Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2617 от 09.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 523/2026
Вид
Решение № 2617
Подписан
09.07.2026
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110200523 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8506245089, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 71 (седемдесет и един) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен.

Предполага се, че Електронният фиш е съставен по данни на мобилно устройство „камера“ или друг по вид уред, за който нямало данни дали е измервателен уред, нито имало сертификат за годността му, данни за марка и модел на уреда. Посочва се, че съдържанието на Електронният фиш не отговаряло на чл.57 от ЗАНН и на чл.189ж от ЗДвП, тъй като не били описани фактическите признаци на нарушението. В жалбата се цитират чл.139, ал.7 от ЗДвП, чл.102, ал.2 от ЗДвП и чл.179, ал.3а от ЗДвП. Заявява се, че санкцията за собственика/ползвателя на превозното средство била уредена в чл.179, ал.3б от ЗДвП и се изтъква, че разликата между чл.179, ал.3а от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП е в субекта на отговорност. Жалбоподателят се позовава на чл.179, ал.3д от ЗДвП, че отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна и се ангажира само, ако не е издадено НП срещу водача. Твърди се, че законодателят (до 13.02.2024г.) не е предвиждал възможност за 1 ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на Електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП. В жалбата се цитира и §16 от ПЗР на Закона за пътищата и се прави позоваване на чл.9а от Директива 2006/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, на чл.49, ал.3 от Харта за основните права на Европейския съюз и на Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017г. по съединени дела № С-497/15 и С-498/15г. Жалбоподателят приема, че компенсаторната такса и санкцията по чл.179, ал.3а и чл.179, ал.3б от ЗДвП се дублират със задължението за плащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална. Поради това се счита, че е нарушен принципът за пропорционалност и че целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-малко като интензитет административно-наказателна репресия, без дублиране на санкции, преследващи идентична цел и при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение.

Изтъква се и това, че от Дружеството-жалбоподател не била изискана информация за това кой е управлявал товарния автомобил на 07.04.2023г. С тези аргументи се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш като незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на процесуалните правила.

По делото са депозирани и писмени бележки от „***“ ЕООД с вх. № 64446/27.02.2026г., в които се преповтарят доводите от жалбата.

Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ЕООД не изпраща представител и не взема становище по време на съдебните прения на 18.03.2026г.

Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрк. Б., който заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 18.03.2026г. юрк. Б. пледира за оставяне на жалбата без уважение, тъй като е неоснователна. Според него обжалваният Електронен фиш е правилен, законосъобразен, отговарящ на всички нормативни изисквания, издаден от компетентен орган, съдържащ всички изискуеми реквизити и отговарящ на утвърдения образец. Претендира се нарушението да е правилно установено и квалифицирано, поради което се иска СРС да потвърди процесния Електронен фиш. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Техническо средство SCP_10191 с I D № 04648 е разположено в ТОЛ секция 10191, намираща се в област София-град, с. Чепинци, на път А-6, км. 60+705, нарастващ километър.

Дружеството „***“ ЕООД е собственик на товарен автомобил „Скания П 250“ с рег.

№ *** с технически допустима максимална маса - 18000, клас МПС - ЕВРО VI, категория МПС – N3, с брой оси – 2.

На 07.04.2023г. в 11:06 часа, при ТОЛ-секция 10191, на път А-6, 60+705 км., посока нарастващ километър, превозното средство на „***“ ЕООД с рег. № *** било заснето да се 2 движи и автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаването. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с № F8BD89B0CC5C7D10E053021F160A905D.

Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_10191 с I D № 04648 и цитирания по-горе доклад срещу „***“ ЕООД е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506245089 за това, че на 07.04.2023г. в 11:06 часа е установено нарушение № F8BD89B0CC5C7D10E053021F160A905D с ППС - товарен автомобил „Скания П 250“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6, км. 60+705, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от налагането на това административно наказание, „***“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 71 лева.

Електронният фиш е изпратен по пощата на „***“ ЕООД и е получен на 12.12.2025г., след което е обжалван с жалба, подадена по пощата на 12.12.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно : плик от жалба; извлечение от информационната система на

АПИ за нарушение с

№

F8BD89B0CC5C7D10E053021F160A905D; снимков материал от техническо средство SCP_10191 (2 броя); извлечение от информационната система на АПИ за собственика на ППС с рег. № ***; известие за доставяне на процесния Електронен фиш; справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш и писмо от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 75956 от 10.03.2026г.

Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът дава вяра изцяло и на приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.

Посредством снимките на лист 10 и лист 11 от делото се установява, че техническо средство SCP_10191 е заснело товарен автомобил „Скания“ с рег. № *** на дата 07.04.2023г. в 11:06 часа. От извлечението от информационната система на АПИ за нарушение с № 3

F8BD89B0CC5C7D10E053021F160A905D се установява, че техническо средство № 1019 1 е разположено в района на област София-град, с. Чепинци, на път А-6, км. 60+705, нарастващ километър. От съвкупната преценка на тези доказателства следва, че е констатирано нарушение с № F8BD89B0CC5C7D10E053021F160A905D за ППС с рег. № *** на 07.04.2023г. в 11:06 часа на път А-6, км. 60+705, нарастващ километър.

Извлечението от информационната система на АПИ за собственика на ППС с рег. № *** е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това съдът го кредитира и установява марката, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия собственик, технически допустимата максимална маса, класа на МПС-то, категорията му, броят на осите и пр. Именно от извлечението от информационната система на АПИ за собственика на ППС с рег. № *** се установява, че товарен автомобил „Скания П 250“ с рег.

№ *** е собственост на Дружеството – жалбоподател.

Приложената на лист 32 - 33 от делото справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш представлява информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това СРС я кредитира и приема, че Електронен фиш

№

8506245089, касаещ нарушение

№

F8BD89B0CC5C7D10E053021F160A905D е подписан, т.е. издаден на 05.07.2023г., а е връчен на 12.12.2025г. Във връзка с последното следва да се посочи, че известието за доставяне на процесния Електронен фиш и писмото от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 75956 от 10.03.2026г. също сочат дата на връчване на Електронния фиш - датата 12.12.2025г.

Приложените на лист 13 и лист 35 от делото писмени доказателства са еднопосочни и с достоверна дата. Освен това тези писмени доказателства намират потвърждение и в кредитираната по-горе справка – извлечение от системата на АПИ за обработката на процесния Електронен фиш. Поради това съдът дава вяра на известието за доставяне на процесния Електронен фиш и на писмото от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 75956 от 10.03.2026г., като съответно приема, че обжалваният Електронен фиш е бил връчен на 12.12.2025г.

Пликът на лист 8 от делото също има достоверна дата и не се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че Електронният фиш е бил обжалван с жалба, изпратена по пощата на 12.12.2025г.

Гореизложеното означава, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на процесния Електронен фиш.

Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложеното на лист 14 от делото Становище от експерт – анализатор III степен в Отдел „УИСИ“ към Национално ТОЛ Управление, тъй като този документ съдържа свидетелски показания, които са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда. Това прави Становището негодно и като писмено, и като гласно доказателство. Поради това СРС остави извън доказателствената съвкупност по делото цитирания документ.

При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ 4 съдът достигна до следните правни изводи :

Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата на „***“ ЕООД е основателна, поради следните съображения :

Електронен фиш № 8506245089 е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „***“ ЕООД като собственик на ППС с рег. № ***. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и изр.3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е направил или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на „***“ ЕООД като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. № *** изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС е с технически допустима максимална маса 18000, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО VI и че се е движило по път А-6, км. 60+705, посока нарастващ километър, който е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче, СРС счита, че не е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП - не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал движението на превозното си средство, нито става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето, посочено като нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или само за това, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса (както словесно е посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че има разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението.