Решение № 12 от 05.04.2023, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Никопол, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20234420200030 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22 – *** от 21.12.2022г. на Началника на РУ - Никопол към ОД на МВРПлевен, в ЧАСТТА в която на М. Д. П. от гр.***** са наложени административни наказания, обективирани в първите две точки, а именно: 1/ „глоба” в размер на 200лв. на основание чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и 2/ „глоба“ в размер на 300лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП .

Твърди, се че с обжалваното НП са наложени общо 4 бр. наказания „глоба“, както следва: 1/ на основание чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП,; 2/ на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП в размер на 300лв. за нарушение по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП; 3/ на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в размер на 50лв. за нарушение на чл.137Е от ЗДвП и 4/на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП в размер на 50лв. за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление в ЧАСТТА, на наложените в т.1 и т.2 от същото наказания.

Жалбоподателят по същество не оспорва вменените му нарушения, и моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, в обжалваната част, като намали размера на така наложените наказания в към минимума предвиден в закона.Твърди, че при определяне на наказанията, АНО е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и не е взел предвид тежестта на нарушенията, както и смекчаващите и 1 отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно, че жалбоподателя не реализира трудови доходи, т.к. е курсант във ВВВУ, както и че до настоящият момент на същият са съставяни само ел. фишове и няма издавани НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява.Чрез упълномощеният си процесуален представител, адв. И. И. от АК – Ловеч, поддържа жалбата, като в пледоарията си доразвива защитната си теза изложена в нея.

Ответната страна издала наказателното постановление, не изразява становище по жалбата, и не изпраща представител в съдебно заседание.

След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.П., не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управлваният от него мотоциклет, ***** с рег. № ** **** **, но въпреки това на 23.10.2022г. около 15.10ч. в с.Сомовит, по ул.Дунав, управлявал същият, без да използва защитна каска, както той, така и превозваният от него пътник.

В този момент, свидетелите С.Н. и В.Х. и двамата служители на РУ Никопло, ПУ Гулянци, се намирали на пътното платно, срещу кметството на с.с. извършвайки дейност по пътен контрол.Докато извършвали проверка на друго ППС, възприели, че към тях се движи, мотоциклет, *****, на който както водача му, така и превозваният от него пътник, са без каски. Св.Н., сигнализирал на водача на мотора, с палка да намали скоростта и да спре, като му посочил мястото, но същият не спрял, и се отправил в неизвестна посока. Свидетелите, виждайки, че моториста, се отдалечава, му подали и звуков и светлинен сигнал от служебното МПС, за да спиране, но той отново не се подчинил и увеличил скоростта с която се движил. Същият ден, били извършени оперативно – издирвателни работи, в следствие на които била установена самоличността на водача на мотора и на пътника – негов племенник, който бил на 7г. възраст. Била извършена и справка в информационните масиви на АНО, при която се установило, че водача, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС. На следващият ден, жалбоподателя се явил с сградата на ПУ Гулянци, където св.Н., в присъствието на св.Х., му съставил АУАН № 824609/24.11.2022г., за 4 бр. нарушения - на чл. 103 от ЗДвП, на чл.

150А, ал.1 от ЗДвП, на чл.137Е от ЗДвП и на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП . Жалбоподателя подписал АУАН без възражения.

Въз основа на така съставеният АУАН е издадено и обжалваното НП, в което АНО е възпроизвел описаната фактическа обстановка в АУАН, с което на жалбоподателя са наложени 4 бр. наказания „глоба“, както следва: 1/ на основание чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца 2/ на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП в размер на 300лв. 3/ на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в размер на 50лв. и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП в размер на 50лв.

Така установената фактическа обстановка, не се спори от жалбоподателя и се установява от разпита на свидетелите както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : Жалбата е процесуално 2 допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество същата е и частично основателна.

Възражениията на жалбоподателя са единствено по отношение, на размера на наложените му наказания, в оспорваната част на издаденото му НП, като моли същите да бъдат изменени, като бъдат намалени в минималният предвиден в ЗДвП размер, като твърди, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определянето размера на наложените глоби, посочени в т.1 и т.2 от НП .

По отношение на обжалваното наказание, описано в пункт 1-ви на НП, съдът намира, следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/ .

Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.

Безспорно по делото е, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна, състава на нарушението обективирано в пункт 1- ви на обжалваното НП. Същият е управлявал процесният мотор, на посоченото в НП, място и време, в светлата част на деня, бил му е подаден ясен и своевременен сигнал за спиране, който той е възприел, но не е спрял на посоченото място.Не само, че не е изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното му место, а е продължил движението си, като е увеличил скоростта и е избягал в неизвестна посока, очевидно с цел да осуети и да избегне полицейската проверка.

Следователно, от значение в случая е единствено, че водачът на мотоциклета не е спрял на подадения му сигнал със стоп палка МВР по образец от контролен орган, въпреки, че същият е възприел сигнала - факти, които са ясно посочени в акта и в наказателното постановление, и безспорно се установяват от показанията на посочените свидетели, снети при разпита им в съдебно заседание.

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, както и правилно е индивидуализирал наказанието. В настоящия случай настоящата инстанция, счита, че определената санкция в максимален размер, надхвърля необходимото за постигане на целите, на наложеното наказание, като се 3 вземе предвид вида и тежестта на нарушението и следвайки принципа на пропорционалност, поради което същата следва да бъде определена, към минимума предвиден в закона, а именно „глоба“ в размер на 50лв.

Предвид факта, че по време на извършване на процесното нарушение жалбоподателя не е притежавал свидетелството за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, съдът счита, че административно-наказващият орган правилно му е наложил и наказание “лишаване от право да управлява МПС”. В случаят обаче, възражението на жалбоподателя, няма други издадени НП и че е курсант в ВВВУ „Г.Бенковски“ гр.Д.Митрополия и и следва да пътува до там във връзка са обучението си, не обуславя, изменение на лишаването му от право да управлява МПС в минимален размер, т.к., на първо място, той сам се е поставил в тази ситуация и не може да извлича привилегии от собственото си неправомерно поведение, както и от факта, че е курсант – обучаващ се във ВВВУ, а обратното, обстоятелството че е военослужещ, изисквава поголяма степен дисциплина, самоконтрол, отговорност и зачитане на законоустановеният ред в страната, който в случаят, не се спори, че умишлено е нарушен. Осъзнавайки, че няма съответната категория за управляваното от него МПС, че е без поставена каска, както той така и превозваният от него пътник, който е непълнолетният му племенник, освен че създава опасност за здравето и живота на детето и неговият собствен, съзнателно не е спрял на подаденият полицейски сигнал и е избягал от мястото на проверката, обуславя извода на съда, че лишаването от право да управлява МПС, следва да бъде, определено над средният размер предвиден в закона, а именно 5м. и в този смисъл следва, да бъде изменено от съда.

Според настоящата инстанция, размера на наказанието в тази част, би превъзпитало поведението на жалбоподателя, в качеството му на участник в движението, в най – голяма степен, и в бъдеще би го накарало да преосмисли поведението му, при управлението на ППС, в по- голяма степен отколкото размера на наложените му глоби.

2. По отношение на обжалваното наказание, описано в пункт 2-ри на НП, съдът намира, следното:

Легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Безспорно управляваното превозно средство от нарушителя е моторно такова и в този случай правилно наказващият орган е квалифицирал процесните нарушения, извършени от жалпоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Т. е. всяко пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач.

А според чл. 150а, ал. 1 от същия закон правоспособен е този водач, който притежава 4 свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. За да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство.

Само при едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл.