Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19438 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 738/2025
Вид
Определение № 19438
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19438 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110100738 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде допусната ССчЕ по поставените от страните задачи.

Съдът счита, че с оглед направените от ответника възражения относно подписите върху приложеня към исковата молба документ - „Приложение № 1“ към договора и по повод производството по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на документ, следва да задължи ищеца да посочи дали желае да се ползва от същия и да го представи в оригинал на осн. чл. 183 ГПК.

По направено изрично искане на ответника съдът счита, че следва да се открие производство по чл. 193 ГПК. На осн. чл. 193, ал. 3 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че положеният под документите подпис не отговаря на този на управителя на дружеството/към онзи момент/ Георги Христов Нинов.

Съдът следва да укаже на страната, че не сочи доказателства за твърденията си, тъй като неистинност на подпис, положен под документ, може да се установи единствено чрез СГрЕ, поради липсата на специални знания на съда в тази област на науката.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца посочи дали желае да се ползва от представения към исковата молба документ - „Приложение № 1“ към договора и да представи същия в оригинал по делото на осн. чл. 183 ГПК, в срок до първото съдебно заседание.

ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на представения с исковата молба документ - „Приложение № 1“ към договора.

1

РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 193, ал. 3 ГПК в тежест на ответника да докаже, че положеният под документите подпис не отговаря на този на управителя на дружеството Георги Христов Нинов, за което не сочи доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба и отговора.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 250 евро, вносими от ищеца, и в размер на 50 евро., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от определението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б.. След внА.не на депозит вещото лице да се уведоми да работи по допуснатата експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 26.06.2026 г., от 10,40 часа, за когато, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад:

Производството по делото е образувано по подадена от Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – Профон“, искова молба против „Симона и Ко“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП и чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 3 169,44 лева, представляваща незаплатени възнаграждения по издадени фактури за отстъпени сродни права за публично изпълнение, съгласно Договор за публично изпълнение № 12883 от 22.05.2019 г. за отчетни периоди – 2022 г., 2023 г., 2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба – 07.01.2025 г. до окончателно изплащане на сумата; 6 130,08 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 13.1 от договора за периода от 31.12.2022г. до 06.01.2025г.

Ищецът твърди, че сключил договор за публично изпълнение № 12883 с ответника на 22.05.2019 г., по силата на който се задължил да отстъпи на ответника неизключителното право да осъществява публично изпълнение по отношение на звукозаписи в обектите, посочени в Приложение № 1 към сключения договор за срока и при условията, предвидени в същия, срещу уговорено възнаграждение. В договора се съдържали уговорки за начина и сроковете на плащане. Страните уговорили, че договорът влиза в сила от датата на получаване на първото дължимо плащане и има действие до края на календарната година, ако плащането е извършено в рамките на м. декември, действието на договора било до края на следващата календарна година.

След изтичане на първоначалния срок на договора, действието на същия се счита автоматично продължено за срок от една година, като автоматичното продължаване следвало да се прилага многократно. Твърди се, че договорът бил все още действащ.

Размерът на годишното възнаграждение бил според броя озвучени места: за 2019 г. – 545,13 лв., за 2020 г. и следващите – 880,40 лв., като сумите са без вкл. ДДС. Ищецът издал фактура № 000051571 от 30.12.2022 г. с основание "възнаграждение за сродни права за публично изпълнение за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.“ в размер на 1056,48 лв. с ДДС; фактура № 4000000540/21.12.2023 г. за възнаграждение за сродни права за публично изпълнение на музика за период – 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г., в размер на 1056,48 лв. с ДДС; фактура № 4000005555/26.11.2024 г. за възнаграждение за сродни права за публично изпълнение на музика за отчетен период – 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., в размер на 1056,48 лв. с ДДС. Ответникът бил канен както по електронна поща, така и чрез телефонни обаждания. В чл. 13.1 от договора, била уговорена неустойка за неточно изпълнение на задължението на ползвателя за 2 плащане, който дължал неустойка за забава в размер на 0,5 % за всеки ден забава. По фактура № 000051571, размерът на неустойката възлизал на 3896,64 лв., за 738 просрочени дни /5,28 лв. на ден/, по фактура № 4000000540 – 2016,96 лв., за 382 просрочени дни /5,28 лв. на ден/ и по фактура № 4000005555 – 216,48 лв., за 41 просрочени дни /5,28 лв. на ден/. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника с твърдения за липса на валидно сключен договор за публично изпълнение между страните. Твърди се, че в представения с исковата молба договор, липсвал подпис за страната „ползвател“, a в представеното „Приложение № 1“, положеният подпис не бил на лицето Георги Нинов, а на трето лице, неизвестно на ответника. Прави се оспорване по реда на чл.

193 ГПК. Излагат се доводи, че не е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ. В случай че съдът приеме, че между страните е налице договорно правоотношение, се въвежда възражение за давност, като ответното дружество счита, че приложима е кратката тригодишна давност. Въведено е възражение за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена от страните извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в която насока са изложени подробни доводи. В случай че съдът приеме, че уговорката за неустойка е валидна, оспорва се размерът на същата, тъй като не съответствал на договора.

Оспорва иска по чл. 86 ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 94а, ал. 1, т.1 ЗАПСП в тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за публично изпълнение № 12883 от 22.05.2019 г., с посоченото в исковата молба съдържание, изискуемост на претендираните вземания за главница и техния размер за процесния период.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валидна неустоечна клауза за обезщетяване на вредите от забава от неизпълнението на паричното задължение и размер на неустойката.

В тежест на ответника е да твърденията и възраженията си, включително възражението за изтекла погасителна давност.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3