Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17019 от 28.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11309/2024
Вид
Определение № 17019
Подписан
28.10.2024
Състав
Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.500 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17019 гр. София, 25.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20241100511309 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника В. С. М. по изпълнително дело №20187900400668 на ЧСИ Р.М., рег. №790 на РКЧСИ, срещу изпълнителните действия по насочване на принудителното изпълнение върху собствената на длъжника Д.Л.М. 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент-мезонет №18, находящ в гр. София, бул. ****. В жалбата и уточнението към нея са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на действията на съдебният изпълнител по налагане на възбрана, и извършване на опис на недвижимия имот. Твърди се, че притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот е единствено нейно жилище, т.е. несеквестируема, която част не може да бъде обособена в самостоятелно жилище. Жалбоподателят моли съда да отмени предприетите от частния съдебен изпълнител действия по отношение на собствената на длъжника Д.Л.М. 1/2 ид.ч. от недвижимия имот като несъвместими с несеквестируемостта със собствената на жалбоподателя 1/2 ид.ч. от имота.

Взискателите по изпълнителното дело С.Е.Г. и С.А.П. в законоустановения срок оспорват жалбата.

Взискателят по изпълнителното дело К.С.Д. не е подал възражение срещу жалбата в законоустановения срок.

Частен съдебен изпълнител Р.М. е депозирала мотиви по обжалваното действие, в които е изложил становище, че жалбата е неоснователна, тъй като по отношение на притежаваната от жалбоподателя 1/2 ид.ч. от имота е приложена разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК и тази ид.ч. не е описана и няма да се продава, а по отношение на другата 1/2 ид.ч. част от имота, собственост на другия длъжник Д.Л.М. цитираната разпоредба е неприложима, тъй като не е нейно единствено жилище.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Изпълнително дело №20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано на 15.05.2018 г. по молба на взискателите С.Е.Г., С.А.П. и К.С.Д. за събиране на парични вземания от жалбоподателя В. С. М. и Д.Л.М. по изпълнителен лист от 04.05.2018 г., издаден от СГС, І-19 състав.

От представеното решение от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. №7842/2013 г. по описа на СГС, І-15 състав, влязло в сила на 09.10.2023 г., се установява, че длъжникът 1

Д.Л.М. е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент №18, находящ в гр.

София, бул. ****.

От представеното решение от 07.04.2017 г., постановено по гр.д. №16294/2006 г. по описа на СРС, 30 състав, влязло в сила на 30.08.2017 г., се установява, че длъжникът В. С.

М. е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент №18, находящ в гр. София, бул.

****.

ЧСИ Р.М. е наложила възбрана, вписана в Служба по вписванията – гр. София на 16.05.2018 г., върху съсобствения на жалбоподателя и длъжника Д.Л.М. апартамент №18 /мезонет/, находящ в гр. София, бул. ****.

На 31.10.2023 г. ЧСИ Р.М. е насрочила опис и оценка върху собствената на длъжника Д.Л.М. 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.

На 30.04.2024 г. ЧСИ Р.М. е извършила опис и оценка на собствената на длъжника Д.Л.М. 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот на основание чл.500 ал.1 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – насочване на изпълнението към недвижим имот, за когото се твърди, че е несеквестируем.

Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определено имущество на длъжника. Съгласно императивната норма на чл.444 т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено към жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако все пак размерът на жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39 ал.2 ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им съществуване.

В конкретния случай жалбоподателят обжалва насочването на изпълнението върху съсобствения му недвижим имот при изложени фактически твърдения, че собствената му 1/2 ид.ч. е несеквестируема по смисъла на чл.444 т.7 ГПК и срещу която част от имота изпълнение не е насочвано, респ. такова, с оглед разпоредбата на чл.500 ал.1 ГПК, е насочено само върху ид.ч. част от имота, собственост на другия длъжник Д.Л.М., която обаче не е обжалвала насочване изпълнението върху собствената и 1/2 ид.ч. от имота. Ето защо, следва се приеме, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение върху собствената на длъжника Д.Л.М. 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент-мезонет №18, находящ в гр.

София, бул. ****, доколкото принудителното изпълнение не засяга правата на ищеца върху собствената ид.ч. от имота.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че подадената по делото жалба е процесуално недопустима, поради което като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника В. С. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, ****, срещу насочване изпълнението върху собствената на длъжника Д.Л.М. 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент-мезонет №18, находящ в гр.

София, бул. ****.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3