Присъда № 6 от 25.02.2022, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 421/2021
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 25.02.2022
- В сила
- 15.03.2022
- Състав
- Иван Георгиев Шейтанов
Цитирани разпоредби
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.65, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда №6/25.02.2022г. по нчхд №421/21г. на АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 16.06.2021г. частна тъжба от тъжителката ИЛ. Р. П., против подсъдимата В. Н. ДЖ. от гр.Асеновград, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК, а именно затова, че на 21.01.2021г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, е казала нещо унизително за честта и достойнството на ИЛ. Р. П., като в нейно присъствие я нарекла „боклук“, „курва“ и отправила изразите:
„Цигани мръсни“, „Майка си ли търсиш на пътя“, „наркомани“, С подадената от страна на ИЛ. Р. П. частна тъжба е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иска от тъжителката против подсъдимата за сумата от 3 000 лева, представляващ обезщетение за причинени на тъжителката неимуществени вреди в резултат на твърдяното с частната тъжба за извършено спрямо нея на 21.01.2021 г. престъпление по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане. По делото бе приета и претенцията на тъжителката за изплащане на направените от нея разноски по водене на делото.
Частната тъжителка бе конституиран и в качество на граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно производство, частната тъжителка и гражданска ищца ИЛ. Р. П. се явява лично и заедно с упълномощения от нея повереник адв. В.Д.
В процеса на водено наказателно производство, подс. В.Д., се явява с упълномощения от нея защитник адв. Е.Н. от АК Пловдив.
В хода на съдебните прения, повереника на частната тъжителка адв. В.Д. изразява становище, с което поддържа изцяло обвинението против подсъдимата, така е повдигнато с частната тъжба. Намира същото за доказано по несъмнен начин, поради и което счита, че подс. Д. следва да бъде признат за виновна, като й се наложи предвиденото от закона наказание.. По отношение на гражданския иск, то пледира същия да бъде уважен изцяло по размер, като това стане ведно със законната лихва от датата на уврежданията, както и да се присъдят направените по делото разноски.
Частната тъжителка и гражданска ищца ИЛ. Р. П. подкрепя казаното от своя повереник.
Адв. Е.Н. в качеството на защитник на подсъдимата, изразява становище противоположно на повереника на тъжителката. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и акцентирайки най-вече върху тези от полза на защитата, по същество счита, че обвинението не е доказано по безсъмнен и категоричен начин.
Предвид това счита, че подс. В.Д. следва да бъде призната за невинна и оправдана, а предявения граждански иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Пледира съда да им присъди направените по делото разноски.
Подсъдимата В.Д. не се признава за виновна като моли да бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, както и писмените доказателства приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
Подсъдимата В. Н. ДЖ. е родена на 29.01.1950г. в с. Пищигово, обл. Пазарджик, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование, пенсионерка, с ЕГН **********.
Подс. Д. живее в къща намираща се на адрес в гр. Асеновград, ул. „Никола Кръстев“ № 13-15. Дворното място било закупено през 1973г. съвместно от съпругът на подсъдимата- Н.Д. /починал през 2013г./ и неговия брат- П.Д. / вече също починал/.
Въз основа на издадено разрешение за строеж, двамата братя и техните семейства построили къща,с два входа от към улицата, която се състояла от приземен етаж и два жилищни над него. След реализираното разрешително за строеж, имота бил разделен между двамата братя, като на семейството на подс. Д. и нейният съпруг се паднал втория етаж, а първия останал на семейството на П.Д.. Приземния етаж също бил разделен наполовина, като съответно те получили и по един гараж намиращи се на същото ниво . На всяко едно от семействата се паднала по ½ идеална част от двора и от таванския етаж. В течение на годините, двора също бил поделен, като съсобствениците сами решили къде да бъде границата, на която сложили бордюр, върху който имало опъната и телена мрежа. С течение на времето, съсобствениците си построили помощни помещения в двора, като те били реализирани в ползваните от тях части от двете страни на границата в парцела. През 2008г. била учредена ипотека върху поголяма част от имота собственост на П.Д., като през 2009г. неговото семейство напуснало имота. Впоследствие ипотекирания имот бил изнесен на публична продан, като с постановление от 19.09.2011г. по изп.дело № 49/2011г. на ДСИ при РС Асеновград, имота бил възложен на „ Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД.
Впоследствие, така възложения след извършената публична продан имот, бил обект и на друга сделки свързани с неговата препродажба. Така с нотариален акт № 183/18.07.2017г. / листи от 5 до 6 от съд.дело/ чрез извършена покупко-продажба, тъжителката ИЛ. Р. П. станала собственик на имота, ипотекиран от П.Д. през 2008г.
Въз основа на сключената сделка с продавачите, тя станала собственик на ½ ид.ч. от поземления имот /двора/, първия жилищен етаж /вписан в акта като етаж 2/, част от приземния етаж /вписан като етаж 1/ , гаража и една постройка намираща са в двора.
Известно време, след закупуване на имота тъжителката П. се преместила да живее в къщата, като започнала да обитава помещението намиращо се на приземния етаж.
Заедно с нея заживели нейния син, който бил ученик и приятелят й-св. М. Р. К.. По това време, подс.Д. вече била вдовица, като живеела в нейното помещение, намиращо се също на приземния етаж. Конструктивно, част от обитаваните от подс. Д. помещения и тези от семейството на тъжителката, намиращи се на приземния етаж, били с обща тухлена стена, изградена от тухли „единички“ без поставена изолация. За известно време втория жилищен етаж от къщата се обитавал от по-малката дъщеря на подсъдимата, но на по-късен етап тя се преместила да живее в гр. Пловдив В самото начало, отношенията между подс. Д. от една страна и тъжителката П. и св. К. от друга, били добри. С течение навремето обаче те се влошили, като в последните месеци, обитателите дори не можели да се търпят едни други. Причините за това били много и комплексни, като проблемите се натрупали с годините. Тъй като двора, не бил реално разделен между съсобствениците обитаващи имота, то известно време след нанасянето си там, тъжителката и нейния съжител, заявили своите претенции, че желаят да се премахне, намираща се на условната граница телена ограда. Подсъдимата се съобразила с желанието им, като оградата била премахната от страна св. А.Н.П., Последната е също дъщеря на подсъдимата, като въпреки, че живеела на друг адрес в гр. Асеновград често посещавала майка си и била в течение на всичко случващо се в къщата. Известно време след това, подсъдимата установила, че без нейно знание, св. К.
2 е качил кафези с пойни птици на общия таван на къщата. Тяхното отглеждане било свързано с появата перушини, нечистотии и пилешка храна по общото стълбище в къщата, като това довело до признаци на недоволство от страна на подсъдимата и обитаващата втория етаж, нейна по-малка дъщеря. Впоследствие св.М.К. засадил малини в непосредствена близост до бордюра, който очертавал границата в дворното място. Разпространението на растящите храсти, отново предизвикало недоволството на подсъдимата. Един ден, св. К. отишъл за цигари и като се върнал установил , че засадените от него храсти за измъкнати и захвърлени. Същия имал подозрения, че в това е замесена подс. Д., но поради липса на доказателства не се стигнало до по сериозни последици за заподозряното лице. Стореното обаче мотивирало св. К. да монтира 6 видео камери в имота, които предавали черно-бяла картина със звук на записващото DVR устройство. Една от камерите била монтирана на общото стълбище в къщата, като същата наблюдавала района пред входната врата на първия етаж. В последствие и св.А. П. монтирала видео камери в къщата където живеела майка йподс.Д.. В един момент, св. К. започнал да строи постройка в двора, за която подсъдимата имала претенции, че е незаконна. Междувременно тъжителката П. и св.
К. започнали продължителен ремонт на първия жилищен етаж, което било свързано с посещаването му от различни майстори, които идвали съобразно техния график на работа. Тяхното присъствие в къщата започнало да дразни подс.Д., още повече, че тя никога не била уведомявана за това какво се вършело в имота на тъжителката. Св. К. работел като строител, като работното му време, давало възможност често да остава в къщи през деня. При това, нерядко се случвало при св. К. да идват негови приятели, които подс.Д. не познавала. Идването на толкова непознати лица в имота, не било одобрявано от страна на подс. Д., като тя започнала да изразява открито своето негодувание към това. Дори пред непознатите хора, се случвало често, да укорява .К. и да му натяква, че си стои в къща, както и да му казва „Наркомани! Дойдоха пак!
Пращай пратките!“. Тъй като през деня тъжителката П. работела в гр. Пловдив, докато тя отсъствала,подсъдимата си позволявала да отправя към св. К. и изразите: „Курвата пак тръгна! Пак отива! Отива да се ебава! Целият град я знае, целият град я минаха нея! Ти си будала!“ Св. К. не й останал задължен, като в един момент започнал да отвръща и също да обижда подс. Д., като я псувал на майка, наричал я „Кьорчо“, „Пищиговска циганка“, „Дърта курва“, „Боклук“, „Бедна въшка“, както й заявявал, че и двете й дъщери били курви. Разправиите изострили много отношенията между живущите на адреса, като и най-малкото нещо, било използвано от тях, като повод за избухване на поредната кавга помежду им. Тъжителката П. била в течение на случващото се, като тя също вече не можела да търпи поведението на подс. Д.. Между страните обитаващи имота възникнали и имуществени спорове, като те започнали да водят и граждански дела помежду си. Междувременно втория жилищен етаж на къщата бил прехвърлен в собственост на св.А. П., като тя самата също продължавала да е в течение на случващото се между страните.
В ранните часове на 21.01.2021г. тъжителката П. и св.М.К. се намирали в обитаваните от тях части от приземния етаж, като съответно подс. Д. се намирала в обитаваните от нея помещения от същия етаж. По необясними причини, около 03.30 часа, подс.Д. пуснала силно звука на телевизора и на фона на излъчваната народна музика, започнала силно да тропа и да вика. Безумния шум който предизвикала бил възприет освен от тъжителката и св.К., а така и от намираща се на стълбите работеща видеокамера, която го предала като сигнал на записващото DVR устройство. Докато викала, подс. Д. оправяла обидни изрази, както по отношение на личността св.М.К., а така и по отношение на тъжителката П.. Въпреки шума от телевизора, те чули как 3 подс.Д. многократно я нарича „боклук“, „курва“ , както и отправила изразите:
„Курвата няма да спи“, „Хайде ставай боклук няма да спиш“, „Аз ще те оправя, всяка нощ така ще бъде“ „Цигани мръсни“, „Майка си ли търсиш на пътя“, „Ставайте, боклуци, ставайте наркомани“. Тъй като нямало изгледи това да престане, то в един момент поведението на подс. Д. станало и нетърпимо, поради което, в 04.10.37 часа на 21.01.2021г. тъжителката подала сигнал до Спешен телефон 112. Обаждането било осъществено чрез мобилен телефон № 0898217559 като било прието от оператора на Районен център тел 112 гр.Кърджали, като разговора продължил 01.45 минути.
/справка лист 86 от съд.дело/ В хода на разговора, тъжителката информирала за случващото се на адреса, като помолила да бъде изпратен полицейски екип. Сигнала бил пре-предаден на дежурния в РУ Асеновград, като същия бил приет там в 04.14 часа. В резултат на това, за проверка на същия, бил изпратен полицейски екип-АП-522 в състава на който влизали свидетелят Н. П. Ч. и колегата му Д.К. /справки листи от 120 до 124 от съд.дело/. Двамата полицейски служители посетили адреса, като отвън, най-напред били посрещнати от тъжителката П.. Тя ги насочила към входната врата на подс.Д., респективно към ползваните от нея части на приземието от където идвал и шума. Тъй като входната врата на подсъдимата не била заключена, двамата служители влезли свободно през нея, като едва при тяхното влизане и настояване бил намален и звука на телевизора. В последствие подс.Д. започнала да се заяжда и с двамата служители, като нейното поведение, им се сторило доста неадекватно. След около десетина минути двамата служители решили, че са си свършили работата, като напуснали адреса, но преди това съставили на подс. Д. протокол за предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР. Известно време след тръгването на двамата полицейски служители, подс. Д. отново усилила звука на телевизора и започнала да вика и да тропа. Поведението й отново станало нетърпимо, поради което в 05.25.27 часа на 21.01.2021г. тъжителката подала нов сигнал до Спешен телефон 112. Обаждането било осъществено чрез мобилен телефон № 0898217559 като било прието от оператор на Районен център тел 112 гр.Кърджали, като разговора продължил 01.26 минути./ справка лист 86 от съд.дело/ . В хода на разговора, тъжителката отново информирала за случващото се на адреса, като помолила да бъде изпратен отново полицейски екип.