Решение № 375 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пазарджик, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20245200100230 по описа за 2024 година

Предявен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000,00лв.,обективно съединени с иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава,считано от 31.10.2023г.до 08.04.2024г.и от 09.04.2024г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът Д. П. Г.-изтърпяващ наказание „***“ в ***,твърди против ответника по делото РС гр.Пазарджик,че последния нарушил правото му на защита в производството по гр.д.№1424/2023г.като с определение №2666 от 17.10.2023г.отказал да му предостави прана помощ,тъй като същият е правно неграмотен.Именно поради тази причина ищецът твърди,че не е обжалвал нито посоченото определение на съда,нито постановеното по делото решение,с което предявеният от него иск е бил отхвърлен.

Твърди /и пояснява след оставяне на исковата молба без движение с разпореждане на съда от 03.07.2024г./,че вследствие на соченото действие на ПРС, нарушаващо правата му,е претърпял неимуществени вреди изразяващи се болки и страдания-унижение,главоболие,безсъние,чувство на незащитеност,малоценност,нерви,невъзможност да обжалва решението на 1

Пазарджишкия районен съд по гр.д.№1424/2023г.,което било в негов ущърб.

Ищецът формулира доказателствени искания-да бъде изискано и приложено като доказателство към настоящето дело гр.д.№1424 по описа на ПРС за 2023г.и да бъде допуснат до разпит като свидетел по делото лишения от свобода,изтърпяващ наказанието си в *** Н. Н. А..

Окръжна прокуратурата гр.Пазарджик не депозира отговор на исковата молба.

В отговора на исковата молба,ответникът РС Пазарджик,оспорва иска като неоснователен.Поддържа на първо място,че ПРС не е действал като последна инстанция,постановявайки определението,с което е отказано да бъде предоставена правна помощ на ищеца,а съгласно практиката на ЕС отговорност за държавата възниква тогава,когато нарушението на правото на ЕС произтича от акт на национална юрисдикция ,която се произнася като последна инстанция.

На второ място ответникът оспорва твърдението на ищеца,че с определението на ПРС са нарушени разпоредбите на (чл.47 и чл.52 ,пар.3 и 4,чл.53 и чл.54 от ХОПЕС,във вр.с чл.6,13 и 17 от ЕКПЧ,вр.с чл.6 пар.3 от ДЕС,а още по-малко нарушението да е съществено.

Твърди се в допълнение на горното,че иска е недоказан и от гледна точка на претърпените вреди,както и при евентуална основателност на претенцията,иска е завишен по размер.

Като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,за да се произнесе,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно,а се установява и от изготвената Справка от началника на ***,на л.18 от делото,че ищецът изтърпява наказание по чл.38 ал.1 от НК-*** „***“,наложено с присъда №7 от 02.03.1999г.Наказанието се изтърпява от 18.05.1998г.,а от 04.08.2000г.при специален режим.Към 26.04.2024г.ищецът е изтърпял 25 години и 11 месеца,като от постъпването си в затвора не е полагал труд.

Като доказателство във връзка с твърденията на ищеца ,на които основава предявения иск,е изискано и приложено към настоящето дело гр.д.

№1424 по описа на ПРС за 2023г.

2

От същото се установява,че ищецът е предявил иск против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ два обективно съединени иска с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на съответно 8000,00лв.и 10000,00лв.

В исковата молба ищецът е твърдял,че неправилно и незаконосъобразно му е удържана сума в размер на 8000,00лв.от присъденото му обезщетение в размер на 20000,00лв.по дело,образувано по негова жалба против Държавата.Сумата е удържана на основание изпратено запорно съобщение по изпълнително дело №450 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев,рег.

№885,район на действие Пазарджишки окръжен съд.Твърди,че така присъденото в негова полза обезщетение е несеквестируем доход по смисъла на чл.466а ал.1 и ал.2 от ГПК.

Твърди,че горното му причинило и неимуществени вреди като се чувствал отхвърлен от обществото,унижен,безсилен,нервен,психически тормоз от държавни институции,чувство за малоценност и незащитеност.

Ведно с исковата молба ищецът е депозирал искане до съда да бъде освободен от внасяне на ДТ и за предоставяне на безплатна правна помощ поради липса на средства.

По указания на съда дадени с разпореждане от 22.08.2023г.,от ищецът пояснява основанието за присъденото му обезщетение по негова жалба №73516/2016г.против България за нарушение на правата му по чл.3 от ЕКПЧОС.

Изложени са правни доводи и съображения по приложението на чл.446а от ГПК и правилата относно определяне на подсъдността на спора като в тази насока е цитирана и съдебна практика.

След размяна на книжата по делото по реда на чл.131 от ГПК,с определение от 17.10.2023г.съдът е изготвил проект за доклад по делото,насрочил същото в открито съдебно заседание и е оставил без уважение искането на ищеца да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото като е приел,че това не е оправдано от гледна точка на ползата,която би донесло.Отбелязано е,че липсва необходимост от правна квалификация с оглед на факта,че липсват подлежащи 3 на извършване процесуални действия изискващи такава.Посочено е,че ищецът е изложил твърденията си и е формулирал исканията си ,а в случай,че не е доволен от решението ,може да го обжалва.

Определението на съда е изпратено до ищеца чрез *** по електронен път на 24.10.2023г.ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.Найвероятно поради липса на потвърждение за получаване,определението е изпратено по същия начин на 30.10.2023г.На същата дата от *** до съда е изпратено писмо с изх.№6739,към което е приложена върната в цялост призовка,в която е посочено и определението на съда ,с което е отказано предоставяне на правна помощ.В призовката е положен подпис за получател,но не е изписано името и качеството на същия.Оформена е с дата на получаване 25.10.2023г.Втора призовка е връчена на лицето на 31.10.2023г.надлежно оформена с посочване,че получена лично от получателя и положен подпис от същия.

Определението касаещо отказа за предоставяне на правна помощ не е било обжалвано от ищеца,въпреки,че в същото е указана изрично тази възможност.

Делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание,на което ищецът се е явил,изразил е адекватно становище по поставените за обсъждане въпроси и извършените процесуални действия.Изявленията на ищеца в съдебно заседание кореспондират с изложеното в исковата молба и в допълнителната молба,депозирана за отстраняване на нередовности на исковата молба.

С постановеното по делото решение на 02.01.2024г.съдът е отхвърли предявените искове.

Решението е връчено на ищеца на 15.01.2024г.и не е било обжалвано,въпреки,че в същото е указана изрично тази възможност.

С оглед на така изложената и приета за установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,следното:

Предявеният иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и ПОС ,е процесуално допустим,а ПОС е родово и местно компетентен да го разгледа.

По същество иска е неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

4

Съгласно чл.1,ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.Разпоредба на чл.2в ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ когато нарушенията са извършени от дейност,различна от правораздавателната дейност на административните съдилища,споровете подлежат на разглеждане по реда на ГПК от общите граждански съдилища.

Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана.В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже следното:1.Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца (сочените в исковата молба нарушение норми - чл.47,чл.52 пар.3 и пар.4,чл.53 и чл.54 от Хартата на основните права на Европейския съюз,чл. 6,чл.13 и чл.17 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

); 2.Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено;3.Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

Конкретните оплаквания на ищеца са от отказа за предоставяне на безплатна правна помощ,което му пречило да защити правата си.

При това положение съдът приема,че в случай като настоящия,отговорността на съд за нарушение на правото на ЕС може да се ангажира само от съдебен акт, постановен в последна инстанция (в този смисъл решение от 30.09.2003 г., Kobler, C-224/01, EU: C: 2003: 513, точки 3236 и 59; решение от 13.06.2006 г., Tragheti del Mediterraneo, C-173/03, EU: C:

5

2006: 391, точка 31; решение от 09.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C160/14, EU: C: 2015: 565, точки 47 и решение от 28.07.2016, Tomasova, C168/15, EU: C: 2016: 602).Това е така,тъй като съдът,произнасяйки се с окончателен съдебен акт,по дефиниция е последната инстанция,пред която могат да се предявяват правата,предоставени им от съответните съюзни норми.Следователно само решенията на последната инстанция , могат да ангажират отговорност на съда.

Това правило намира своето основание в идеята,че засегнатото лице трябва да положи необходимите грижи,за да предотврати вредата.Ако то не се е възползвало от средствата за защита, които са му били на разположение, следва да се счита,че не е положило дължимата грижа.

Тук е мястото да се посочи,че не е обжалвано определение № 2666/17.10.2023 г. по гр. д. №1424/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение.Дори и само по тази причина не може да се ангажира отговорността на правораздавателния орган, доколкото ищецът не го е обжалвал, респ. не е положил дължимата грижа.Нещо повече,ищецът не е обжалвал и постановеното по делото решение,с което исковете му са били отхвърлени като неоснователни.По този начин и в случай,че жалбата му би била уважена биха се избегнали вредите от твърдения увреждащ го акт на съда.

За пълнота на решението съдът ще следва да се спре и на останалите визирани в закона предпоставки за реализиране отговорността на Държавата.

По отношение на твърдяното нарушение ,съдът отбелязва следното:

Понятието "достъп до правосъдие" е заложено в чл.6 и чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, които гарантират правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита, така както те се тълкуват съответно от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл.6 ЕКПЧ урежда правото на справедлив съдебен процес,което по определението на ал.1 предвижда,че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на 6 справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.