Решение № 153 от 24.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500770 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалбата (вх.№ 03183/19.02.2021 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова) на „СИСП-ИН“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, Общ.Столична, р-н Триадица, бул.“Витоша“ № 198, ЕИК 121319212, против действията на ЧСИ Ивелина Божилова по изп.дело № 20108000400158, изразяващи се в: насочване на изпълнението по отношение на собствен на жалбоподателя недвижим имот, представляващ СКЛАДОВА БАЗА „СРЕДЕЦ“, състояща се от административна, производствени и други нежилищни сгради, съставляваща УПИ ХІV-501.87 в гр.Средец, Бургаска обл., както и против изготвяне на постановление за възлагане, за което от обстоятелствената част на жалбата става ясно, че е от 22.07.2015 г. и с него имотът е възложен на купувача „Дикс 94“ ЕООД. Изложени са съображения, че имотът, предмет на публичната продан и на обжалваното постановление за възлагане, е собственост на жалбоподателя, след като с влязлото в сила решение № 282 от 19.07.2016 г. по т.д.330/2015 г. по описа на БОС, извършената по реда на чл.37, ал.1 от ЗОЗ продажба на имота от „АДМ ЕНД КО“ ЕООД, в чиято полза жалбоподателят е бил учредил особен залог върху процесния имот, на „НОКС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е била прогласена за нищожна.

Твърди се, че жалбата е допустима, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за извършените от ЧСИ действия, и по отношение на него срокът за обжалване не е изтекъл.

Изложени са следните съображения на жалбоподателя за незаконосъобразност на 1 обжалваните действия на ЧСИ:

По отношение на първото обжалвано действие на ЧСИ - насочване на изпълнението по отношение на собствен на жалбоподателя недвижим имот, се твърди, че жалбата е допустима и поради това, че съгласно чл.435, ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. В тази връзка се твърди, че при налагане на възбраната върху процесния недвижим имот, същият е бил във владение на „СИСП-ИН“ ЕООД, поради което съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК, ЧСИ е следвало да връчи на дружеството постановлението за възлагане с оглед реализиране правото му на жалба, в качеството ни на трето лице. По същество се твърди, че обжалваното действие е незаконосъобразно, тъй като ЧСИ Ив.Божилова е насочила изпълнението към собствения на жалбоподателя недвижим имот и е извършила публичната продан без да уведоми жалбоподателя като собственик на имота.

По отношение на действието изготвяне на постановление за възлагане от 22.07.2015 г., с което имотът е възложен на купувача „Дикс 94“ ЕООД се твърди, че действието е незаконосъобразно, тъй като: публичната продан е порочно разгласена от ЧСИ, като до жалбоподателя-собственик на имота, не е достигало уведомление за нейното насрочване; поради липсата на умедомяване на жалбоподателя за насрочената продан, той не е могъл да упражни правата си по чл.485, ал.2 от ГПК, а именно да оспори заключението на вещото лице, с което е определена стойността на собствения ни недвижим имот; определената начална цена на публичната продан, съотв.цената, на която е продаден имотът, е изключително занижена; купувачът по публичната продан - „Дикс 94“ ЕООД, е закупил имота от несобственик и не може валидно да придобие права по публичната продан; купувачът по публичната продан „Дикс 94“ ЕООД е предложил по-ниска от обявената цена на имота, тъй като обявената начална цена на имота е 1 000 000 лв, като в нея не се включва ДДС, а в наддавателното предложение на „Дикс 94“ЕООД е предложена цена в размер на 1 000 000 лв, и след като не е посочено, че тази сума е без ДДС, то следователно цената е с включено ДДС; поради това, че след като с влязло в сила Решение № 63/18.07.2019 г. по в.т.д.117/2019 г. на Апелативен съд-гр.Бургас е прогласена нищожността на учредената с Нотариален акт №*** на РС-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, в частта, обезпечаваща вземанията на „ОББ“ АД по договор за банков кредит № 117 от 15.05.2007 г., „СИСП - ИН“ ЕООД не е длъжник по изпълнителното производство, а трето лице, дало своя вещ в обезпечение на чуждо задължение и не следва да търпи принудително изпълнение върху собствения си недвижим имот.

Изложени са подробни съображения относно собствеността на имота, предмет на обжалваната публична продан.

Заявено е искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни.

2

Направено е искане за прилагане към настоящото дело на т.д.382/2015 г., т.д.330/2015 г. и гр.д.1524/2015 г., всички по описа на БОС, по което искане настоящият състав се е произнесъл, като го е оставил без уважение по съображения, че за нуждите на настоящото производство е достатъчно съдът да се запознае с постановените по трите дела съдебни актове, за което не е необходимо прилагането на целите дела.

Против подадената жалба са постъпили възражения от взискателя по изпълнителното дело – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959, и от ТД „Държавен резерв“ гр.Бургас за присъединения взискател – ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.София.

Взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД оспорва подадената жалба като недопустима и неоснователна.

Твърди се, че жалбата е недопустима на няколко самостоятелни основания: На първо място се твърди, че жалбата е просрочена, тъй като в качеството си на лице, придобило имот с ипотека, “СИСП-ИН“ ЕООД е получил покана за доброволно изпълнение на 06.04.2010 г. и е бил уведомен както за наложената на 08.04.2010 г. възбрана върху имота, вписана по партидата на жалбоподателя, така и за извършения на 18.05.2010 г. опис на имота. Твърди се, че от този момент за жалбоподателя е започнал да тече срокът за обжалване на действията на ЧСИ Божилова по насочване на принудително изпълнение по отношение на процесния имот. Твърди се още, че дори да се приеме, че през 2010 г. “СИСПИН“ ЕООД не е било надлежно уведомено за насочване на принудителното изпълнение по изп.д. № 158/2010 г. по отношение на процесния имот, с Постановление от 04.07.2016 г. на ЧСИ Божилова, дружеството е конституирано като присъединен взискател по делото, като дори на 30.08.2016 г. е депозирало молба за разглеждане на делото, а на 14.09.2016 г. - молба за връчване на Постановлението за възлагане, т.е.през 2016 г. жалбоподателят несъмнено е узнал за действията на ЧСИ по принудително изпълнение върху имота. Независимо от горното се твърди, че жалбата против насочването на принудителното изпълнение към процесния имот, е недопустима, и като подадена от лице без процесуална легитимация. В тази връзка се твърди, че “СИСП-ИН“ ЕООД не е трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК, тъй като има качеството на ипотекарен длъжник, доколкото е придобило имот, обременен с ипотека, следователно, в качеството си на длъжник по изпълнението ипотекарният длъжник не притежава право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК. Сочи се още, че по делото липсват доказателства и в деня на налагане на възбраната - 08.04.2010 г., имотът да е бил във владение на жалбоподателя. По отношение на обжалването на постановлението за възлагане се твърди, че жалбата в тази си част е недопустима, тъй като Постановлението за възлагане не може да бъде обжалвано от трето лице по смисъла и по реда на чл.435, ал.4 ГПК. Сочи се, че Постановлението за възлагане може да се обжалва само от определен кръг лица - страните по изпълнението и наддавалите в обявената публична продан на вещта, предмет на принудителното изпълнение за удовлетворяване на изпълняемото право. На следващо място се твърди, че Постановлението за възлагане е 3 влязло в сила, поради което не подлежи на обжалване по реда на чл.435 ГПК.

По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна. Твърди се, че са неоснователни оплакванията, че ЧСИ е следвало да уведоми “СИСП-ИН“ ЕООД за насрочената за периода 17.06.2015 г. - 17.07.2015 г. публична продан, както и да му връчи изготвеното Постановление за възлагане от 22.07.2015 г., с оглед реализиране на правата му по чл.435, ал.4 ГПК. Твърди се, че публичната продан на процесния имот е насрочена преди датата на подаване (29.06.2015 г.) и вписване на исковата молба (15.07.2015 г.) на „ОББ“ АД за прогласяване на нищожност на сключения по реда на ЗОЗ договор за покупко - продажба на имота от 13.12.2014 г., респ.много преди вписване на решението (16.11.2016 г.), с което този иск е уважен, т.е. към датата на провеждане на проданта, както и към датата на изготвяне на Постановлението за възлагане - 22.07.2015 г., за всички трети лица, каквото е и съдебния изпълнител, “СИСП- ИН“ ЕООД не е собственик на ипотекирания недвижим имот, представляващ „Складова база Средец“, и не е трето лице по смисъла на чл. 429, ал. 3 ГПК, поради което ЧСИ Божилова не е имала задължение да уведомява жалбоподателя за насрочването на публична продан по отношение на имота, нито да му връчва издаденото постановление за възлагане. Доколкото жалбоподателят твърди, че към настоящия момент е единствен собственик на процесния имот, то същият има качеството на длъжник в изпълнителното производство и като такъв може да обжалва постановлението за възлагане само в изрично посочените лимитативни случаи в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК. Това предполага да се посочат и изследват само нарушения, пряко свързани с процеса на наддаването, а не нарушения, свързани с целия процес на публичната продан и въобще надлежното учредяване и протичане на изпълнителното производство, поради което разгласяването на публичната продан не е основание обжалване на постановлението за възлагане, както и определянето на началната цена на имота при публична продан. Сочи се, че към момента на провеждане на публичната продан (2015 г.), чл. 485 ГПК не е давал възможност да се оспори оценката на вещото лице, каквито са твърденията на жалбоподателя. Независимо от изложеното се твърди, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че цената на имота на проведената през 2015 г. продан е занижена Оспорва се като неоснователно и твърдението в жалбата, че Постановлението за възлагане за процесния имот от 22.07.2015 г. не е влязло в сила, понеже на 27.07.2015 г. по изпълнителното дело е представена обезпечителна заповед, с която е наложена обезпечителна мярка Спиране на изпълнението по отношение на процесния недвижим имот.

Твърди се, че тъкмо обратното - постановлението за възлагане е било обект на съдебен контрол, влязло е в сила на 03.10.2016 г. и е вписано в СВ Средец по партидата на “СИСПИН“ ЕООД на 20.10.2016 г. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че спирането на изпълнението спира и течението на срока за обжалване на постановлението за възлагане, се твърди, че то е неоснователно, тъй като целта на спирането е да се преустанови възможността съдебният изпълнител да постигне осъществяване на изпълнителни способи, поради което спират всички действия и срокове свързани с реализирането им, но не спират сроковете за обжалване на актове, с които се приключва даден изпълнителен способ, тъй като действията по обжалването му стоят извън изпълнението. На следващо място се твърди, че са неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя, че Постановлението за възлагане е незаконосъобразно, тъй като купувачът от публичната продан е закупил имота от несобственик. Твърди се, че ако “СИСП-ИН“ ЕООД претендира самостоятелни права върху процесния имот, то той следва да ги установи по съответния исков ред, тъй като въпросът за собствеността на имота не е предмет на разглеждане в производството по чл.435 ГПК. Отделно от това се твърди, че съгласно чл.496, ал.2, изр.2 ГПК, правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите, а в случая “СИСП-ИН“ ЕООД е придобил процесния имот, след като същият е 4 бил ипотекиран в полза на „ОББ“ АД на 15.05.2007 г. и по аргумент от чл.173 ЗЗД, ипотечното право е противопоставимо на всеки следващ приобретател на имота, без значение дали на деривативно или на оригинерно основание. По отношение на възраженията, че купувачът от публичната продан е предложил цена, по ниска от обявената се твърди, че съгласно възприетото в съдебната практика, ненадлежното наддаване би било налице в хипотезите, в които е нарушена предвидената в чл.489 и чл.490 ГПК процедура относно конкретното наддавателно предложение - когато липсват реквизити на наддавателното предложение, не е внесен задатък, пороци относно регистриране на наддавателното предложение в канцеларията на съответния районен съд, при неспазване на срока за провеждане на публичната продан или участието на лица, без право да наддават, каквито твърдения липсват в жалбата. Сочи се, че ДДС не е елемент от определената начална цена по публичната продан, с която цена е съобразено наддавателното предложение, поради което не може да се приеме, че предложената цена е по-ниска от обявената, още повече, че видно от самото постановление за възлагане, купувачът е платил и дължимия ДДС за имота. На последно място се оспорват и твърденията, че “СИСП-ИН“ ЕООД не следва да търпи принудително изпълнение върху собствения си недвижим имот, поради прогласената нищожност на учредената върху процесния имот договорна ипотека, в частта обезпечаваща вземанията на „ОББ“ АД по договор за кредит № 117 от 15.05.2007 г., тъй като цитираната в жалбата ипотека, вписана в СВ Средец на 02.07.2007 г., учредена за обезпечаване вземанията на банката по договор за кредит № 118 от 15.07.2007г. е действителна, както и поради обстоятелството, че “СИСП-ИН“ ЕООД не е доказало, че е собственик на процесния имот.