Решение № 127 от 07.07.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Търговище, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ИРИНА П. В. в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233500600173 по описа за 2023 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна Жалба от Е. В. С. от гр. *******, подадена чрез адвокат Н.

Л. от ТАК, срещу присъда № 12/15.03.2023 год. постановена по НОХД № 732/2022 год. по описа на РС – Търговище, с която присъда подс. Е. С. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б. „б“ от НК и й е наложено наказание Две години „лишаване от свобода“ при режим на изтърпяване „строг“.

Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се посочва, че присъдата на първата инстанция е неправилна, незаконосъобразна, постановена при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Освен това била несправедлива и необоснована, като фактическите обстоятелства не съответствали със събраните по делото доказателства. Моли се присъдата на РС да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. Като се присъдят и реализираните разноски!!

Алтернативно се моли да бъде намален размера на наложеното наказание и да бъде изменен режима на изтърпяване. Моли се също така при наличие на основание да се върне делото за ново разглеждане.

В срока по чл.320, ал.4 от НПК постъпи допълнително изложение от адвокат М. В. от ВТАК, в което са развити съображения за необоснованост на постановената присъда, като са оспорени мотивите на първата инстанция по отношение на кредитирането на показанията на 1 свидетелите по делото, и изводите направени от съда въз основа на тези показания.

Наведени са доводи относно приетата съдебно-техническа експертиза. Изтъкнати са доводи и относно несправедливост на наложеното наказание, като е посочено, че съдът не е отчел здравословното състояние на подсъдимата. Моли се да се приложи чл.55 от НК като наказанието и се намали значително. Алтернативно да бъде преквалифицирано извършеното от подсъдимата по чл.207 от НК, като и се наложи съответното наказание предвидено за това престъпление.

В срока по чл.320, ал.4 от НПК постъпи и допълнение към въззивната жалба от адвокат Л. от ТАК, в което се оспорват приетите от съда правни изводи относно това, че е доказано по един несъмнен начин, че е извършено престъплението кражба. Наведени са доводи, че не е доказано по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата и пострадалата са се намирали по едно и също време в магазина, където е извършено престъплението. Изтъкнати са доводи и относно размера на наложеното наказание. Твърди се, че се касае за друго престъпление, а именно по чл.207 от НК, а не за 194, ал.1 от НК.

Възз. Е. С. се явява в съдебно заседание, лично и чрез упълномощените си защитници адвокатите Л. и от ТАК и М. В. от ВТАК поддържа жалбата. Преповтарят се доводите развити в двете допълнения към въззивната жалба. Моли се присъдата на РС да бъде отменена и се постанови нова, с която подс. С. бъде оправдана, алтернативно се подържат доводите за намаляване на наказанието или за преквалифицирането на престъплението по чл.207 от НК. В последната си дума въззивника С. моли да бъде оправдана.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за комплициране на случая. Счита, че са налице доказателства макар и косвени затова, че подсъдимата е извършила престъплението за което е обвинена. Посочва, че присъдата е законосъобразна, като правилно е призната подсъдимата за извършване на кражба. Предоставя на съда да прецени при анализа на доказателствата, налице ли са достатъчни доказателства за извършване на престъплението за което е призната за виновна –кражба, или следва да бъде оправдана за това престъпление и осъдена за друго извършено престъпление, а именно по чл.207 от НК.

Съдът, след преценка на наведените оплаквания в жалбата, наведените доводи от страна на страните във въззивното производство и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Районния съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 29.04.2022 год. подс. С. е пристигнала в гр. Търговище, за да бъде прегледана в болницата в гр. Търговище. След което се насочила към Кооперативния пазар. По същото време св. ******* от с. *******, също дошла в гр. Търговище с намерение да обмени изпратени от сина й - 100 евро. В бюро за обмяна срещу сумата от 100 евро получила 190 лева. Получената сума свидетелката разделила на две, като сумата от 100 лева-две банкноти по 50 лева поставила в портмоне, което сложила в левия джоб на жилетката, с която била облечена. Останалите 90 лева сложила в десния джоб на жилетката си, след което се насочила към Кооперативния пазар. Влязла в магазин хранителни стоки „Попа“. Влизайки в 2 магазина, на входната врата тя се разминала с клиенти – мъж и жена, които са излизали от магазина. ******* опипала левия си джоб, където се намирало портмонето, като то било на място.

По същото време и на същото място, в магазина на „Попа“, около 11,40 ч – 11,45 часа, се озовали подс. С. и св. *******. Предвид малките размери на магазина, в него нямало възможност да се съберат много хора. В момента когато двете били в магазина там нямало други хора. Свидетелката ******* се отправила към щанда на продавачката, за да си закупи продукти, като с периферното си зрение забелязала друга жена в магазина, която разглеждала, но която казала, че няма да пазарува, като ******* не и обърнала внимание. В един момент ******* усетила леко побутване от другата жена, на което не обърнала внимание. След като избрала продукти тя извадила пари от десния си джоб където била сумата от 90 лева и платила продуктите. Тръгвайки към изхода на магазина ******* осъзнала, че портмонето и го няма. Тя опипала джоба си отново, огледала се около себе си, по пода на магазина, но не видяла нищо, при което осъзнала, че портмонето е изчезнало и предположила, че жената която била вътре го е откраднала. ******* след това казала на магазинерката, че портмонето и е изчезнало, и че жената която била преди това в магазина, е откраднала парите й.

Притеснена ******* тръгнала из пазара, като случайно срещнала свой познат от нейното село – св. ******** ******, като му споделила какво се е случило. Св. ****** се обадил на тел.112 в 12:29 часа като съобщил за станалото. Минути след това пристигнали полицейски служители и отишли в магазина придружени от *******. Били изискани кадри от охранителна камера в магазина, като се оказало, че поради технически причини камерата не работела. Като бил изваден само един кадър от магазина, видно от който подс. С. се е намира в него в 11.43 часа на 29.04.2022 год.

След проведени ОИМ полицейските служители разпознали лицето от снимката, а именно подсъдимата. Полицейските служители св. ******* и ******* посетили гр. Попово и провели беседа с подс. С.. Пред тях подсъдимата заявила, че инкриминираната дата в един от павилионите на Кооперативния пазар в гр. Търговище е намерила на земята две банкноти от 50 лева и ги взела. Подсъдимата предала сумата от 100 лева с протокол за доброволно предаване на полицейските служители. Като тази сума била върната пострадалата *******.

Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство.

Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители А. ******* и А. *******, които са разпитани като свидетели в проведеното съдебно следствие. Полицейските служители могат да бъдат разпитани като свидетели. В чл.118 от НПК са посочени лицата, които не могат да бъдат свидетели. Двамата полицейски служители, които не са извършвали действия по разследването не попадат в посочените в чл.118, ал.2 от НПК.

Въпреки това съдът, счита, че следва да бъдат изключени техните показания в частта, в която същите възпроизвеждат „направените самопризнания“ на подсъдимата С., че е намерила парите на пода на магазина, т.е. за авторството на деянието.

За да изключи показанията в тази им част, съдът съобрази следното: Няма спор нито в теорията, нито в практиката, че доказателствата са първични и производни.

Само когато не са налице първичните доказателства е допустимо да бъдат използвани производните доказателства, напр. при погиване или невъзможността да бъдат събрани от първоизточника. В случая при липса на направени признания в обясненията на

3 подсъдимата, не могат самопризнанията като първично доказателство да бъдат заместени по отношение установяването с тях на релевантните факти, с опосредени свидетелски показания на полицейските служители. Подсъдимата е била извикана в РУ – Попово, където с нея са провели „беседа“ двамата свидетели. Обясненията, които е дала С., са дадени без присъствието на адвокат. Въпреки, че за разговори с доведени лица, които са заподозрени в извършването на престъпление, показанията на полицаите, които са ги провели, са годни доказателствени източници, правото на защита, вкл. и съгласно решенията на ЕСПЧ, не позволява пряко уличаващи факти и признания да се установяват от изявления, макар и извънпроцесуални, но неподкрепени от дадени в качеството им на подсъдим обяснения, защото обратното би означавало нарушение на горепосочения принцип – че преките доказателства се заместват с производни при установяване на релевантните факти, само ако първите липсват или са погинали. Виж Решение № 591 от 13.01.2014 год. на ВКС по н.д. № 1902/2013 год. І н.о.; Решение № 215/08.11.2018 год. на ВКС по н.д. № 761/2018 год. на ІІ н.о.; Решение № 26/23.03.2018 год. по н.д. № 1011/2017 год. на ВКС на ІІІ н.о.; Решение № 202/01.09.2020 год. II н.о. по нак. Дело № 712/2019 г.;

Решение № 78/06.08.2020 г. по нак.д. № 28/2020 г. II н.о. Решение № 290/04.01.2016 год. по н.д. № 965/2016 г. ІІ н.о.; Решение № 225/29.11.2018 по н.д. № 808/2018 г. ІІ н.о.; Решение № 42/20.03.2018 по н.д. № 25/2018 г. ІІ н.о.; Също и делото Д.М. срещу България, жалба № 374/2009 год. на ЕСПЧ и Tiarenko v. Ukraine, жалба № 31720/2002 год. на ЕСПЧ.

Не така стои въпроса с правното значение на другата част от показанията, които не са свързани с проведената „беседа“ с подсъдимата. В тази си част показания на двамата свидетели са годно доказателствено средство.

Следва също така да се изключи от доказателствената съвкупност неправилното приобщаване на протокола за предявяване на разследване, които е прочетен в проведеното съдебно заседание на 15.03.2023 год. /л.127 от нохд/. Съдът е прочел протокола за предявяване без да посочи на какво основание го приобщава. Известно е, че само обясненията на обвиняемата дадени в ДП могат да се прочетат в изрично посочените случаи в чл. 179 от НПК, като по този начин се приобщят към съдебното следствие. Няма спор относно това, че в протокола за предявяване на материалите по разследването обвиняемия или пострадалия могат да направят искания, бележки и възражения по събраните доказателства на ДП. При положение, че обвиняемия реши даде обяснения, това следва да стане в протокол за разпит на обвиняем, където присъстващите да имат право да му задават въпроси, което е недопустимо при самото предявяване. Аналогичен е случая при даване възможност на подсъдимия за „последна дума“, при тази хипотеза, ако подсъдимия реши да даде обяснения /да разкаже как е станало/, съдът следва да възобнови съдебното следствие, за да приобщи тези обяснения.

Преди да пристъпи към анализа на събраните пред първата инстанция доказателства настоящия състав следва да посочи следното: - така наречените „джебчийски кражби“ се характеризират, както и посочи представителят на ОП с определени трудности при доказването. За да бъде доказана една такава кражба следва извършителят да бъде заловен в 4 момента на извършването, да бъде наблюдаван от очевидец или камера, или да бъде задържан извършителят веднага след извършването с отнетото. Възможно е тази деяния да бъдат доказани и с косвени доказателства, но тези доказателства в своята съвкупност трябва да водят до единствен извод, че дадено лице е автор на деянието.