Решение № 1994 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1994 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ал като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110201505 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. М. Д., с ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №9972501/11.11.2024 г. издаден от СДВР, с който на основание чл.

189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй като са нарушени процесуалния правила при издаването му. ЕФ не съдържа задължителните реквизити на чл. 189 ал. 4 ЗДвП - мястото на извършване на нарушението, авторствота на нарушението,правната квалификация и наказанието. Жалбоподателката твърди, че е лишена от възможността да реализира правната възможност па чл. 189 ал. 5 ЗДвП и да декларира, че друго лице е управлявало МПС на тази дата, тъй въпросния автомоил се ползва и управлява и други членове на семейството й. Прави възражение, че към ЕФ няма приложена преписка: снимков материал и таблица, от които да е видно, че нарушението е извършено от нея. Твърди, че след като законодателят ясно е очертал и регламентирал изискването за отсъствие на контролен орган при извършване на нарушението, а в случая скоростта е заснета с мобилно автоматизирано техническо средство, то е следвало да бъде издаден АУАН, 1 респ. НП.

Жалбоподателката редовно призована не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От юрисконсулт Кондова са постъпили писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, за това, че на 11.11.2024 г. в 10:36 часа в гр. София по бул. Цар Борис III д о №224, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място , установило, че л.а. Сеат Ароса с рег.№КН 7085 АС, се движи със скорост 85 км/ч, респ. превишение от 35 км/ч, при приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.

Автоматизираното техническо средство ARH CAM S1 е заснемащо в двете посоки и на процесната дата е б и л о насочено към ул. Арбанаси гр.София.

Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателката, като няма данни същата да се е възползвала от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6 ЗДвП. В тази връзка възраженията в жалбата, че била лишена от тази възможност са неоснователни. Единствено жалбоподателката може, ако желае, в 14-дневен срок от връчване на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно 2 техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира, като в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателката като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.

Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката.

3

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН , по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на правилното отчитане на скоростта от техническото средство.

Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.13 от делото/.

Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 ал. 1 от 4 наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така, като в тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата, че същият не съдържа всички реквизити. Налице е снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10 ал.3 от същата наредба /л.14 от делото/.

Техническото средство е годно такова, като по делото са представени писмени доказателства установяващи това обстоятелство – Протокол за проверка на техническото средство, установяващи изправността на същото към датата на нарушението – 11.11.2024 г, характеристики на мобилната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения ARH CAM S1 , както и удостоверение за одобрен тип на същото, издаден от БИМ.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 88 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при стационарна система от 3 процента. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена на 85 км/ч с приспаднат изискуемия толеранс от 3 %.

Служителят Велислав Алексиев Алексиев, който е изготвил Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. е преминал задължителен курс за обучение с техническо средство ARH CAM S1, видно от сертификата, приложен по делото /л.17/.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение /л.8 от делото/, което съгласно чл. 16 ал. 3 Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Видно от данните изискани от Столична община дирекция Управление и анализ на трафика, в посочения участък няма поставени пътни знаци В26, 5 които да указват скорост различна от тази за населено място – 50 км/ч.

По отношение на опредЕ.та санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно определен от административнонаказващия орган, тъй като за превишаване на скоростта от 31 до 40 км/ч се налага глоба от 400 лв., съгласно чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП.

Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като видно от справка картон на водача, жалбоподателката има влезли в сила ЕФ, като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Този вид административни нарушения са и такива с висока обществена опасност, поставящи в риск живота и здравето на участниците в движението.