Решение № 150 от 15.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Русе, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500161 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. Р. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. П. Г. чрез пълномощника адв.В.В. от АК-Русе против решение №1796/17.12.2023 г., постановено по гр.д.№4385/2022 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против „ЗД.Е.“ АД- гр.София, ЕИК *** иск с правно основание чл.432 от КЗ- за заплащане на обезщетение за причинени на П. П. Г. неимуществени вреди над сумата от 7500 лв. до размер на 13500 лв.

Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което искът бъде уважен в размер на 13 500 лв. при отчитане на съпричиняване в размер на 10 %. Жалбоподателят не е подал отговор на жалбата на насрещната страна по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание процесуалния представител изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е и въззивна жалба

„ЗД.Е.“ АД-София ЕИК *** против

1 същото решение на Русенския районен съд, в частта, с която е уважен предявеният против дружеството иск за сумата в размер на 7500 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2021 г. до окончателното плащане и в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което прекият иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди се отхвърли изцяло. Претендира и направените разноски за производството. В подадения по реда на чл.263 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна и иска същата да бъде оставена без уважение.

Третото лице- помагач на страната на П. Р. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. П. Г. – Н. С. С. не е подал отговор и не изразява становище по основателността на жалбите.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Производството е образувано по предявеният от П. Р. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. П. Г. против „ЗД.Е.“ АД- гр.София пряк иск за заплащане на обезщетение за причинени на детето неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.

Съгласно разпоредба на чл.498, ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и отказ или изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане.

Цитираната правна норма въвежда допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването му, така и на специалните 2 предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на пострадалия за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ, респ. наличие на отказ да се плати.

В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищецът П. Р. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. П. Г. е отправил писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 05.05.2021г. , въз основа на която е била образувана щета №1500110343 като в установения в закона срок ответното застрахователно дружество не е извършило плащане. Изтичането на законоустановеният срок и липсата на произнасяне са обстоятелства, които са породили правният интерес от претендираната искова защита. Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ и правилно същият е разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, на която е основана исковата претенция, при наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.

Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че на 22.04.2021 г. около 12:10 ч. в гр.Русе на алея „П.“, Младежки парк Русе -В. в третото купе на първия вагон в задната част на 3 състав от ППС- локомотив /влекач с два вагона - атракционен влак WARAN212 с инд. № XB9ED308004212, собственост на ЕТ „Н. - Н. С.“, Булстат *** се качила П. Г. с още три деца на по- задната седалка с поглед към посоката на движение на влака. Срещу тях имало свободна седалка, под която имало две резервни гуми за влакчето. По време на движение на влакчето по алея „П.“ П. Г. станала от седалката с намерение да се премести на свободната седалка, като загубила равновесие от контакт с резервните гуми под седалката и паднала през левия вход/изход на купето на пътната настилка, тъй като входът/ изходът не бил обезопасен чрез предпазно съоръжение /врата или друга преграда/. При падането тялото на детето се закачило към детайл от вагона, частично попаднало под вагона в близък контакт със задното му колело и се влачило по пътната настилка. В резултат на това тя получила наранявания от триене по корема при контакт със задната гума и по задната част на ханша от контакт с пътната настилка. В момента на падането влакчето се движело със скорост до около 25 км/ч. Пътната настилка била суха, с множество неравности по нея. Основната причина за настъпване на произшествието били действията на пътничката във влакчето П. Г. и водача на влакчето Н. С., който не е изпълнил задълженията си по време на движение да осигури всички условия за обезопасяване на пътниците.

За настъпилия инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали №7-88/75, а водачът на ППС бил санкциониран с издадено НП, отменено с решение от 10.12.2021 г. по АНД № 1549/2021 г. на РРС.

В резултат от ПТП П. Г. П. получила следните увреждания: охлузвания на левия лакет, довело до оформяне на белег, охлузвания на предна коремна стена в ляво и в лява хълбочна област. Дълбоко и обширно охлузване в лява поясна област, довело оформяне на белег. Охлузвания и кръвонасядания на лява подбедрица, довело до оформяне на белег в областта на лява глезенна става. Охлузвания на дясно коляно. Пукнатина на лява илиачна кост.

След инцидента водачът на ППС- Н. С. откарал детето в УМБАЛ „Канев“ АД-Русе, където били направени образни изследвания и хирургична обработка на раните, предложена била хоспитализация на детето, но бащата категорично отказал болничното лечение.

Основният възстановителен период за дълбокото и обширно охлузване в лява поясна област на П. Г. продължил около 2-3 месеца, след което останал 4 белег, който търпял цветова и релефна еволюция. Обичайният възстановителен период по отношение на останалите охлузвания бил около 13 седмици в зависимост от дълбочината им, като при по-дълбоките в областта на левия лакет и лява глезенна става били останали белези. По отношение на установеното пукване на лява илиячна кост обичайният основен възстановителен период е около 1,5-2 месеца, след което било възможно да има болки за по дълъг период от време, в рамките на месеци и години, особено при промяна в атмосферните условия и физически натоварвания.

През възстановителният период детето имало болки, приемало обезболяващи, ежедневно обработвали раните, правени били превръзки, при които изпитвало силни болки и плачело. Било на легло около 10-15 дни, трудно се изправяло и се нуждаело от чужда помощ и грижи, не се върнало на училище до края на учебната година. Детето било много стресирано, притеснявало се и да не останат белези, а след като се възстановило не искало да посещава парка.

Процесното атракционно влакче било закупено от Н. С. от „Б.“ АД- гр.С., за което била издадена фактура №55/20.12.2017 г. Атракционният влак имал технически паспорт, декларация за съответствие и удостоверение, издадено от производителя във връзка регистрация.

Към момента на ПТП водачът на ППС Н. С. представил комбинирана застрахователна полица BG/07/520001889771 за застраховки „Гражданска отговорност на автомобистите“ и „Доброволна застраховка правна помощ при ПТП“ с начало 12.07.2020 г.- 11.07.2021 г., видно от която застраховонато МПС е товарен автомобил „УАЗ“ с рег.№ А 0015 АН, зелен на цвят, рама № 35960, собственост на „Б.“ АД, с дата на първоначална регистрация13.09.2000 г. и без данни за извършвани други промени на регистрацията.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск до размер на 7 500 лв. по съображения, че са налице предпоставките, визирани в чл.432 от КЗ.

Прието е, че третото лице помагач Н. С. като водач на ППС е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.132, ал.2 от ЗДвП, съгласно която правна норма водачът при превозване на пътници е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозвоне на пътниците, тъй като от събраните по делото гласни доказателства5 показания на св. Г. във вагончето, в което се возила П. Г., под седалките срещу нейната, били поставени резервни гуми, на които детето се закачило при преместването от мястото си. Това обстоятелство било установено и от материалите по приложеното АНД № 1549/2021 г. на РРС, както и от заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза и от посоченото от вещото лице Найденов в проведеното на 07.09.2023 г. съдебно заседание. Районният съд е приел, че същите не следва да се намират във вагона, в който се превозват пътници, тъй като това би нарушило тяхната безопасност, поради което е счел, че е налице нарушение на изискването на чл.132, ал.2 от ЗДвП. В резултат от противоправното деяние- нарушаване на правилата, установени в ЗДвП от водачът на процесното МПС, настъпили за ищеца неимуществена вреди, които били пряка и непосредствена последица от него, изразяващи се в охлузвания на левия лакет, довело до оформяне на белег, охлузвания на предна коремна стена в ляво и в лява хълбочна област.

Дълбоко и обширно охлузване в лява поясна област,довело оформяне на 10 белег. Охлузвания и кръвонасядания на лява подбедрица, довело до оформяне на белег в областта на лява глезенна става. Охлузвания на дясно коляно.

Пукнатина на лява илиачна кост. Приет е за доказан и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние- причини са травматични увреждания на ищцата вследствие ПТП. Съобразно това районният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, тъй като са налице неимуществени вреди, причинени от виновното и противоправно поведение на деликвента. Осъществяването на елементите на непозволеното увреждане се явявало правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото лице възниктало субективното право на обезщетение, а за причинилият го задължението да го обезщети. Прието е също, че настъпването на застрахователният риск по застраховка “Гражданска отговорност”, води до възникването на обезщетителната отговорност на ответника, тъй като между собственика на процесното МПС и застрахователното дружество- ответник било налице валидно застрахователно правоотношение. Съдът е приел, че пасивната легитимация на ответника е установена според приетите по делото писмени доказаелства. Налице били предпоставките за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователя – ответник: противоправно и виновно поведение на водача на МПС за настъпване на 6 процесното ПТП, претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на произшествието, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, проведена процедура по чл.380 от КЗ.