Решение № 102 от 05.05.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Тетевен, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. С. при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. С. Гражданско дело № 20254330100141 по описа за 2025 година

Трудов спор.

Предявени са искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение,за възстановяване на ищцата на работата, заемана преди прекратяване на правоотношението и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа,поради прекратяване на трудовото правоотношение.

Ищцата твърди,че от 1986 година е в трудово правоотношение с ответната детска градина,на длъжността „с“. Със Заповед №сг от директора на градината е прекратено трудовото и правоотношение,на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ,поради издаване на експертно решение на ТЕЛК №сг на МБАЛ-Троян-ЕООД.

В т.14 е дадено становище,че не може да изпълнява длъжността „с“ и е подходяща за трудоустрояване.

Издадената заповед е незаконосъобразна,с оглед обстоятелството,че ЕР на ТЕЛК към момента на връчване на заповедта не е влязло в сила.То е получено от ищцата на дата 03.12.2024г и в законноустановения срок е подала жалба до НЕЛК.С писмо НЕЛК е уведомява,че е образувана адм.преписка от 17.12.2024г,с планирано разглеждане на 24.01.2025 година.

За законосъобразността на прекратителното основание е необходимо наличие на влязъл в сила адм. Акт на органите на медицинската експертиза,от който да се установи факта на противопоказания за изпълнение на длъжността.Към момента на прекратяване на прекратяване на трудовото правоотношение подобен влязъл в сила акт не съществува,респ. не е налице елемент от фактическия състав на прекратителното основание.

1

Моли да бъде постановено решение,с което се отмени Заповед №сг,с която е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл.325,ал.1,т.0 от КТ,като незаконосъобразна,да бъде възстановена ищцата на работата,заемана преди уволнението,както и да и бъде заплатено обезщетение за времето от 03.12.2024г до юни 2025г,в размер на 6 брутни заплати в размер на 8 433.72 лева,а след изменението на размера н иска в съдебно заседание-в размер на 8495.28 лева.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който се оспорва изцяло иска с основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ,като категорично се възразява срещу твърденията за незаконосъобразност на заповедта за уволнение.Счита,че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника,оспорва се твърдението,че решението на ТЕЛК е получено от ищцата на 03.12.2024г.Счита,че представеното от ищцата решение е антидатирано.Моли да бъде отхвърлен иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ,както и този по чл.344 ал.1,т.2 КТ.Също така и иска по чл.344,ал.1,т.3 от КТ,който също считат и завишен по размер.За уважаване на иска е необходимо ищецът да е останал без работа след уволнението или да е постъпил на работа по трудов договор с по-ниско възнаграждение,а в конкретния случай не се представят доказателства за наличието на горните обстоятелства.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.икономическата експертиза,съдът приема за установено следното:

Ищцата С. О. М. заемала длъжността „с“ ,код по НКПД д в д“-с.Градежница,Лов.обл.

Със Заповед №сг на Директора на ответната детска градина,на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ трудовото и правоотношение било прекратено,считано от 03.12.2024г,поради здравни противопоказания въз основа на експертно решение №;г на ТЕЛК при МБАЛ-Троян-ЕООД.

Заповедта е връчена при условията на отказ на дата 02.12.2024 година.

Приложено е цитираното в заповедта експертно решение на ТЕЛИ при МБАЛ-Троян –ЕООД №;г,съгласно което на ищцата се установява и признава причинна връзка/професионално заболяване/между настъпило заболяване на дясна ръка и условията на труд,според приложени епикризи.Като противопоказни условия на труд в решението е посочено следното: „Не може да заема длъжността „с“,подходяща за трудоустрояване.

В решението/стр.7 от делото/ е отразено,че същото се връчва на ищцата на дата 03.12.2024 година.

Приложено е становище на служба по трудова медицина при „;“-ООД,съгласно което длъжността „помощник-възпитател“ при ответната градина не е подходяща за трудоустрояване на ищцата,а за останалите длъжности ищцата няма изискващото се 2 образование и квалификация.

Приложено е Експертно решение на НЕЛК №цг,с което се отменя и връща ЕР№;г на ТЕЛК за ново освидетелстване на основание чл.51

,ал.1,т.3 от ПУОРОМЗЕРКМЕ.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Правните норми относно прекратяване на трудовия договор от работодателя са императивни, поради което и за спазването им съдът следи служебно. Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение само при наличие на определено, установено в закона основание.

Видно от отбелязания в заповедта законов текст, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.325, т.9 от КТ-невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа,въз основа на заключение на ТЕЛК при МБАЛ-Троян-ЕООД.

Соченото уволнение се осъществява при наличието на следните кумулативно дадени законоустановени предпоставки - невъзможност на работника или служителя трайно да изпълнява възложената му по трудовия договор работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания, и при работодателя да няма друга, подходяща за здравословното състояние на служителя работа, която той да е съгласен да приеме.

Следва да се съобрази налице ли е соченото основание и то към момента на връчване на заповедта, доколкото законността на заповедта за уволнение се преценява с оглед обстоятелствата към този момент, в какъвто смисъл е константната съдебна практика/ решение № 314 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 840/2014 г., IV г. о., решение № 40 от 15.02.2017 г. по гр. д. № 2680/2016 г., IV г. о./. Тежестта на доказване по заявения иск е на работодателя, тъй като той е длъжен да докаже, че е упражнил правото си на уволнение законосъобразно.

В случая работодателят/ответника/ обосновава законността на уволнението с наличието на заключение на ТЕЛК, съгласно което служителят не може да изпълнява възложената му работа. Решението на ТЕЛК при МБАЛ-Троян-ЕООД обаче е било обжалвано по предвидения за целта административен ред по чл.145 и сл. от АПК. С последващо решение на НЕЛК №цг, се отменя и връща ЕР№;г на ТЕЛК за ново освидетелстване на основание чл.51,ал.1,т.3 от ПУОРОМЗЕРКМЕ.

Видно от отразеното в обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и връчена на ищцата на същата дата, т.е. преди изтичане на срока на обжалване решението на ТЕЛК, което се явява индивидуален админи 195 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г., III г. о., решение № 666 от 9.04.2006г. по гр.д.

№

2473/2003 г. на

ВКС,

ІІІ г.о./Решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието 3

2

5

, ал.

1, т.

9 от КТ. Елементите на фактическия състав на соченото в заповедта основание следва да са налице Без значение се явява обстоятелството, че решението на ТЕЛК е изпратено на 3 работодателя преди да е влязло в сила. В тежест на работодателя е преди прекратяване на трудовото правоотношение да съобрази наличието на всички предпоставки за законосъобразността му.

Не рефлектира върху извода на съда и обстоятелството, че решението на ТЕЛК комисията подлежи на предварително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.3 от ЗЗ решенията на органите на медицинската експертиза, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, когато не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан.

Предвид изложеното, доколкото в конкретния случай не се установи наличието и на двете кумулативно дадени предпоставки, визирани в нормата на чл.325, т.9, пр.2 от КТ съдът намира, че обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Това влече след себе си последицата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно- ищцата следва да бъде възстановена на предишната й работа,заемана преди уволнението.

Досежно претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ:

За периода от 03.12.2024г до момента на постановяване на съдебния акт, са налице и трите кумулативни предпоставки, обуславящи правото на обезщетение:1/признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, 2/наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и 3/причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника без работа.

Искът по чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан за периода шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение -03.12.2024г до датата на постановяване на съдебния акт-05.05.2025г,като съгласно заключението на съд.икономическата експертиза,същото е в размер на 7173.79 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 225, ал. 2 КТ когато през шестмесечния срок работникът и служителят е работил на по-нископлатена работа той има право на разликата в заплатите.

За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението.

В случая предпоставки са налични с оглед признаване уволнението на ищцата от за незаконно и отмяната на заповедта за уволнение, както и са налице пропуснати ползи от ищеца в размер на липсата на получавано трудово възнаграждение от ответтника.Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено липсата на последващо 4 трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д. № 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС).

Плащането по социалното осигуряване/с оглед отпуснатото на ищцата обезщетение за безработица/ няма обезщетителен спрямо работника характер, нито застрахователен характер спрямо имуществената отговорността на работодателя. Обезщетението за безработица е с осигурителна функция да гарантира на безработния минимален доход, вместо липсващо трудово възнаграждение, и тъкмо поради това, в сравнение с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, обезщетението за безработица е в по- нисък размер и няма норма, която да предвижда отпадане на имуществената отговорност на работодателя, при получено от работника плащане по общественото осигуряване за безработица.

В случая ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав на чл. 225, ал. 2 от КТ- незаконността на уволнението си, претърпените вреди, съставляващи пропуснати ползи и техния размер равен на разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил при ответника за процесния период, през който е бил безработен и е получавал обезщетение за безработица, както и причинната връзка между факта на незаконното уволнение и вредите. Обезщетението по чл. 225 КТ репарира пропуснатите ползи равняващи се на брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил през шестмесечния период, ако не беше неправомерно уволнен от работодателя. Доходите от други граждански договори или търговска дейност извън тези от други трудови правоотношения са ирелевантни. Същото важи и по отношение на изплатеното обезщетение за безработица по изложените съображения.

Същото,подлежи на връщане,съгласно чл.54е от КСО.

С оглед изложеното искът по чл.344,ал.1,т.3 от КТ следва да бъде уважен за сумата от 7173.79 лева,а за разликата до претендирания размер следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан,тъй като за съда не е налице възможност два присъжда обезщетение за в бъдеще.