Решение № 141 от 07.04.2022, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. К., 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102661 по описа за 2021 година

В исковата си молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че на *** г. бащата на детето й - Т.Т.Т. придобил правото на собственост по отношение на следния недвижим имот - дворно място от 313 кв. м., находящ се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него: жилище, лятна кухня, навес и други подобрения, чрез нотариален акт за дарение ***. Дарители по въпросната сделка са неговия баща Т.Т.В. с ЕГН ********** и неговата майка Ц.А.В., с ЕГН **********, които си запазвили правото на ползване по отношение на процесния имот.

Твърди, че на *** г. бащата на детето й - Т.Т.Т. починал и дъщеря й, в качеството си на негов единствен наследник придобила правото на собственост по отношение на горепосочения имот, чрез опис на наследство. В тази връзка било заведено частно гражданско дело № 1892/2015 г. по описа на Районен съд – К., вследствие на което съдът изрично я вписал като такава. С оглед на горното, счита, че собственик на недвижим имот - дворно място от 313 кв. м., находящо се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него: жилище, лятна кухня, навес и др. подобрения е безспорно дъщеря й С. Т. Т., с ЕГН **********.

Заявява, че впоследствие единият от ползвателите на процесния имот Ц.А.В., с ЕГН ********** починала и преживелият й съпруг – Т.Т.В., с ЕГН ********** сключил граждански брак с ищцата АТ. Й. П., с ЕГН **********.

В тази връзка последната заживяла в процесния недвижим имот, заедно със съпруга си, в чиято полза е учредено по-рано право на ползване. На *** г.

Т.Т.В. с ЕГН ********** също починал и с оглед на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗС горепосоченото право се преклудира. Така след настъпването на това обстоятелство ищцата няма никакво правно основание да продължава да обитава процесния имот.

1

Сочи, че след датата на смъртта на ползвателя - Т.Т.В. е направила многократни опити да се разбере доброволно с АТ. Й. П., с оглед освобождаването на имота, но те билинеуспешни. Нещо повече, на 16.06.2021 г. и изпратила Нотариална покана, с която я помолила в срок от 30 (тридесет) дни да освободи владението на процесния имот, но тя отново отказала.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да осъди АТ. Й. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., *** да освободи владението на процесния имот, а именно недвижим имот - дворно място от 313 кв. м., находящ се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него: жилище, лятна кухня, навес и др. подобрения. Претендира присъждането на разноски.

С допълнителна молба вх. № 4390/08.09.2021 г. по описа на Районен съд – К. адв. Т. сочи, че цената на иска по настоящото производство е в размер на 27 334,10 лева.

Заявява, че искът им се основава на правото на собственост, което считат за безспорно в полза на ищцата С. Т. Т., с ЕГН **********, която се намира във фактическата невъзможност да го упражнява, поради неправомерното владение от страна на ответницата - АТ. Й. П., с ЕГН **********. Последната категорично отказва да възстанови владението на имота в полза на ищцата като оспорва нейното право на собственост.

Ако не се явят в открито съдебно заседание молят съда да разгледа делото в тяхно отсъствие.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по делото А.П., с която заявява, че счита предявения иск за допустим. Признава го по основание, но не е давала повод да се заведе настоящото дело.

Сочи, че ищцата претендира да освободи владението на имот, находящ се в град К., представляващ двор с къща, в който тя и покойният й съпруг Т.В., починал на *** г. живели последните 10 г.

Твърди, че в имота имала лични вещи и семейно имущество, което трябвало някъде да съхрани. Наела е жилище, в което да се нанесе. Започнала е да освобождава процесния имот, но предвид това че изпитва финансови затруднения да осигури къде да си прибере багажа, все още не го е освободила напълно.

Заявява, че са имали уговорка с ищцата да я изчака да може да си наеме жилище и да си изнесе багажа. Въпрос на дни е напълното й освобождаване на имота и счита, че ищцата е следвало да появи разбиране.

Предвид изложеното моли при постановяване на решението да не бъде осъждана на разноски, тъй като признава иска и не e дала повод за завеждане на делото.

Прави възражение за недължимост на адвокатски хонорар, евентуално за прекомерност.

Ответникът АТ. Й. П., признава предявения иск в открито съдебно заседание на 14.03.2022 г.

В съдебно заседание на 14.03.2022 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение, 2 съобразно признанието.

Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи и добрите нрави и е признато правото, с което ответниците могат да се разпореждат.

С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС от С. Т. Т., действаща лично и съгласието на своята майка С.Д. П. да бъде уважен изцяло, като бъде осъдена ответница АТ. Й. П., ЕГН **********, с адрес: град К., *** да предаде владението на процесния имот: недвижим имот – дворно място от 313 кв.м., находящ се в град К. на ***, заедно с всички постройки в него: жилище, лятна кухня, навес и др. подобрения.

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако ответникът е отказал да изпълни доброволно задължението си и с това е причинил предявяване на иска, извършеното в хода на процеса признание на иска от ответника не го освобождава от разноски. Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна. Неизпълнението на задължението на ответника да предаде владението върху процесния недвижим имот преди предявяване на иска, означава, че същият е дал повод за завеждане на делото и дължи на ищеца направените разноски – арг. от чл.78, ал.2 от ГПК /в този смисъл са Определение №605 от 10.06.2002г. на ВКС по гр.дело №1093/2001г., II г.о., Определение №475 от 1.12.2005г. на ВКС по ч.т.дело №275/2005 г., II о., ТК/. Съдебната практика приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение № ***г. на ВКС по ч.гр.д. №275/2010г., IV г.о., ГК, Определение №277 от 14.05.2014г на ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о., ГК, Определение № 571/14.07.2010г. по ч.т.д. №558/2010г. на ВКС, II т.о., ТК/.

По изложените съображения съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Относно възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира следното:

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за 3 адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.75, чл.76 и чл.108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по – малко от 400 лева за движими вещи и не по - малко от 600 лева за недвижими имоти или вещни права върху тях.

Видно от представените по делото пълномощни от 21.01.2021г. договорените и заплатени от ищеца на пълномощника му адвокат М. Т. е в минималния размер от 500 лева. По изложените съображения съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако ответникът е отказал да изпълни доброволно задължението да предаде владението на ищеца върху процесния недвижим имот и и с това е причинил предявяване на иска, извършеното в хода на процеса признание на иска не го освобождава от разноски. Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна. Неизпълнението на задължението от ответника чрез предаване на владението на имота на ищеца преди предявяване на иска, означава, че същият е дал повод за завеждане на делото и дължи на ищеца направените разноски – арг. от чл.78, ал.2 от ГПК /в този смисъл са Определение №605 от 10.06.2002г. на ВКС по гр.дело №1093/2001г., II г.о., Определение №475 от 1.12.2005г. на ВКС по ч.т.дело №275/2005 г., II о., ТК/. Съдебната практика приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение № ***г. на ВКС по ч.гр.д. №275/2010г., IV г.о., ГК, Определение №277 от 14.05.2014г на ВКС по ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о., ГК, Определение № 571/14.07.2010г. по ч.т.д. №558/2010г. на ВКС, II т.о., ТК/.

По изложените съображения съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

4

Относно възраженията на процесуалните представители на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът намира следното:

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.75, 76 и 108 от ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не по – малко от 400 лева за движими вещи и не по-малко от 400 лева за движими вещи и не по малко от 600 лева за недвижими имоти или вещни права върху тях. Видно от представеното по делото пълномощно от 21.01.2021г. договореното и заплатени от ищеца на пълномощника му адвокат М. Т. е в размер от 500 лева. По изложените съображения съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.