Определение № 500 от 14.10.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Бургас, 11.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500413 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 142490/09.08.2024 г. по описа на БОС, подадена от адв. И. К. от АК-Б. в качеството му на процесуален представител на въззивницата З. С. А. от с. Н.

П., община П., против определение № 1939/23.07.2024 г. по в.гр.д.620/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата, подадена от адв.И. К. като представляващ З. С. А., за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК на решение № 521/11.06.2024 г. по в.гр.д.620/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта за разноските за защита на въззивницата по делото.

Твърди се, че молбата по чл. 248 ГПК е за допълване на постановеното решение (неправилно посочено в жалбата като определение), а не както неправилно е приел БОС - за изменение на акта в частта му за разноските, обвързвайки в тази връзка допустимостта му с прилагането на списък за разноски по чл.80 ГПК.

Цитира се съдебна практика, съгласно която не се изисква представяне на списък по чл.80 ГПК по искане за допълване на съдебния акт т.8 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС (Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/2022 г. на ВКС), както и при присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА (определение № 731/09.10.2014 г. по ч.гр.д.5256/2014 г. на ВКС, Ill г.о., определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о.).

На следващо място се твърди, че дори искането в молбата да се квалифицира /при условията на евентуалност/ като искане за изменение на решението, то съгласно съдебната практика на ВКС се касае за специална норма – чл.38 ЗА, поради което доводът за липса на представен списък е неприложим т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Цитира се в този смисъл Определение № 319 от 9.07.2019 г. по ч.гр.дело № 2186/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК.

1

По изложените съображения се твърди, че молбата за изменение на решението в частта на разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на въззивницата, е процесуално допустима и съдът е следвало да се произнесе по нея.

По изложените и в молбата за присъждане на адв.възнаграждение аргументи се твърди, че тя е и основателна.

Претендира се обжалваното определение да бъде отменено.

С писмен отговор в законовия срок ответникът по частната жалба „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД я оспорва като недопустима и неоснователна. Изложени са съображения, че жалбата е недопустима предвид приетото от ВКС с т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. , тъй като страната не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК. По твърдяната неоснователност на жалбата не са изложени съображения.

С оглед твърденията на страните и ангажираните доказателства, съдът намира следното:

С решение № 521/11.06.2024 г. БОС е отменил обжалваното решение № 492/08.03.2024 г. по гр.д.6193/2023 г. по описа на Бургаския районен съд, и вместо него е уважил предявените от въззивницата А. искове. По отношение на разноските съдът е посочил в мотивите си, че въззивницата не е представила доказателства за направени от нея съдебни разноски в двете инстанции, поради което, независимо от изхода на спора, такива не й се дължат. Предвид постановения резултат въззивният съд е осъдил въззиваемото дружество да заплати на адв. И. К. от АК-Б. за предоставена на ищцата З. С. А. безплатна адвокатска помощ пред районния съд на основание чл. 38 от ЗА, определено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 1630 лв. В мотивите на решението съдът е изложил съображения, че за въззивното производство не е представен своевременно договор за оказване на правна защита и съдействие от адвоката на въззивницата, в който да е вписан начин на плащане, и тъй като осъществяването на защита по чл.38 ЗА не може да се предполага, не са установени предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА на адвоката на въззивницата.

В срока за обжалване на въззивното решение е постъпила молба вх.

№ 12339/09.07.2024 г. по описа на БОС, подадена от адв.И. Р. К., в качеството му на представляващ З. А., в която е заявено, че адв. К. е предоставил на въззивницата безплатна адв.помощ и съдействие пред БРС и БОС по реда на чл.38, ал.2 ЗА, въззивната страна е поискала присъждане на разноските по делото за въззивната инстанция, а въззивният съд с решението си е определил и присъдил на адв.К. възнаграждение за защита пред БРС в размер по-нисък от минималния размер по Тарифата, а за въззивното производство не е определил и присъдил адв.възнаграждение. Поискано е „по отношение на решението по в.гр.д.620/2024 г. в частта на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, в полза на процесуалния представител на ищцата-въззивник, да бъде осъден ответникът-въззиваем да заплати на адв.К. … за предоставена безплатна адв.помощ пред БРС на основание чл.38, ал.2 ЗА адв.възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА“, както и „да бъде осъден ответникът-въззиваем да заплати на 2 адв.К. … за предоставена безплатна адв.помощ пред БОС на ищцата на основание чл.38, ал.2 ЗА адв.възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА“.

С писмен отговор в предоставения му срок въззиваемият е оспорил подадената молба като неоснователна. Изложени са съображения, че правилно съдът не е определил и присъдил на адв.К. адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, предвид липсата на представени по делото доказателства за предоставена за въззивното производство безплатна адвокатска помощ и съдействие от адв.К. на въззивницата-ищец.

С обжалваното определение въззивният съд е оставил молбата без разглеждане като недопустима. Прието е, че молбата е за изменение на решението в частта на разноските на основание чл.248 ГПК и поради липсата на представен от въззивницата списък на разноските по чл.80 ГПК, съгласно разяснението по т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата е недопустима.

Настоящата частна жалба е подадена в законовия срок, против акт на съда,подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските, т.е. законът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. В ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част (т.8). При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК - при наличие на произнасяне от съда по дължимите разноски и искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане е за изменение в размера на вече присъденото, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК (т.9 от тълкувателното решение).

С оглед изложеното, и при наличието на произнасяне от въззивния съд в решението му по разноските и изрично обсъждане на дължимите на въззивницата, както и на процесуалния й представител адв.К. съдебни разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, следва да се приеме, че молбата, подадена от адв.К. по чл.248 ГПК е за изменение на постановеното от съда произнасяне по разноските, а не за допълване на решението поради пропуск на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски. Ето защо съдът приема, че с оглед разрешението дадено в т.8 и т.9 от тълкувателното решение, в случая, за да е допустима молбата за изменение на решението в частта на разноските, страната следва да е представила своевременно списък на разноските по чл.80 ГПК.

3

Съдът намира за неоснователно и второто оплакване в частната жалба – че неправилно въззивният съд е приел недопустимост на молбата по чл.248 ГПК поради липсата на представен списък на разноските по чл.80 ГПК, след като при искане на определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Настоящият съдебен състав приема изразеното становище в редица съдебни актове (Определение № 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч.т.д.№ 20/2021 г., II т.о., ТК; Определение № 50465 от 8.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2423/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 60300 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 3474/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 358 от 30.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 288/2018 г., II т. о., ТК и др.), съгласно която случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл.38, ал.2 ЗА не са изключени от изискването за представяне на списък по чл.80 ГПК, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението, т.е. и при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.38 от ЗА, е приложима т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно приетото в т.9 от цитирания акт на нормативно тълкуване разпоредбата на чл.80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта м у за разноските. Следователно, чл.80, изр.второ ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. Със задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл.80 ГПК, дадени в т.9 на цитираното тълкувателно решение, не са отграничени и изключени от изискването за представяне на списък по чл.80 ГПК, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението, случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на ч л . 38, ал. 2 ЗАдв . В посочената хипотеза, претендираното вземане за разноски следва да е определено или определяемо.

Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, макар да се присъжда по искане на страната е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, респ.за изменение на определението в частта за разноските, обуславя валидността на тълкуването, направено в т.9 от ТР № 6/2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по чл.38, ал.2 ЗА, а именно - че молбата за изменение на съдебното определение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима.

Независимо от горното и само за пълнота следва да се отбележи по отношение на претенцията за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА за въззивното производство, че в случая във въззивното производство не е бил представен договор между въззивницата и адв. К. за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, като дори в нито един момент от депозиране на въззивната жалба до приключване на устните състезания, нито въззивницата, 4 нито нейният процесуален представител адв.К., са имали твърдения, че адв. К. представлява въззивницата по реда на чл.38 ЗА. За първи път такива твърдения са заявени с молбата по чл.248 ГПК – след постановяване на решението от въззивния съд. За да упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл.38, ал.1 ЗА (без да е необходимо да я доказва), или поне по делото да е налице заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да липсват данни, които да го опровергават (Определение № 327 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр.д.4988/2017 г., I г.о., ГК). В представения в първоинстанционното производство Договор за правна защита и съдействие (л.55 от първоинстанционното дело), в който е уговорено, че защитата е по реда на чл.38 ЗА, страните изрично са посочили, че договорът е за защита „по образуваното дело пред БРС“, като в същия смисъл е и пълномощното на основание този договор.