Решение № 3 от 06.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Русе, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Росица Радославова

Велизар Т. Бойчев в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600812 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №46 от 25.03.2024 г. по НОХД №415/2024 г., Русенски районен съд, НО, 2-ри наказателен състав е признал подс. А. И. Ю. за виновен в това, че на 16.12.2023 година, в гр. Русе, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Т. Г. Т., ЕГН ********** - на 50 години, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.150, ал.1 НК и чл.58а НК му е наложил наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК било отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.59 НК било приспаднато времето на предварителното задържане на подсъдимия А. И. Ю., считано от 17.12.2023 г.

Със същия съдебен акт подсъдимият А. И. Ю. бил осъден да заплати на Т. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 10 000 (десет хиляди) лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта -16.12.2023г. до окончателното й изплащане, като гражданската претенция била отхвърлена в останалата й част, до пълния предявен размер - над сумата от 10 000 лв. до 20 000 лв. като неоснователна и недоказана.

Подсъдимият А. И. Ю. бил осъден да заплати на Т. Г. Т. и сумата от 1500 лв. разноски за производството.

1

Русенският районен съд се произнесъл и осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РРС и сумата от 400 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на основание чл.189, ал.3 от НПК – в полза на ОДМВР-Русе сумата от 219.51 лв. за направените в досъдебното производство разноски.

Недоволство от първоинстанционния акт е изразил адв. М. Р. – защитник на подсъдимия. В срочно подадена въззивна жалба защитникът твърди, че размерът на присъденото обезщетение не е определен справедливо и е силно завишен. Моли присъдата на първостепенния съд да бъде изменена като размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди бъде намален.

Постъпила е и въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец в производството – адв. Д. С., като се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и необосновано изтърпяването му е отложено по реда на чл.66 от НК.

В същата се излагат и съображения за силно занижаване на размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Атакува се присъдата в гражданско осъдителната й част като се моли същата да бъде изменена като гражданския иск бъде уважен до пълния предявен размер от 20 000 лева.

В разпоредително заседание въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание служебният защитник на подс. А. И. Ю. пледира за намаляване размера на присъденото обезщетение и потвърждаване на присъдата в останалата и част.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. Д. С. заявява, че първоинстанционният съд не е отчел в необходимата и изискуема от закона степен обстоятелствата, при които е извършено деянието. Навежда твърдение, че предвид предишно осъждане, за което е реабилитиран, в подсъдимия е налице тенденция да използва насилието както против имуществото на гражданите, така и против половата неприкосновеност. В тази връзка моли да бъде уважена въззивната жалба.

Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда твърдение за основателност на жалбата на частния обвинител Т.. Счита, че са налице основанията на чл.337, ал.2, т.1 от НПК за изменение на присъдата и увеличаване на наказанието в поискания от частния обвинител размер - четири години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване, алтернативно счита, че са налице основания на чл.337, ал.2, т.2 от НПК за изменение на присъдата и отмяна на освобождаването на изтърпяване на наказанието по реда на чл.66 от НК.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания 2 за нейното отменяване поради следните съображения:

Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на признанието на фактите по обвинителния акт от страна на подс. Ю. и на подкрепящите го показания на свидетелката Д. Б. Н., писмените доказателства и доказателствени средства - огледни протоколи, протокол за разпознаване, протоколи за разпит на свидетели, справка за съдимост, декларация за имуществено състояние и автобиография.

Изброената доказателствена съвкупност ведно с признанието по чл. 371, т. 2 от НПК въззивният съд преценява като достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.

Въз основа на тях се установява, че рано сутринта на 16.12.2023 г., около 05,30 ч. подс. Ю. се прибирал вкъщи след посещение на нощен клуб, когато вървейки по ул.

„Константин Иречек“ забелязал движещата се в същата посока св. Т. Г. Т., на 50-годишна възраст, и взел решение да я последва. Св. Т., която през почивните дни работила като хигиенист в Мол Русе, в него ден (събота) била на работа и искала да хване превозно средство от редовните линии на градския транспорт от намиращата се до магазин „Мосю Бриколаж“ спирка. В района на ресторант „Пристан“ през това време имало монтирани високи рекламни пана в дясната част на тротоара, зад които имало пролука. Възползвайки се от липсата на движение на други пешеходци или превозни средства, подс. Ю. настигнал св.

Т. и я хванал с ръце за седалището, след което започнал да я дърпа силно за дясната ръка и държейки я за предмишниците я повлякъл към пролуката между рекламните пана.

Свидетелката се стреснала от тези внезапни насилствени действия на подсъдимия и извикала към него да я пусне, но той не сторил това и успешно я завлякъл през пролуката зад рекламните пана. Св. Т. заявила на подс. Ю., че ще направи всичко, само да не я нарани, при което подсъдимият отвърнал, че иска свидетелката да му направи фелацио (свирка), като разпоредил да клекне и да отвори уста. Пострадалата била толкова уплашена да не бъде наранена от подсъдимия, при което изпълнила разпореждането му, а подсъдимият извадил половия си член, който не бил в ерекция, и го поставил в устата й. Непосредствено след това св. Т. усетила, че членът на подс. Ю. еректирал и след няколко минути последният еякулирал в устата й, при което свидетелката веднага се изплюла, и възползвайки се от обстоятелството, че подсъдимият бил със смъкнати панталони и не можел да я последва, побягнала по бул. „Генерал Скобелев“ в посока магазин „Мосю Бриколаж“, където от намиращата се до магазина спирка се качила в тролейбус и отишла на работа. До края на работния ден св. Т. не споделила с никого за случилото се, тъй като била объркана и изпитвала срам, но около 16,00 ч позвънила на дъщеря си – св. Д. Б. Н. и разплакана разказала за инцидента. Св. Н. посъветвала майка си да отиде веднага в полицията и да съобщи за извършеното престъпление. Пострадалата посетила Първо РУ към ОД МВР – Русе, където подала сигнал, след което завела полицейските служители до мястото, където подс. Ю. извършил с нея блудствени действия същата сутрин и бил извършен оглед на местопроизшествие. Прегледани били записите от охранителните камери, намиращи се в 3 района, където е било извършено престъплението и св. Х. Д. К. установила, че извършител на деянието бил подс. А. И. Ю.. Същият признал за извършеното от него деяние, като заявил, че се срамува от постъпката си. С протокол за доброволно предаване предоставил на разследващите дрехите и обувките, които е носил към момента на деянието.

В хода на разследването било извършено действие по разпознаване с участието на св. Т., при което тя разпознала като извършител на престъпното посегателство спрямо нея подс. Ю.. Резултатите от следственото действие били отразени в протокол.

При описаните факти районният съд е направил верни изводи за правната квалификация на деянието, за което подсъдимият следва да понесе отговорност.

В този смисъл и обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство водят до безспорен и несъмнен извод за това, че на 16.12.2023 г. подсъдимият Ю. е осъществил деяние, субсумиращо от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.150, ал.1 от НК.

От обективна страна на 16.12.2023 г., в град Русе, подсъдимият Ю. е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, което е навършило 14-годишна възраст-50 годишната Т. Т..

Извършеното блудствено действие има конкретно проявление - подс. Ю. принудил св. Т. да му направи фелацио. Посоченото действие е било извършено в рамките на конкретно време – 5,30 ч. сутринта на процесната дата, място – в района на ресторант „Пристан”, в пролуката зад монтираните високи рекламни пана в дясната част на тротоара и с конкретна цел - удовлетворяване на половия нагон на дееца.

Приетата за несъмнена от първостепенния съд фактическа обстановка показва, че от обективна страна е бил осъществен състава на блудството, тъй като то е извършено чрез употреба на принуда. За да сломи волята на жертвата, подсъдимият Ю. е използвал принуда във физическата й проявна форма - сила. Още от момента, в който пострадалата е била издърпана силно и завлечена зад рекламните пана, принудата е била факт. Подсъдимият е съзнавал, че непознатата жена не желае интимна близост с него и въпреки волята й я е завлякъл зад рекламните пана именно с такава цел.

От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл от подс. Ю., който е съзнавал обществената опасност на поведението си, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тъкмо тяхното настъпване. Действията му (поставяне на половия си член в устата на Т. Т.) демонстрира целенасоченото намерение на подсъдимия по този начин да възбуди и удовлетвори половото си желание, без да е необходимо да извърши съвкупление с жертвата. Поради това съдът намери, че в субективната представа на подс. Ю. е включена и специалната цел по чл.150, ал.1 от НК.

По мнението на тази инстанция при индивидуализация на наказанието и условията, при които то следва да бъде изтърпяно първият съд е проявил нужната строгост и в този смисъл несъстоятелни се явяват доводите на повереника на частния обвинител.

Реализирайки оценъчна дейност, свързана с определяне на наказанието

4 първоинстанционният съдебен състав законосъобразно е съобразил императивните предписания на чл.373 ал.2 вр.чл.371 т.2 НПК. Правилно и в съответствие с материалния закон РРС е отчел като обстоятелства смекчаващи отговорността на подсъдимия направените още преди образуването на производството признания, както и изказаното искрено съжаление и разкаяние. В допълнение към това от страна на въззивния съд беше отчетена и сравнително младата възраст на подсъдимия, сравнително ниския интензитет на упражнената принуда, както и приетото количество алкохол, което в значителна степен е снижило интелектуалната страна на умисъла му. Правилно и законосъобразно РРС е отчел, като отегчаващо отговорността обстоятелство времето на извършване на деянието – рано сутрин, когато по това време на денонощието, предвид зимния сезон и настъпващото зимно слънцестоене навън е било все още тъмно, нямало е други минувачи по тротоарите и почти не са се движили превозни средства по улиците – липсвали са хора, които да могат да окажат помощ. При така отчетеното законосъобразно на подсъдимия е било наложено наказание малко под средата на предвиденото, при превес на смекчаващите обстоятелства – четири години и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК е било редуцирано с 1/3 и намалено на три години лишаване от свобода. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че тъй като подс. Ю. е реабилитиран, т.е. - неосъждан за престъпление от общ характер, формално са налице предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e52e33d8-1435-49c4-9805-87afda701ac8