Определение № 212 от 28.03.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 128/2023
- Вид
- Определение № 212
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 28.03.2023
- Състав
- Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.5 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212 гр. Габрово, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АПС Бета България” ЕООД срещу Разпореждане № 71/02.03.2023г. по ч. гр. д. №39/2023г. по описа на РС Трявна, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че с обжалваното Разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението по чл.
410 от ГПК депозирано от „АПС Бета България” ЕООД против длъжника Е. К. К., поради това, че заявителят основава претенцията си на договор за поръчителство, който е нищожен.
Жалбоподателят счита това разпореждане за незаконосъобразно. Твърди, че между Е.
Г. и Кредисимо ЕАД по електронен път, на осн. ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит. При сключване на договора на ответника била предоставена цялата информация изискуема възможност да се запознае с с всички необходими документи за сключване на процесния договор за кредит. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се укаже на РС Трявна да издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.
№39/2023г. по описа на РС Трявна по описа на РС Габрово е образувано по заявление по чл.410 от ГПК депозирано от АПС Бета България” ЕООД против длъжника Е. К. К., за парични вземания по договор за потребителски кредит.
С Разпореждане №71/02.03.2023г. по ч.гр.д. №39/2023г. по описа на РС Трявна е отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради това, че приложените по делото договори не съдържат подпис на потребителя. Подписи на страните са положени единствено под договора за продажба и прехвърляне на вземания, в който потребителят не участва. Не били приложени доказателства, удостоверяващи уведомяването на потребителя за съдържанието на договорите и приложенията към тях, нито такива, удостоверяващи съгласието му да се задължи по съответните договори. Съдът приел, че искането за издаване 1 на заповед за изпълнение е в противоречие със закона и с добрите нрави и не отговаря на изискванията на чл.410, ал.3 от ГПК. Върху нито един от приложените към заявлението договори не са положени подписи на страните. От съдържанието на същите не можело да се извлече информация за волеизявления, разменени по електронен път, в случай че се касае за договор, сключен по реда на ЗПФУР. Приложените документи не съдържали достатъчно информация, от която да се направи извод, че потребителят е получил на хартиен носител или в електронен вид договорите, заедно с приложенията към тях и общите условия и е направил надлежно волеизявление, че се съгласява с клаузите на същите. В приложения стандартен европейски формуляр полето за подпис на кредитополучателя било празно. Това било основание за отхвърляне на заявлението съгласно трайната практика на съдилищата, вкл. на ОС – Габрово. За доказване факта на сключване на договор от разстояние е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние, който следва да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 на чл.18 от ЗПФУР е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕУУ. В случая към заявлението по чл. 410 от ГПК не били представени доказателства, от които да се установява, че са спазени реда и формата за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние.
Същевременно вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 958,49лева и обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение за поръчителство в размер на 340,93лева били определени въз основа на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител. "Ай тръст" ЕООД- дружество поело задължнеие да обезпечи сключения договор с кредитодателя и самия кредитодател се явявали свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. В чл.8, ал.4 и ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство било уговорено възнаграждението за поръчителя да се заплаща на кредитодателя - "Кредисимо" АД. С тази клауза, се целяло заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Така чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, било нарушено изискването за добросъвестност. В договора за кредит е определен максималният, допустим по закон размер на ГПР, а посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е включено в годишния процент на разходите /ГПР/, като по този начин е нарушена разпоредбата на закона. В конкретния случай възнаграждението за поръчителство било в размер на 95,85% от размера на главницата при кредит със срок от 13 месеца. Така се стигало до драстично надвишаване на максимално допустимия ГПР почти три пъти. Не можело да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, т. к. според договора за кредит условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" АД да предостави искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48часа, да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" АД юридическо лице, или да предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.16 от ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит. В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Двата договора за поръчителство били от една и съща дата, което налагало извод за едновременното им изготвяне с цел заобикаляне на закона и драстично увеличаване на задълженията на потребителя. По този начин за потребителя не била налице реална възможност да влияе върху съдържанието на клаузата за поръчителство и да избере дали да сключи необезпечен договор за кредит или сам да избере обезпечението, 2 което да предостави на кредитора. Поради всичко изложено следвало да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
По отношение на претендираната в заявлението законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, не били налице данни как е определен размерът на същата. Правело впечатление, че върху сумата от 958,49лв. се претендира лихва за период от 8 дни в размер на 340,93лв. Такава сума не съответствала на нормативния размер на законната лихва за забава, като я надвишава многократно. Тази сума също се претендира при драстично нарушение на закона и на правата на потребителя.
Ч.гр.д. №39/2023г. по описа на РС Трявна е образувано по заявление на „АПС Бета България” ЕООД против длъжника Е. К. К. за заплащане на сумата от 1000лв. главница, сумата 958,49лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 233,70лв.договорна лихва за периода 31.01.2017г.-31.01.2018г., 438,83лв.-законна лихва за забава за периода 31.01.2017г.-23.02.2021г., 340,93лв.-законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 23.02.2021г.-02.03.2021г. В заявлението е посочено, че за периода 13.03.2020г.-13.07.2020г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начисляване на основание чл.6 ЗМДВИПОРНС. Вземането произтича от договор за кредит № 785568/19.12.2016г. сключен между „Кредисимо” ЕАД и Е. К. К., обезпечен с Договор за поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и Е. К. К.. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя Е. К. К., същото е било изпълнено от поръчителя и солидарен длъжник „Ай Тръст” ЕООД, който е встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. С Договор за цесия от 02.03.2021г. „Ай Тръст” ЕООД прехвърлило вземането на „АПС Бета България” ЕООД.
Видно от приложения договор за потребителски кредит в него се съдържат вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП, а самият договор за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.
Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това сключването на договора за поръчителство има за цел допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя от 73,74лв. на месец, акумулира задължение от 958,62лв. за срока на кредита, чиито нетен размер е 1000лв. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото уговорения по договора за потребителски кредит ГПР е в размер на 50 % без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения договор за поръчителство. С оглед на това сключеният именно с тази цел договор за поръчителство е вероятно нищожен и от него за „Ай Тръст” ЕООД не са възникнали имуществени права /вземания/, които да бъдат прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството на цесионер.
Следва да се отбележи още, че представения договор за поръчителство е сключен между длъжника и цедента по реда на ЗЕДЕУУ, но договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла на закона, т.е. няма сключен договор за поръчителство Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на 3 платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР.
Поради изложеното за „Ай Тръст” ЕООД, платил по договора за кредит вместо кредитополучателя, не е възникнало право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.
Разпечатката съдържа 26 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e52e093e-d50e-4334-9095-16707adeb54c