституент да се счита СРС на КТ „П.“ – Габрово, като страна по делото на осн. чл. 26, ал. 4 от ГПК да бъде призован РПС „Образование“ на КТ „П.“; ищец при условията на процесуално представителство относно предявяване на чужди права от чуждо име и за чужда сметка – следва да се конституира РПС „Образование“ на КТ „П.“, чрез законния му представител СРС КТ „П.“.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

От приложеното гр. д. № 786/23 г. по описа на ГРС се установява, че същото е образувано въз основа на депозирана искова молба с вх. № 3556/26.05.2023 г. от Регионален професионален синдикат „Образование на КТ П.“ – Габрово (РПСОКТП- Габрово), представляван от П. Пенева, чрез законния му представител ЮЛ Синдикален регионален съюз на КТ „П.“ – Габрово (СРСКТП – Габрово), представляван от Д. Й., с която е предявен осъдителен иск против Е. П. Б.. В исковата молба е изложено, че ищецът 2

РПСОКТП- Габрово не е самостоятелно юридическо лице и е неправосубектно, поради което законният му представител СРСКТП – Габрово предявява иска от негово име. Твърди се, че ответницата, като председател на РПСОКТП- Габрово, в противоречие на установените правила, се разпоредила със средствата събирани от членски внос, с което причинила имуществена вреда на РПСОКТП- Габрово и е поискано да бъде осъдена да върне сумата от 11 398, 02 лв. изтеглена от сметката на РПСОКТП- Габрово, ведно с посочената законна лихва по сметка на СРСКТП – Габрово.

С разпореждане № 1159 от 06.06.2023 г. на РС- Габрово, исковата молба е оставена без движение, като е указано, че от изложеното в исковата молба е видно, че ищецът РПСОКТП- Габрово, от чието име е предявен иска не е самостоятелно юридическо лице и съответно е неправосубектно и не може да предявява искове – нито самостоятелно, нито чрез законен представител (СРСКТП – Габрово), което налага да се обоснове активната процесуална легитимация по отношение на предявените искове, като посочи правен субект, носител на защитаваните, чрез предявените искове субективни материални права, което означава да се посочи правосубектен ищец по спора от името на който са предявени исковете, включително да се уточни, дали ищец по спора е СРСКТП – Габрово или да се посочи друг правосубектен ищец.

В изпълнение на указанията на Районния съд с молба с вх. № 4148/19.06.2023 г. се уточнява, че субект на материалното правоотношение е РПСОКТП- Габрово, което е регистрирано към СРСКТП – Габрово.

Доколкото обаче РПСОКТП- Габрово не е юридическо лице и няма самостоятелна процесуална правоспособност, не може да бъде страна по граждански дела, поради което СРСКТП – Габрово, имайки право да защитава индивидуалните си и колективни членове пред съдебната власт, в качеството си на процесуален субституент (чл. 26, ал. 2 от ГПК), във вида на процесуално застъпничество е главна страна предявявайки материални права, носител на които е РПСОКТП- Габрово, което на осн. чл. 26, ал. 4 от ГПК следва да се призове като страна, чието право е предявено.

С разпореждане № 1291 от 21.06.2023 г. на РС- Габрово, исковата молба повторно е оставена без движение и е указано, че с депозираната молба не са 3 отстранени нередовностите на същата, тъй като процесуалната субституцията следва да е изрично предвидена в закона възможност, едно лице, което не е носител на материалното субективно право, да търси съдебната му защита, като в случай на застъпничество следва да се конституира и носителя на материалното субективно право. Съдът е указал, че не се изложени юридически факти, които да сочат на допустимост на процесуалната субституция, както и че не може да се конституира неправосубектен съищец в производството, като е налице и противоречие в твърдението за неправосубектно образование и че същото е носител на материални права.

С молба с вх. № 4465/29.06.2023 г. от СРСКТП – Габрово, отново се посочва, че РПСОКТП- Габрово е регистриран към СРСКТП – Габрово, което го правело правен субект, макар и с непълни права на юридическо лице, но имало банкова сметка. Нямало банка, която да открива сметка на неправосубектно лице. СРСКТП – Габрово е юридическо лице в структурата на КТ „П.“, което има право да защитава членовете си (каквото се явявало РПСОКТП- Габрово) и поддържа заявеното, че предявява искът като процесуален субституент по см. на чл. 26, ал. 2 от ГПК на РПСОКТПГаброво, като последното следвало да се конституира в процеса на осн. чл.

26, ал. 4 от ГПК, доколкото се предявява негово право.

За да постанови обжалваното определение Районен съд – Габрово е приел, че РПСОКТП- Габрово не е самостоятелно юридическо лице и като неправосубектно не може да предявява искова – нито самостоятелно, нито чрез законен представител за какъвто се сочи СРСКТП – Габрово. Въпреки дадената възможност не е отстранена нередовността на исковата молба във връзка с активната процесуална легитимация на ищеца. Продължава излагането на взаимоизключващи се твърдения, а именно, че РПСОКТПГаброво не е самостоятелно ЮЛ и няма право на стопанска дейност, респ. е неправосубектно, поради което не може да е носител на права и задължения и съответно не е носител на процесуално право на иск, поради което искът се предявява от процесуален субституент. Съдът е приел, че щом не е правосубектно, не могат да възникнат за РПСОКТП- Габрово права и задължения и съответно не може да се предяви иск за защитата им – нито самостоятелно, нито чрез субституент. Приел е, че СРСКТП – Габрово продължава да се заявява като процесуален субституент, като претендира в производството да се търси защита на права, възникнали в неправосубектния 4

РПСОКТП- Габрово, който иска да се конституира като съищец. Приел е, че в случая конституирането на неправосубектно образование е недопустимо, като отделно от това не е налице хипотезата на процесуална субституция по см. на чл. 26, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК. Приел е, че не са отстранени нередовностите на депозираната искова молба, въпреки двукратно дадените указания и е върнал исковата молба.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В указания срок не е отстранена нередовоността на исковата молба във връзка с посочване на надлежна страна ищец в приозивдството. Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд, че така предявения иск се явява недопустим, като подаден от страна, която не е процесуално легитимирана да предяви иск, като процесуален субституент на неин член (колективен), който самостоятелно е неправосубектен, респ. неправоспособен.

С регистрирането на ЮЛ възниква неговата правосубектност. Не може да възникне надлежно качеството страна по гражданско дело, при липсата на годен правен субект (съобразно материалното право), който да е носител на права и задължения, респективно това се отразява на допустимостта на гражданския процес, за която съдът следи служебно.

Както е разяснил Върховният съд в т. 2 от ТР 1/2017 г. на ОСГТК исковият процес е двустранно производство – условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от 5 наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.

Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона.

Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения.

Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.