Разпореждане № 99072 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 99072 гр. София, 11.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно гражданско дело № 20241110131160 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 168660/23.05.2024 г., подадено от „С К“ ООД, ЕИК ........... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Ю. Е. , ЕГН ********** за суми съобразно депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна възнаградителна и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 602,20 лв., представляваща договорна неустойка за забава по чл. 7 от договора за периода 31.10.22г.- 31.08.23г. , 134,50 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за забава , както и 90 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 07.12.2022 г. до 01.05.2024 г.

Уговорката в договора за паричен заем № 758096 от 31.10.2022 г. за заплащане на неустойка за забава в търсения размер е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.За същия период, за който е претендирана неустойката за забава, е начислена и договорна лихва за забава , поради което на практика се постига свръхобезпеченост на кредитора 1 и би се стигнало до обогатяване без основание за сметка на длъжника.

Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задължението, като реално така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Това е така и по отношение на претендираната неустойка за забава по т. 3 от Трифата за таксите на „С К“ ООД в размер на 134,50 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, каквато вече се претендира от заявителя. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността .

Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II 2 т. о., ВКС/.

Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на вземанията в размер на 90 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел.

Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено. Съразмерно на отхвърлянето следва да бъдат преизчислени и разноските по производството.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 168660/23.05.2024 г., подадено от „С К“ ООД, ЕИК ........... за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Е. Ю. Е. , ЕГН ********** за сумите, както следва:

602,20 лв., представляваща договорна неустойка за периода 31.10.22г.31.08.23г.

, 134,50 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за забава, както и 90 лв., представляваща разходи за събиране на вземането за периода от 07.12.2022 г. до 01.05.2024 г., както и за държавна такса за сумата от над 15,32лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата от над 22,89лева до претендираните размери.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3