Определение № 3544 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2856/2024
- Вид
- Определение № 3544
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3544 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502856 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; против Разпореждане, постановено на 04,09,2024 г. по ч. гр. д. № 13272/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 79585/29,07,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК срещу длъжник О.
Д. Д., ЕГН **********; В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7053420148/13,03,2023 г., както следва: главница – за разликата над сумата от 15752,76 лв. до претендирания размер от 23578,77 лв; както и сумата от 6956,45 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15,06,2023 г. до 25,06,2024 г.
От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника за претендираните суми.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС е образувано по заявление вх. № 1
79585/29,07,2024 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу О. Д. Д., ЕГН **********; за суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7053420148/13,03,2023 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил частично заявлението като е приел, че посочените по-горе суми се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да противоречи на добрите нрави.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема з правилен извода на Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:
С процесния договор дружеството-заявител е предоставило и потребителят е получил кредит в размер на 17500 лв. В чл. д от договора се сочи: размер на кредита 17500 лв.; общ размер на застрахователната премия 6611,47 лв.; общ размер на кредита 24111,47 лв. В чл. 9 от договора за потребителски кредит е посочено, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 30,39 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата. В чл. 10 от договора е посочено, че ГПР по кредита е в размер на 34,76 %, а общата дължима от потребителя сума възлиза на 41933,78 лв. В договора липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, който се сочи да е в размер на под 35 %, а заедно с това общата дължима от потребителя сума надвишава повече от два пъти размера на предоставения кредит. При това положение е невъзможно да се установи какви допускания са взети предвид и какви компоненти са включени в годишния процент на разходите, както и дали са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
С оглед изложеното разпореждането, с което заявлението е отхвърлено за посочените по-горе суми, следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено. Затова съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, постановено на 04,09,2024 г. по ч. гр. д. № 13272/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 79585/29,07,2024 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК срещу длъжник О. Д. Д., ЕГН **********; В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 7053420148/13,03,2023 г., както следва: главница – за разликата над сумата от 15752,76 лв. до претендирания размер от 23578,77 лв; както и сумата от 6956,45 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15,06,2023 г. до 25,06,2024 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3