Решение № 56 от 28.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600565 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с протест на Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу присъда № 28 от 04.10.2024 г., постановена по НОХД 566/2024 г. по описа на ОС – Пазарджик.

С посочения съдебен акт подс. Х. А. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК – две години и осем месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца. С присъдата си първият съд е извършил групиране на наложеното на подсъдимия наказания лишаване от свобода по настоящото дело с наказанието, което му е било наложено по НОХД № 2269/2023 г. на ОССмолян, като е определил едно общо най-тежко наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода условно с изпитателен срок от четири години, към което е присъединил и наказанието лишаване от правоуправление за срок от четири години и шест месеца. Спрямо подс. Б. е била постановена и пробационна мярка - задължителни периодични срещи с пробационен 1 служител по време на изпитателния срок от четири години. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските по делото.

Във въззивния протест, насочен срещу присъдата, в частта й относно размера на наложените наказания и начина на изтърпяването им, се сочи неправилно отчитане от страна на инстанцията на всички отегчаващи отговорността на водача обстоятелства, на които държавното обвинение се позовава. Релевира се, че при определяне на наказанието, e следвало да се съобрази, че скоростта, с която е управлявал подсъдимия е надхвърляла близо два пъти разрешената за населеното място. Освен това, след настоящото деяние подсъдимият е бил многократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата и спрямо него са били издадени наказателни постановления, което го характеризира като недисциплиниран водач. Отделно от това, с оглед целите на генералната превенция, моли да се определи наказание, което е съобразено с разпоредбата на чл. 36 НК. Поради изложеното, от въззивния съд се иска, да увеличи кумулативната санкция на водача за процесното престъпление и да постанови ефективно изтърпяване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода.

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест, по изложените в него съображения. Релевира неправилна оценка от страна на първия съд на обстоятелството, че на процесната дата подсъдимият е управлявал МПС със скорост два пъти повисока от разрешената такава. Драстичното превишаване на скоростта е останало извън вниманието на ОС при решаването на въпроса за наказателноправните последици от извършеното и не е отчетено, че превишаването на скоростта увеличава риска от настъпването на вредоносния резултат, което обосновава и извод за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Прави се оплакване и за това, че множеството на допуснатите нарушения по ЗДвП е било недооценено, като липсва анализ на давността, честота, естеството и сериозността на нарушенията. Намира, че при отчитане на посочените обстоятелства, наред с тези възприети и от първия съд, се налага извод за негативни характеристични данни на подсъдимия, поради което наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли да бъде уважен протеста, досежно увеличаване на наложеното наказание на подс. Б. и респективно същият да изтърпи така наложеното му наказание по ефективен ред.

В хода на съдебните прения, адв. Д. в качеството му на повереник на частните обвинители, се присъединява към заявеното от прокурора, като намира че представителят на държавното обвинение е бил аргументиран, както по отношение на фактите, така и по отношение на правото. Моли въззивният съд да определи на подсъдимия едно справедливо наказание, като обръща внимание и на обстоятелството, че продължителността на наказателния процес рефлектира по негативен начин и върху наследниците на пострадалата.

2

Частните обвинители В. К. и Л. К. поддържат пледоарията на своя повереник.

В хода на пренията, защитникът на подс. Б. – адв. К. моли присъдата на първия съд да бъде потвърдена. Смята, че ОС правилно, обосновано и законосъобразно е наложил няколко наказания на подсъдимия включително и пробационна мярка за много дълъг период, с което е изпълнил задължението си да определи с присъдата си едно справедливо наказание, включващо и пробационна мярка в рамките на изпитателния срок. Изразяван несъгласие с доводите на прокурора, че не са били отчетени всички отегчаващи обстоятелства. Сочи, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил млад човек – на 18 години, като тогава не са били налице отегчаващи вината му обстоятелства. Същият е демонстрирал проява на съвест, поради което е приел да изтърпи наложените му от първата инстанция наказания.

Адв. К. намира, че първостепенният съд справедливо е преценил да приложи института на условното осъждане в случая, както и че останалите наложени наказания ще изиграят своята роля за превъзпитанието на подсъдимия.

Наложените на подсъдимия наказания са достатъчно сериозни и справедливи, като са в състояние да гарантират целите на личната и генералната превенция, поради което не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно. В тази връзка моли въззивният съд да остави протеста без уважение.

Адв. Г. – също защитник на подс. Б., в хода на съдебните прения, застъпва становище, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива.

Намира, че е безспорно известно, че не тежестта на наказанието, а неговата неизбежност е проблемна.

Подсъдимият Б. поддържа изцяло заявеното от своите защитници.

Заявява, че съжалява за случая, като иска да има възможност да бъде с детето си.

В последната си дума, моли за възможност да отглежда невръстното си дете.

Депозираният протест е подаден в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМ, но разгледан по същество – е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Производството по делото е протекло по глава 27 от НПК, в алтернативата по т. 2 на чл. 371 НПК– направеното от подсъдимия самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е ползвал направеното от подс. Х. А. Б. самопризнание на изложените факти и подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена фактическата обстановка, изложена и в обвинителния акт, както следва:

На 10.06.2021 година, около 18,25 часа, при ясно, облачно време, с 3 неограничена метеорологична видимост, пострадалата А. Д.-К. имала уговорка със съпругата си В. К. да разменят семейните автомобили в района на ул. „* *“ във *. Съпругът К. пристигнал на мястото на срещата със „*“ с ДКН* – собственост на съпругата му Д. – К. - с лек автомобил „*“. К. спрял „*“ на ул. „*“, преди знак „Б2“ (знак „Стоп“) - „Спри и пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Посочената улица („*“) образувала Т-образно кръстовище с ул. „*“. Преди кръстовището на ул. „*“ имало изкуствен остров, разделящ двете ленти и определящ начина на движение на МПС, преди излизане и влизане в кръстовището. След размяната, А. Д.-К. потеглила със „*“, предприемайки маневра ляв завой след знака „Стоп“. Автомобилът й навлязъл по ул. „*“ (която била с асфалтово покритие и без повредени зони), пресякъл кръстовището и заел дясната лента за движение по посока от * към *, като предната част на автомобила била ориентирана на север. Платната на ул. „*“ били ограничени с бордюри, без надлъжен и хоризонтален наклон.

Осевата линия била единична непрекъсната (линия „М1“), която в зоната на кръстовището преминавала в прекъсната. По същото време подс. Х. А. Б.

(тогава 18 годишен) управлявал лек автомобил „*“. с регистрационен номер №* (собственост на неговата майка А. А. Б.) с 95.6 км/ч. по „*“ в посока от бензиностанция „*“ към лесопарк „*“ (в този смисъл, се движел от север на юг в посока към *). Заедно с подсъдимия пътували Д. Р. и М. Р.. В момента, в който автомобилът, управляван от пострадалата Д.-К., започнал да навлиза в кръстовището, автомобилът на подс. Б. се намирал на 152 метра от него. От това разстояние Б. възприел маневрата на пострадалата, като в тази връзка предприел само отклонение на управляваното от него „*“ на ляво, като към момента на отклоняване към лявата лента автомобилът на подсъдимия се намирал на разстояние от около 50- 55 метра преди удара. Времето за преценка и вземане на решението и за извъртането на волана от страна на водача е било посочено от автоекспертите като „общо време отклоняване на автомобила“ от около две секунди. Така автомобилът на подсъдимия пресякъл единичната непрекъсната линия-надлъжна маркировка на пътя и навлязъл в насрещната лента за движение около 1,5 метра. Достигнал кръстовището, където последвал удар, косо с предния ляв край в лявата страна на „*“, управляван от пострадалата, в зоната между предното ляво колело и предната лява врата. Мястото на удара се намирало в дясната лента за движение по посока *, с център на разстояние 1.2 метра южно от мерната линия и 2.2 метра от източния край на пътя (бордюра) на ул. „*“. Към момента на реализирането му скоростта на „*“ била 23,3 км/ч. След удара, „*“ бил отблъснат на около 23 метра косо назад и навлязъл в затревена площ, южно от ул. „*“. Презовното средство „*“, управлявано от подсъдимия, се преобърнало два пъти и останало с колелата нагоре. Ударът между двата автомобила станал в кръстовището, в момент в който „*“ заел своята дясна лента по посока на движението си, но все още не бил излязъл от кръстовището. Размерите на последното се увеличавали и заради изкуствения остров преди него на ул. „*“, който разделял двете ленти за движение и определял начина на движение на 4

МПС, преди излизане и влизане в кръстовището.

Видно от заключението по назначената на подготвителната фаза автотехническа експертиза (л. 147 - л. 171, том 1 от ДП ), автомобилът „*“ се е намирал на 152 метра преди мястото на удара, когато автомобилът „*“ предприел маневра завой наляво. Ако подс. Б. се е движел със скорост от 50 км./ч., т. е. е спазил забраната за превишаване на тази скорост в населено място, ударът е бил предотвратим. Ако подс. Б. е предприел незабавно снижаване на скоростта поне до 60-70 км/ч., ударът е бил предотвратим, като дори и да е управлявал с над разрешената за населено място скорост, но в рамките на 60-70 км/ч., пътно-транспортното произшествие също е било предотвратимо. Лентата за движение на л. а. „*“ е била практически освободена от автомобила на пострадалата и подс. Б. би се разминал с л. а. „*“.

Видимостта към зоната на инцидента от страна на приближаващия л. а. „*“, управляван от подс. Б., е била над 350 метра. Вещите лица не са установили причина за възникване на процесния инцидент, свързана с техническа неизправност на автомобилите – участници в него.

Ударът между двата автомобила бил забелязан от Г. М., който се намирал с приятели на близка бензиностанция. Свидетелят се опитал да извади пострадалата от лекия автомобил „*“, но не успял да й помогне, защото била закопчана с колана си и притисната в него. Междувременно, по сигнал на тел. 112, на мястото на произшествието пристигнал медицински екип, който констатирал смъртта на А. Д.-К.. На местопроизшествието пристигнала и дежурна оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествието, за което бил съставен надлежен протокол ведно с фотоалбум (лист 82-113, том 1 от ДП).