Решение № 102 от 29.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. И. като разгледа докладваното от Пл. Д. К. Административно наказателно дело № 20233110204837 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Р. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат П.

И., АК - Варна, срещу: против

Наказателно постановление № 230001990/03.08.2023 г., издадено от Бр. Г. Г. - Директор на РД "АА"- град Варна, с което: 1 за нарушаване нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП и 2 за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1 400.00 / хиляда и четиристотин / лева на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.

1

При измерването били установени отклонения в натоварванията, които не можело да бъдат определени като особено сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска относно безопасността на движението и биха способствали в решителна степен за повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура. Претендира се, че отклонението в товара представлява маловажно нарушение. Счита, че проверяващите органи не са компетентни да извършат проверка на въззивника и товара. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

Въззивникът е призован и на двата посочени в жалбата адреси, но не е намерен. Същият не се явява и не се представлява по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. В. Кр. В пледоарията си по същество излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2023 г. свидетеля З. Ю. и негов колега- В. И., двамата инспектори в РД "АА" - Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Около 14: 55 часа, в гр.Варна, на автомобилен път към пристанище ПЧМВ, до наказателен паркинг, в посока пристанище ПЧМВ, инспекторите при РД "АА" Варна спрели за проверка въззивника Р.

И. И., който управлявал МПС марка "СКАНИЯ", с рег. № *******, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № *******, от кат.04.

В хода на проверката по представените от въззивника товарителница № 06317705.07.2023 г. и пътен лист № 146428/22.07.2023 г. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари: шрот – 35 280 кг., по 2 маршрут с. Разделна - гр. Варна, със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса – 50 120 кг., видно от кантарна бележка № 81823/05.07.2023 г., което надвишавало допустимата норма

- 40 000 кг., определена от

Министъра на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) с - 10 120 кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ. В хода на проверката въззивникът не представил на проверяващите органи и контролен талон към СУМПС № *******, притежавано от него.

На място св. Ю. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист и товарителница били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна администрация" –гр. Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, пр.2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , а на чл. 177, ал.

3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в размер на 1 400 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено лично на Р. И. на 18.09.2023 г.

В законоустановения 14-дневен срок, чрез Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр. Варна, И. депозирал жалба до РС - Варна срещу горепосоченото НП.

3

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Б. И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотоот показанията на свидетеля Ю., дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, справка за водача от масивите на ИА "АА", заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административно наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от

ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите н а чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е В. И. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– 4 видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.

Варна, Южна. Съдът намира, че посочване на абревиатурата ПЧМВ –Варна в АУАН и НП, което съответства на предприятието "Поддържане чистотата на морските води" АД не нарушава правото на защита на наказания субект.

Очевидно възз. е бил наясно къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде е констатирано нарушението от страна на проверяващите.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, 5 доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС - Варна, например Решение по к. н. а. х. д. № 1892/2016 г. Решение по к. а. н. х. д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по к. а. н. х. д. № 282 по описа на съда за 2017 г. и ред други. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 05.07.2023 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят З. Ю. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването, констатирали са и че възз. не носи КТ към СУМПС.

И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. Компетентността на актосъставителя – служител в РД ААВарна пък е определена с нормите н а чл. 166 от ЗДвП . Поради което и възражението в жалбата не се споделя от съда.

По пункт първи от НП: административно наказание "глоба" в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП "Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка на 05.07.2023 г. водачът не е представил на 6 компетентните органи контролен талон към СУМПС. Поради това и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда наказание "глоба" в размер на 10 лв. за водач, който не носи контролен талон. Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По пункт втори от НП: административно наказание глоба в размер на 1 400 / хиляда и четиристотин / лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство.