Решение № 596 от 07.12.2021, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Решение №596/07.12.2021г. по АНД №2056/2021г. по описа на РС - ПЛЕВЕН

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание М. Н. Н. ЕГН: ********** – за това, че на 26.06.2021г. в *** по хулигански подбуди, причинил на *** ЕГН:

********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на страничния ъгъл на дясното око, оток и кръвонасядане на десните клепачи с притваряне на очната цепка, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК.

В хода на съдебното производство, представителят на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН поддържа предложението. Счита същото за основателно и пледира обвиняемият М.Н. да бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

Обвиняемият М.Н., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Признава се за виновен и се ползва от правото да не дава обяснения; изразява съжаление за постъпката си. Защитникът счита предложението на РП-ПЛЕВЕН за основателно и пледира обвиняемият М.Н. да бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

М. Н. Н. е роден на *** г., в *** настоящ адрес: *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.

Към 26.06.2021г. обвиняемият М.Н. и свидетелят *** не се познавали. В следобедните часове на посочената дата и двамата присъствали на увеселение, на което били поканени общо около 14 души, което се състояло под навес на ограден паркинг, находящ се в *** УЛ. ***.

В хода на споменатата забава, обвиняемият консумирал алкохол, опиянил се и започнал да се държи невъзпитано: държането му към гостите на увеселението било демонстративно и грубо, настоявал да му пуснат точно определена музика и заплашил, че ще изхвърли или счупи тонколоната, ако не получи поисканото. Поради това, св.*** извел обвиняемия извън паркинга и заключил входната врата. М.Н. обаче не си тръгнал, а останал отвън и продължил да вика по гостите, като дори се опитвал да прескочи оградата, за да влезе отново вътре.

1

Междувременно, св.*** се приготвил да си тръгва и излязъл отвън, за да изчака съпругата си, която следвало да го откара у дома.

Обвиняемият продължил хулиганските си изстъпления, като се обърнал предизвикателно към св.*** с думите „Бе, ти излизаш да се биеш ли?“. Св.

*** му отвърнал, че си тръгва и че няма смисъл да се ядосват за несъществени неща. Обвиняемият обаче бил твърдо решен да демонстрира незачитане на човешката личност и правовия ред: взел един камък и се втурнал към ***. Свидетелят *** се опитал да възпре М.Н., но не успял обвиняемият замахнал с лявата си ръка, в която държал камъка и нанесъл удар в областта на дясното слепоочие на св.***. По този начин, обвиняемият причинил на пострадалия разкъсно-контузна рана в областта на страничния ъгъл на дясното око, а впоследствие на тази основа се развил оток и кръвонасядане на десните клепачи, с притваряне на очната цепка.

Св.*** бил транспортиран до СПО при ***, където му била оказана медицинска помощ и бил освободен за домашно лечение. За случая сигнализирал РП-ПЛЕВЕН с жалба от 06.07.2021г. С Постановление от 24.08.2021г. на прокурор при РП – ПЛЕВЕН било образувано досъдебно производство пр.пр.№3861/2021г. по описа на същата Прокуратура. В хода на разследването, към наказателна отговорност за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК бил привлечен М. Н. Н. ЕГН: **********.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число: показания на свидетелите ***, *** *** ***, дадени в досъдебното производство /л.22 – 27 от ДП/; препис от СМУ №233/28.06.2021г., издадено от д-р *** /л.10 от ДП/; заверен препис на медицински документи, касаещи ***, представени от страна на *** /л.29 – 34 от ДП/; заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.39 - 42 от ДП/, от което се установява, че на *** са причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в областта на страничния ъгъл на дясното око, оток и кръвонасядане на десните клепачи, с притваряне на очната цепка; вещото лице отбелязва, че уврежданията са резултат от тъпа травма, която би могла да се получи чрез удар с камък, държан в ръка и са са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът преценява експертното заключение като обективно и непораждащо съмнения в неговата правилност, поради което му отдава вяра; справка от ТД на НАП ОФИС-ПЛЕВЕН /л.45 – 46 от ДП/ характеристична справка за обвиняемото лице /л.18 от ДП, л.12 от делото/; справка за съдимост на обвиняемото лице /л.14 от делото/.

Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали 2 следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.

На тази основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият М. Н. Н. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК - на 26.06.2021г. в *** причинил на *** ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в областта на страничния ъгъл на дясното око, оток и кръвонасядане на десните клепачи с притваряне на очната цепка, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК се е изразило в действие – причиняване на телесна повреда, посредством нанесен удар с камък, държан от обвиняемия в ръка, нанесен в областта на дясното слепоочие на ***. В пряка причинно– следствена връзка с така нанесения удар, са настъпили няколко телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на страничния ъгъл на дясното око, оток и кръвонасядане на десните клепачи, с притваряне на очната цепка. Както беше изтъкнато и по-горе, според заключението по приетата съдебномедицинска експертиза, същите телесни увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, което не се квалифицира по чл.128 или чл.129 НК.

Авторството и изпълнителното деяние се доказват пряко от показанията на свидетелите ***, *** *** ***, дадени в досъдебното производство. Механизмът на причиняване на телесната повреда и нейното естество като престъпен резултат се доказват пряко както от показанията на същите свидетели, така и от препис от СМУ №233/28.06.2021г., издадено от д-р ***, заверен препис на медицински документи, касаещи ***, представени от страна на ***, заключение по съдебно-медицинска експертиза.

От субективна страна, деецът е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици /причиняване на телесно увреждане на пострадалия ***/, като е целял тяхното настъпване. Наред с прекия умисъл обаче, обвиняемият е действал по хулигански подбуди – имал е за цел чрез нанасянето на телесната повреда, да демонстрира явно неуважение към обществото, пренебрежение към етичните норми и към човешката личност. Този извод следва от наличието на хулигански действия от страна на обвиняемия преди нанасянето на телесната повреда – грубо и демонстративно държане спрямо гостите на увеселението, закани, че ще счупи тонколоната, опит за прескачане на оградата, след като Н. бил изведен навън; в този контекст, нанасянето на телесна повреда на св.*** представлява явна кулминация в хулиганското поведение на обвиняемия / в тази насока - Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС – т.19, Решение № 4 от 17.I.1985 г. по н. д. 676/84 г., II н. о., Решение № 3

532 от 27.ХII.1976 г. по н. д. № 527/76 г., II н. о. и други/. Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените източници, които бяха посочени и по – горе, от които се установява неговата обективна страна.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения Съдът намира, че извършеното от страна на М. Н. Н. ЕГН: ********** престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК се явява доказно по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна.

Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемия Н. са налице предпоставките на чл.78а ал.1 НК, като същевременно, не са налице пречки по смисъла на чл.78а ал.7 НК: за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Тази предпоставка се явява изпълнена, въпреки че Н. е бил както осъждан за престъпление от общ характер /НОХД №2651/2010г. по описа на РСПЛЕВЕН – реабилитиран към 20.06.2017г./, така и освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК – по НОХД № 1376/2000г. Във връзка с последното и наложеното му административно наказание – глоба в размер на 500 лева обаче е установено, че след влизане в сила на съответното Решение /18.07.2002г./, за събиране на глобата е образувано изпълнително дело №1515040011035/2004г., по което през 2005г. е отправено съобщение за доброволно изпълнение, а на 15.03.2013г. - е наложен запор върху вземане от работодател. По този начин, благодарение на бездействието на компетентните органи на НАП, през периода 2005г. – 15.03.2013г. е изтекъл давностен срок по чл.82 ал.1 б. „а“ ЗАНН и срок по чл.86 ал.1 т.3 НК, което на свой ред обуславя възможност за повторно прилагане института на чл.78а НК - т.7 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК; с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди /т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК/.

При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на обвиняемия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Обществената опасност на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

130, ал. 1 НК, следваща от предвидената в Закона и отбелязана по – горе наказуемост, е относително ниска.

Личната обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената по делото справка за съдимост, следва да се определи като 4 относително ниска. Както беше отбелязно, подсъдимият е осъждан и впоследствие – реабилитиран по право, а спрямо Н. е бил прилаган и института на чл.78а НК. Същевременно, съобразно представените характеристични данни, обвиняемият има криминалистически регистрации, но не поддържа контакти с лица от криминалния контингент, няма данни за злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, има трудова заетост.

Следователно, съвкупно преценено, личната му обществена опасност следва да бъде преценена като относително ниска.

Не се събраха доказателства за обстоятелства, които смекчават отговорността на дееца. По – конкретно, „чистата“ съдимост, се явява предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което на самостоятелно основание, не следва да бъде взета предвид.

Доказателства за обстоятелства, които отегчават отговорността на обвиняемия, не се събраха.

При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че се касае за деец с относително ниска лична обществена опасност и деяние с относително ниска степен на обществена опасност. В този смисъл и за да бъде административното наказание съответно на извършеното престъпление, Съдът намира, че неговият размер следва да бъде ориентиран към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК; определянето на административното наказание в самия минимум обаче, не се явява целесъобразно, предвид недостатъчно успешното прилагане на наказателна и административнонаказателна репресия спрямо *** в миналото - обстоятелство, което налага по-строг санкционен подход, по съображения за лична превенция, поправяне и превъзпитание на дееца.