Определение № 59 от 30.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600043 по описа за 2025 година

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Постъпил е частен протест от Окръжна прокуратура- Пазарджик против определение № 461/31.10.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 529/2024г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е било прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт. В протеста са изложени подробни съображения, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обвинителният акт отговаря на всички законови изисквания за започване на съдебното производство, поради което моли да се отмени и делото се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Против протеста е постъпило становище от адв.Л. В. като защитник на подс.К. В., с което моли да се остави без уважение като неоснователен, а атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският апелативен съд намира протеста за процесуално допустим, а разгледани по същество е неоснователен.

Това е второто поред прекратяване на съдебното производство по делото заради непълноти и недостатъци на обвинителния акт, внесен против подс.К.

В., по отношение липсата на факти и обстоятелства, свързани с изпълнителното деяние на състава по чл.219 ал.1 НК, които не са конкретизирани и с новия обвинителен инструмент. На първо място това се отнася до приетото от прокурора качество на длъжностно лице на подс.В. като 1

* на Община- *, при това въз основа на устно възлагане, да изпълнява функциите на * при приемането на извършената работа по инкриминирания договор за СМР от 29.05.2012г. между Община * и „*“ООД и подписване на документи, свързани с поемане на задължения и извършване на разходи.

Приема се, че е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК без да се уточнява при коя от двете хипотези- да изпълнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Вместо това в протеста е записано, че било ноторно известно, че * е длъжностно лице, а фактите в обвинителния акт определяли дали дадено лице има качеството на длъжностно лице. В обвинителния акт обаче е посочено, че * на Община * е св.Л. Д. П., който устно възложил на подсъдимия В. да изпълнява функциите на * и така според прокурора последният станал длъжностно лице. По този начин представителят на обвинението обосновава защо зам.* на общината е годен субект на престъплението безстопанственост по чл.219 ал.1 от НК, т.е. защо деянието е съставомерно от обективна страна.

На следващо място, в обвинителния документ продължава да е неконкретизиран и неизяснен друг съставомерен елемент от обективната страна на деянието, а именно в какво точно се изразява престъпното нехайство или бездействие на подс. В. и какви грижи в достатъчност не е положил за възложената му работа, за да настъпи инкриминираната вреда в размер на 45000лв. за *. В това отношение са основателни доводите на първоинстанционния съд, че не става ясно какви точно СМР е трябвало да се извършат по видове, количества и стойност, и като цяло какъв е характера и същността на въпросните консервационни и реставрационни дейности. Както в разпоредителното заседание, така и в протеста прокурорът заявява, че не може да уточни и „…никой не може да посочи какво точно е следвало да се извърши за тази сума / 45 000лв. / по цитираната Обособена позиция- 2 т.5, иначе трябвало „да гадае“. Възражението на подсъдимия и неговата защита са именно в тази насока за липсата на факти относно това какви видове дейности е трябвало да се извършат, какви са изпълнени съобразно приемопредавателния протокол, и най-важното в какво се изразява неизпълнението на въпросния договор за консервация и реставрация в хижа“*“, за да може подсъдимият да разбере защо е обвинен в безстопанственост. От обвинителният акт не става ясно дали инкриминираната щета в размер на 45000лв. е заплатена за ремонт на х.“*“ или за реставрация и консервация на изложените в нея 28 на брой артефакти / експонати / /без да са знае какви са /, тъй като на едни места в обстоятелствената му част се говори за консервационни и реставрационни дейности на хижата, а на други места на експонатите. В протеста се твърди, че нищо не било реставрирано, нито една културно-историческа ценност, а в обвинителния акт е посочено, че преди започване на СМР по договора, експонатите са били пренесени и заключени под охрана в на с.*, а след приключване на ремонта отново са били изложени и аранжирани от * в*.

В протестираното определение съдът е отразил и други негативи на акта, които също сочат на необоснованост на обвинителната теза, поради неизлагане на факти и обстоятелства, свързани със съставомерността на 2 деянието- напр. че подс.В. подписал приемо-предавателния протокол в нарушение на договора за СМР, а именно чл.4 ал.2 и чл.7 ал.9, съответно възложителят може да откаже да приеме обекта или отделни СМР ако открие съществени недостатъци и възложителят може да откаже приемането на СМР при непълно или неточно изпълнение, или съществено забавяне изпълнението на договора. Същевременно в обвинителния акт се твърди, че подс.В. е подписал приемо-предавателния протокол без да са му представени доказателства за това, че приетите СМР по т. 5 са реално извършени. При това положение действително не става ясно как точно е нарушен чл. 4, ал. 2 от договора и кои и какви са съществените недостатъци на извършените работи, както и какво точно нарушение е извършил подс.В. по чл. 7, ал. 9 от договора – дали се касае за непълно или пък за неточно изпълнение, или пък за съществено забавяне изпълнението на договора, и ако става въпрос за непълно изпълнение, то частично ли е или изцяло, което пък влиза в противоречие с твърдяното пълно неизпълнение в обстоятелствената част на акта.

Също така се твърди, че подсъдимият е подписал фактура № * от 08.10.2013 г. с доставчик „*“ ООД – гр. * и получател Община – *. Липсват изложени обстоятелства в обвинителния акт на каква стойност е тази фактура, с какъв предмет е (какво задължение е поето по нея), съответно каква сума е преведена по тази фактура (с ДДС/без ДДС). Също така се твърди, че допълнително изготвената подробна количествено-стойностна сметка е подписана от св. П. в качеството му на * на Община – *, но не са изложени обстоятелства кога е станало това. В акта е посочено, че от Община – *, във връзка с извършената проверка, е изпратено писмо № 04-00.46/19.12.2013 г., с което били представени допълнителни документи, но не е уточнено от кого изхожда това писмо и кой го е подписал. Същото се отнася и за писмото от 18.06.2014г.

В обвинителния акт е отразено, че окончателното плащане по договора е извършено на 28.01.2014 г. от *, като посочената сума е постъпила по сметка на Община – *. Обаче не са изложени обстоятелства кой, кога и по какъв начин е поискал (направил е искане) от * за това окончателно плащане, както и кой е подписал фактурата за него за Община – *, за да настъпи твърдяната вреда за * на тази дата /обвинението е за продължавано престъпление за периода от 26.07.2013г. до 28.01.2014г./ Във връзка с това, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива му, не се съдържа фактическо описание какво точно е действието или бездействието на подс. В. на тази крайна дата от инкриминирания период– 28.01.2014г. Има и непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт / на стр. 17, абзац предпоследен, изречение предпоследно и последно /, тъй като от тези две изречения не става ясно какво точно е направил или не е направил подс.В./, както се посочи и по –горе, за да се ангажира наказателната му отговорност по чл.219 ал.1 от НК.

Съдът е констатирал и очевидна фактическа грешка при изписване на сумата от 289 254 лв. или 289 264лв. на различни места в обстоятелствената и заключителната част на акта, която не се оспорва с протеста. По отношение на 3 констатацията на съда дали сумата от 45000лв. –това е размерът на щетата- е с вкл.ДДС или не, в протеста правилно е отбелязано, че именно това е окончателната съставомерна вреда в резултат от извършеното престъпление, за която е повдигнатото обвинение и никъде в акта прокурорът не е посочил ДДС при нейното изчисляване.

Предвид на изложените съображения се налага извода, че внесеният обвинителен акт не отговаря изцяло на изискванията на чл.246 от НПК и не е съобразен със задължителните указания в ТР №2/2002г. на ОСНК, тъй като не съдържа достатъчно, конкретни и непротиворечиви факти и обстоятелства, свързани с обективната и субективна съставомерност на деянието, за да бъде годна фактическа и правна рамка на обвинението и очертае предмета на доказване по делото. Съответно подс.К. В. да научи по ясен, разбираем, конкретен и непротиворечив начин в какво е обвинен, за да може да упражни ефективно и в пълен обем правото си на защита против внесения обвинителен акт както по фактите, така и за приложимия материален закон. Допуснатите съществени процесуални нарушения могат да бъдат преодолени с връщане на делото на прокурора и предвид на изложените съображения атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 461/31.10.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 529/2024г. по описа на Окръжен съдПазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4