Решение № 3 от 23.04.2025, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Трън, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20251740200003 по описа за 2025 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на И. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***************** против Наказателно постановление № 25-0361-000011/25.02.2025г. на Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, на И.

И. Ц., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 50 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.137 А ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 25-0361000011/25.02.2025г. на Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, е неправилно и незаконосъобразно. Иска съдът да отмени Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява процесуалният му представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна Началник РУ-Трън не се явява, и не изпраща представител пред ТРС.

Трънският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.02.2025 г. в 16:42 часа в гр.Трън, на ул.“Г. Димитров“ свидетелите И. М. Т. и Г.

А. Х. – служители при ОДМВР-Перник изпълняващи задълженията си по линия на КАТ спрели за проверка лек автомобил О. Ф. с рег.№ РК **** ВТ за проверка. След като спрели автомобила установили, че водача – въззивника И. Ц. е без поставен и закопчан обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Свидетелят И. Т. съставил на въззивника Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 600513 от 09.02.2025 г. - за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Въззивникът И. Ц.

1 подписал Акта и получил екземпляр от него срещу подпис на дата 09.02.2025 г. В графата за възражения отбелязал, че няма такива.

Въз основа на този Акт Р. Б. И. - Началник РУ Трън при ОДМВР Перник, (упълномощен от министъра на МВР със заповед 8121з-1632/02.12.2021г.) издал срещу И. И. Ц., с ЕГН:

********** Наказателно постановление № 25-0361-000011/25.02.2025г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП наложил на Ц. административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.

Наказателното постановление е връчено лично на въззивника срещу подпис на дата 25.02.2025 г., след което е обжалвано от Ц. с жалба, подадена в РУ Трън на 28.02.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите И. Т., св.Г. Х. В. В. и Р.

С. Л., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК - АУАН Серия Серия Серия GA № 600513 от 09.02.2025 г.; справка картон на водача; Заповед № 8121Зз-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра наа въпрешните работи.

С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314, ал. 1 и 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и при отсъствие на хипотезите на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, то съдът, като въззивна инстанция, проверява изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление във всичките му части.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност старши полицай в РУ Радомир е оправомощен да осъществява контролна дейност по чл. 165 от ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни лица, определени в т. 1.3.3 от цитираната заповед на МВР, а именно звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14 ал.2, т.1 (патрулно-постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР. Същата заповед доказва и компетентността на началник РУ Трън, при ОД МВР – Перник да издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на обслужваната територия /т. 3. 11/, доколкото е определен като длъжностно лице със съответната компетентност от министъра на вътрешните работи, правомощията на когото произтичат от закона /чл. 189, ал. 12 от ЗДвП/.

Съдът не констатира нарушение и на изискванията в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия му състав, описанието съответства на правната квалификация на деянието, поради което правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.

2

По същество:

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Съображенията са следните:

Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в съдебното следствие свидетели – И. Т. и Г. Х. не допринасят в тази посока. Първият заявява, че спрели автомобила и установили, че водача е без поставен обезопасителен колан. Св.Х., който е и свидетел при съставянето на АУАН в показанията си твърди, че с колегата му спрели процесния лек автомобил и при спирането на автомобила констатирали, че водача е без поставен колан. Същевременно св.Р. Л., която се е возила до водача обяснява, че полицаите подали знак за спиране на автомобила със стоп палка. При спирането въззивникът в момента, в който спрял автомобила откопчал предпазния колан и се обърнал да вземе якето си от задната седалка, където били и документите му за проверка. Именно в този момент полицаите възприели обстоятелството, че въззивникът е без поставен колан. Доколкото служителите на МВР потвърждават описаното в акта и отричат да си спомнят подробности около случая, като това дали автомобила бил със затъмнени стъкла, и дали в автомобила е имало и друг човек, същите не потвръждават категорично да са възприели водача да управлява МПС без поставен обезопасителен колан, а от останалите доказателства по делото не може да се направи безспорно и несъмнено заключение за доказаност на обвинението.

След като свидетелите не предоставят сведения относно възприетите факти, то наличието на съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. От 3 своя страна показанията на св.Р. Л. при съобразяване с наличието на близка връзка между нея и въззивникът, което е основание при преценката на същите да се приеме и съобрази наличието на определена степен на предубеденост, на практика си кореспондират с показанията на полицаите в частта относно това, че след спирането на автомобила въззивникът действително е откопчал колана си. Поради това възражението на жалбоподателя - че не е извършил нарушението, не може да бъде игнорирано като недостоверно и защитно, особено след като е подкрепено с показанията на свидетел – Р. Л..

Същата потвърждава тезата му като посочва, че е пътувала с автомобила на И. Ц. на връщане от работа, когато последният бил спрян за проверка от служители на МВР.

Категорична е, че по време на движение жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, който отстранил веднага след като спрял превозното средство с цел да приготви и предостави документите си за проверка. Предвид декларираната категорична липса на спомени от страна на свидетелите Т. и Х. относно присъствието на пътник в автомобила на жалбоподателя, съдът приема, че свид. Р. Л. е присъствала на проверката и има непосредствени възприятия относно свързаните с нея обстоятелства.

Така събраните по делото доказателства внасят протИ.речия в подлежащите на доказване факти, което не позволява формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно, и че вмененото нарушение е действително извършено. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че последното не е доказано по несъмнен начин и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност за него.

Предвид горното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

По делото жалбоподателя И. Ц. е бил представляван от упълномощен процесуален представител – адв. А. Д. от Адвокатска колегия-София, с когото се е договорил и получил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, като материално затруднено лице. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнагражение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, който в процесния случай съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лева. АНО е направил възражение за прекомерност, което се явява неоснователно. След постановяването на Решение от 25.01.2021 г. по C438/22 г., съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредбата и може да определи размер и под него.

Въпреки това по мнение на настоящия съдебен състав този минимум следва да се приеме 4 като един от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се извършва преценката при разглеждане на претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство. В процесния случай съдебното производство е приключило в две съдебни заседание, като участието на процесуалния представител на жалбоподателя се е изразило в участието му при разпита на свидетелите, както и пледирането по същество. Съобразявайки така изложеното, както и правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че справедливият размер за предоставената безплатна правна помощ, който следва да се присъди на адв. Д. следва да е в размер на 500 лева, представляващ малко над предвидения в Наредбата минимум.