Протокол № 480 от 27.03.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 480 гр. Варна, 27.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Н.й Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502477 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Въззивникът Ф. П. Ф., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв.Н. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата Т. Н. Н., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично, представлява се от адв. Ж. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемите П. Ф. Ф. и Н. Ф. Ф., редовно уведомени от предходно съдебно заседание чрез законният си представител Т. Н., се представляват от законният си представител Т. Н. и от адв.Ж. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпраща представител.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, се явява лично.

АДВ.Т.: Не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва постъпило в срока по чл.199 от ГПК писмено заключение с вх.

№3585/09.02.2024 г. по допуснатата съдебно – психологична експертиза на вещото лице Р. С. Г..

АДВ.Т.: Не възразяваме по изслушването на вещото лице.

АДВ.С.: Не възразяваме по изслушването на вещото лице.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.

Вещото лице Р. С. Г. – 71г., бълг.гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение. Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам така представеното от мен заключение.

АДВ.Т.: На първо място, може би е допусната техническа грешка на стр.5 от заключението, в раздела „Срещата на децата с баща им“, в края на първия абзац е посочено „ Детето П. седи спокойно в скута на баща си“ предполагам, че се има предвид детето Н., така ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Да, така е. Името на детето Н. неправилно е посочено като П.. Допуснала съм грешка.

АДВ.Т.: На стр.4, предпоследен абзац детето отговаря „Имам чичо В.“.

Установихте ли кой е чичо В.?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Чичо В. е приятелят на майката.

АДВ.Т.: На стр.5 в края на последния абзац от първия раздел, на въпроса Ви „Обичаш ли твоя тати?“ детето отговаря „Да. Ама повече чичо.“ Можете ли да кажете какво има предвид?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Ами лицето, на което казва чичо. Това е приятелят на майката, когото детето през цялото време нарича „чичо“.

2

АДВ.Т.: В края на стр.5 казвате, че моят доверител насочва вниманието върху влиянието на майката върху детето П.. Според вас има ли такова влияние?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Предвид това, че не са обработени емоциите от раздялата, изобщо в отношенията с бащата е този конфликт между тях. Да, има едно влияние, което се усеща особено по време на срещата на децата с бащата и е много отчетливо проявено и аз съм го описала в подробно. Това се усеща при срещата на децата с бащата в присъствието на двамата родители.

АДВ.Т.: От кого е влиянието?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Казано е, аз съм го описала, че влиянието е от майката.

АДВ.Т.: В края на стр.6 сте посочили „„папагалски“ поднесените реплики от членове на семейството“. Може ли да обясните какво означава това?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Това означава, че при децата, когато една тема е доста емоционална и впечатляваща ги, поднасят освен собствените си възприятия и някой реплики от домашната реалност поднесени от лицата, с които са в момента. Това се нарича „папагалски“ поднесени реплики на децата по тема, която е много емоционална, впечатляваща ги. Аз установих такива реплики при детето П., привнесени от домашната реалност.

АДВ.Т.: Предполагам, че на стр.7 имате точно това предвид, преди “Детето Н.

…“, където казвате, че има „външно повлияно отношение към бащата, което е заучено и се ползва като вътрешно присъщо.“ Това ли е всъщност „папагалското“?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Да, „папагалските“ реплики, те се употребяват от децата неосезаемо, че това са чужди реплики. Те ги приемат като свои лични, защото имат доверието в родителя, който ги произнася. Това означава. Те ги осмислят като свои, без да осъзнават, че това не са техни реплики, а на възрастните хора, на лицата около тях.

АДВ.Т.: На последната страница казвате, че при по – голямото дете се усеща конфликт на лоялност. Можете ли да кажете малко повече по тази тема и на какво според Вас се дължи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Този конфликт на лоялност много се видя, пак ще кажа, по време на срещата на детето с двамата родители. Детето чрез поведението си го показа. От една страна то беше лоялно и към майката и към бащата. Тук-там от части се открехваше за този конфликт, но когато детето беше в присъствието на двамата родители, то го показа предимно с поведението, си когато не искаше да говори, когато 3 правеше своите съпротиви и протести. Всичко това съм го описала.

АДВ.Т.: От професионална гледна точка можете ли да кажете какви методи следва да се предприемат за да се преодолее това начало на конфликт? Имам предвид освен това, което сте посочили в края на заключението.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Освен това, което съм написала като препоръка, ако двамата родители се споразумеят да посетят професионалист, консултант и да стане ясно освен това, което те са прочели в психологическото изследване, да стане ясно какво точно трябва да правят и как да го правят, така че да не увредят децата по нататък вследствие недоразумения или техния партньорски конфликт. Настройването на детето е обратимо към момента, то е в съвсем начален стадий, което е много благоприятно за една такава работа, за една такава консултация, за да може да има обратно развие ако те двамата естествено се споразумеят и вземат мерки в това отношение.

АДВ.ТОДОРОВ: Според Вас един по – интензивен контакт с бащата би ли се отразило благоприятно? При един по – разширен режим на бащата с децата би ли се преодоляла тази начална фаза на родителско отчуждение?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: На първо място трябва да има една такава консултация, една такава преработка на партньорските емоции от родителите. Такава трябва да има.

Ако има по – разширен режим да, детето би се повлияло, но така или иначе това отчуждение няма чак толкова да се тушира, да се намали.

На въпрос на СЪДА: Имате предвид само консултация или работа и то продължителна работа със специалист, както сте казали при ползването на фамилен терапевт?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Този фамилен терапевт ще прецени колко срещи и колко продължителен във времето ще бъде този процес.

АДВ.Т.: По отношение на децата установихте ли връзка между момчето и момичето? Имам предвид между Н. и П..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Да, има връзка между децата и аз съм я описала. Те, децата така или иначе споменават през цялото време в методиките, че ще дадат парчета от тортата на брат си, на сестра си, ще бъдат с едното и с другото дете при родителите, при баби и дядовците. Това съм го описала.

На въпрос на СЪДА: Прави впечатление, че всяко едно от децата поставя братчето си, респективно сестричката си на едно от последните места по време на тези 4 игри, примерно раздаването на парчета от тортата и това, което цитирахте контактите на едното с другото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Това няма никакво значение на кое място е поставено братчето, респективно сестричето. Важното, е че фигурира в това поле другото дете.

АДВ.Т.: Как би се отразило на децата, ако примерно по време на празниците едното дете има определен режим с бащата, а на другото дете не е определен такъв режим, ако на едното дете е по – продължителен контакта определен с бащата, а на другото е по – кратък и трябва съответно да се върне детето? В интерес ли е на децата П. да има по - разширен режим отколкото Н.?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Добре би било децата да са заедно. Когато са заедно децата се подкрепят, имат нужда едно от друго. Така че, по - разширеният режим на едното дете сравнено с другото не е най – благоприятното условие или възможност децата да се чувстват комфортно. Те са свикнали, те живеят заедно, те се подкрепят, така че е добре да бъдат заедно и в това отношение .

АДВ.Т.: В продължение на този въпрос – може ли да се създаде някакво отношение към бащата или някакво чувство на изоставяне у детето, което съответно трябва да се върне? Възможно ли е? Може ли да се провокира чувства на отхвърленост, на изоставяне у детето, което следва да се прибере след осъществения по – кратък режим на лични отношения?