Решение № 842 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6569/2022
- Вид
- Решение № 842
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 842 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря М. В. Г.ева като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330206569 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1030-007160/12.10.2022 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. В.
Т. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез своя повереник моли да се отмени НП като неправилно, недопустимо и незаконосъобразно. В съдебно заседание излага подробни възражения за допуснато съществено нарушаване на процесуалните правила, свързано с неясно описанието на нарушението и по-конкретно при посочване посоката, в която завил жалбоподателят. Другото възражение е свързано с аргументи за различна фактическа обстановка, наличието на зелен сигнал на светофарната уредба при предприемане на маневрата и жълт сигнал при преминаване на кръстовището. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски.
Въззиваемата страна взема подробно становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. Разгледана по основание е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 02.08.2022 г. около 10:30 ч. жалбоподателят И. Т. управлявал лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № ***, собственост на дъщеря му М. Д., която също била в 1 автомобила. Движел се в гр. Пловдив по ул. „Г. Бенев“ в посока запад. По това време трафикът не бил натоварен. Наближавайки кръстовището с бул. „Васил Априлов“ жалбоподателят намалил скоростта поради намиращия се там светофар за регулиране на движението. Светофарната уредба работела в нормален режим. Жалбоподателят намалил скоростта, огледал се за приближаващи се от лявата му страна автомобили по бул. „Васил Априлов“, не спрял и завил на дясно по същия булевард в посока север. В момента на маневрата му светофарната уредба светела с червен забраняващ режим за него. В същото време през кръстовището със служебен автомобил, с *** преминавал и *** С. В.. Той се движил по бул. „Васил Априлов“ в посока от север към юг и на кръстовището с ул. „Г. Бенев“ се пристроил за извършване на маневра обратен завой.
Забелязал поведението на лекия автомобил на жалбоподателя и го последвал. Подал светлинен и звуков сигнал. Спрял за проверка водача на автомобила и го установил като жалбоподателя И. Т.. Разяснял повода за проверката и понеже не разполагал с бланки на АУАН, поканил Т. след час в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, за съставяне на АУАН. В посочения час жалбоподателят не се явил и затова му била изпратена покана за съставяне на АУАН.
Въз основа на това бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 219697/13.09.2022 г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В акта нарушителят задраскал текста „нямам възражения“, но не били вписани такива. В срок депозирал писмено възражение по акта. В него изложил съображения за липса на осъществено нарушение понеже при извършване на маневрата десен завой, при навлизане в кръстовището светофарната уредба подавала сигнал в зелено и едва преди да се изтегли от кръстовището сигналът се сменил в жълто.
Административнонаказващият орган приел подаденото възражение за неоснователно и издал обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. В. – актосъставител, и частично от тези на М. Д., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, призовка, писмо, докладна записка за извършена проверка по възражение, докладна записка от С.
В., писмено възражение, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня случая, както и че е възприел движението на автомобила на жалбоподателя на червен сигнал на светофарната уредба, тъй като той лично правел обратен завой при зелен сигнал на светофарната уредба, което изключвало възможността и за жалбоподателя да свети в зелено.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.
Показанията на свидетелката Д. съдът прие за недостоверни единствено относно преминаването през кръстовището на зелен позволителен сигнал. В тази им част те противоречат на показанията на актосъставителя. В тази връзка съдът се довери на 2 последния, доколкото той посочва, че не би предприел мерки, ако не е бил сигурен в поведението на жалбоподателя, още повече че е бил сам в автомобила и без да е бил сигурен, не би предприел мерки с оглед неговата безопасност. Същевременно съдът оцени близките родствени връзки с жалбоподателя и високата степен на вероятност за заинтересованост на свидетелката от изхода на делото. Затова и съдът не се довери на показанията на свидетелката Д. в тази им част. В останалата обаче те са съответни на останалите събрани доказателствени източници, подкрепят се от тях и съдът им се довери. Затова и съдът прие за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност на фактическата обстановка и установяване на различна такава. В допълнение на горния извод е и противоречието на показанията на Д. с твърденията в писменото възражение към акта. Тя твърди, че жалбоподателят е преминал изцяло на зелен сигнал на светофарната уредба, докато самият жалбоподател е посочил, че е навлязъл на позволителен сигнал, но, докато извършвал маневра, светофарът присветнал в жълт сигнал.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на свидетел и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения и в срок е депозирал писмени такова. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че И. Т. като водач на МПС на 02.08.2022 г. около 10:30 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Г. Бенев“ е 3 преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване.
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е допускал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователни възраженията на повереника за неяснота във връзка с посоката на извършената маневра завой от жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП съвсем ясно е записано, че той предприел завой на дясно, и продължил движейки се на север по бул. „Васил Априлов“.
Единствено в докладната записка, изготвена от свидетеля В. е посочено, че автомобилът управляван от жалбоподателя завил на ляво, но и тук, като посока на движение отново е отразена посока - на север по бул. „Васил Априлов“, което не би се случило при завой на ляво при движение от запад на автомобила на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неотносими възражения за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на докладната записка в хода на административнонаказателното производство, при все че докладната записка има само относителна доказателствена стойност, но не и характеристиките на основен процесуален документ. Освен това, също във възраженията си жалбоподателят заявява, че предприел завой на дясно, което означава, че бил наясно със вмененото му нарушение. В аспекта на гореизложеното възражението, че в процесния АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящо се до липсата на ясно описание на нарушението от фактическа и правна страна няма как да бъде споделено.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с липсата или незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип. По тези причини съдът прецени, че размерът на наложената глоба и целите на наказанието няма да превишат предназначението си.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e538a342-4fbc-48bf-822c-926324579f0a