Решение № 19131 от 12.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19131 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело №

20251110140484 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от ЗЕАД „БФИРМА, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 45 вр. чл.

49 ЗЗД срещу ответника СОа за заплащане на сумата в размер на 352,06 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на реализирано ПТП от 05.01.2024 г.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба /14.07.2025 г./ до окончателно погасяване на притезанието.

Ищецът твърди, че на 05.01.2024 г. лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия" с peг. *********, управляван от С. М., движейки се АДРЕС попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила били нанесени материални вреди. Образувана е щета под № 470423242408715, въз основа на която е определено обезщетение в размер на 352.06 лева. В него се включвали 147 лева по отношение на увредената гума, което било изплатено на водача на автомобила с платежно нареждане от 02.05.2024 г., както и 205.06 лева за увредената джанта, изплатени на автосервиз „ДРУЖЕСТВО за извършения ремонт с платежно нареждане от 28.01.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника СОа. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането. Оспорва настъпилите щети по автомобила да са вследствие твърдения инцидент. Оспорва отразените в протокола за ПТП обстоятелства. Посочва се, че ищцовото дружество не е доказало, че увреждането е в резултат на покрит застрахователен риск и не представило преки доказателства за наличието на причинно-следствена връзка 1 между твърдяното препятствие на пътното платно и отговорността на СОа. Респективно не е доказана отговорността на СОа за причиняването на вредите, а именно виновно действие или виновно бездействие. Изразява се и становище, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, във връзка с което въвежда възражение за съпричиняване. Счита, че размерът на претендираното обезщетение не отговаря на реално претърпените вреди. Релевира възражение за съпричиняване.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата 352,06 лева, представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета № 2103004958, вследствие на реализирано ПТП на 05.01.2024 г.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“ между увреденото лице и ищеца.; 3) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач 2 по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

С доклада по делото е отделено за безспорен правнорелевантните факти, че 1) към датата на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с обект л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с peг. № ********; 2) При ищеца била образувана щета № 470423242408715, по която е изплатено застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице за причинените вреди в размер на 352,06 лева, т.ч. направил разходи в размер на 15лв. за ликвидационната преписка.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, включително приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) и събраните гласни доказателства, съдът приема за доказан механизма на ПТП: на 05.01.2024 г. лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *********, движейки се по ул. „УЛИЦА, попада в дупка на пътното платно. Разпитаният в открито съдебно заседание свидетел С. М. (водач на автомобила) потвърждава, че е ударил колата в голяма дупка на ул. „С.“, като след слизане от автомобила е констатирал щети по гумата и джантата. Свидетелят посочва още, че на пътя не е имало обозначение за препятствие, както и че преди инцидента гумите и джантите са били изправни.

Вещото лице категорично заключава, че всички увреждания по автомобила (задна дясна гума и джанта) се намират в пряка и причинно-следствена връзка с описания механизъм на процесното събитие. Съдът не споделя възражението на ответника, че липсата на Протокол за ПТП от органите на МВР прави иска недоказан. Съгласно Общите условия на застрахователя (гл. Трета, т. 6.3), при щети по гуми и джанти в резултат на преминаване през дупки на пътното платно, застрахователят обезщетява събитието и въз основа на декларативни/свидетелски показания, когато компетентните органи не посещават мястото.

САТЕ потвърждава, че повредите са характерни за такъв вид удар.

Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.

Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. (напр. движение с несъобразена скорост, възможност за забелязване и заобикаляне на препятствието), се носи изцяло от ответника. В хода на делото такива доказателства не бяха ангажирани от СОа. От показанията на свидетеля М. се установява, че е карал с допустимата скорост, намалил е в последния момент, но дупката е била необозначена. Съгласно трайната съдебна практика дупките на пътното платно не представляват предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да се вмени във вина на водача, че не ги е предвидил и избегнал. Противното би означавало ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение по неподдържане на пътя. Съдът не кредитира и възражението на ответника относно противоречието с декларацията на 3 свидетелката В. Г., доколкото водачът обясни, че е бил сам в колата, а от представената декларация е видно, че тя е свидетелствала за констатирането на щетите, а не като очевидец на самото ПТП.

Съгласно приетата СТЕ се установява, че от събрания доказателствен материал по делото не може да се установи точната скорост на движение. Предотвратимостта на произшествието е функция от скоростта на движение, като обстоятелството, че препятствието не е обозначено и не е сигнализирано по достатъчно надлежен начин допринася негативно за възможността на водача своевременно да забележи я забележи и избегне. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Размерът на причинените вреди се установява от събраните писмени доказателства, кореспондиращи с приетото заключение по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно. Съгласно същото стойността за необходима за възстановяване на процесния лек автомобил е 435,86 лева, която стойност надвишава претендирания от ищеца размер на притезанието.

Не са основателни възраженията на ответника, че водачите са били под въздействието на алкохол при реализирането на процесното ПТП. Въведеното твърдение не се подкрепя от нито едно доказателствено средство, а напротив от протокола за ПТП и разпита на свидетелите се установява противното. Не е основателно възражението, че е налице овехтяване на отделната част от пътното платно и/или че е налице конструктивен ефект.

Въведените в предмета на доказване факти не се установяват от събрания доказателствен материал.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на препятствие на пътя, в настоящия случай арматура, стърчаща над пътното платно, необезопасена по подходящ начин, независимо дали е на тротоара или на пътното платно, представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината. Процесното деяние представлява противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД.

Доколкото в хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с трайната практика на ВКС приема, че в конкретния случай са 4 налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на СОа при условията на чл. 49 ЗЗД. Общинските пътища, в т. ч. всички общински паркове съставляват публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Почистването и поддържането на пътното платно е задължение на СОа, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да контролира правилното, редовно и надлежно снегопочистване от страна на третото лицепомагач, ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД.