Определение № 334 от 26.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Перник, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500229 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „НК СЕРВИЗ" ЕООД, ЕИК 206906399 против Определение № 72/08.01.2024 г. по гр. дело № 4015/2023 г. на РС – Перник, с което е прекратено производството по гр. д. № 4015/2023 г. по описа на РС Перник, образувано по искова молба с вх.№ 17425/21.08.2023 г., подадена от „НК СЕРВИЗ“ ЕООД ЕИК 206906399 против К. В. А., като процесуално недопустимо.

В жалбата по подробно изложени доводи и съображения срещу формираните изводи от първоинстанционния съд, че в настоящия случай не е налице хипотезата на липса на правен интерес от депозиране на исковата молба, се иска отмяна определението на РС като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба К. В. А. е подал отговор, с който е изложил доводи за оставянето на предявената частна жалба без уважение като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на обжалваното определение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр. д. № 4015/2023 г. на РС – Перник е образувано по искова молба с вх.№ 17425/21.08.2023 г., подадена от „НК СЕРВИЗ“ ЕООД против К. В. А., с искане от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Трудов договор № ***, сключен между „НК СЕРВИЗ“ ЕООД и ответника К. В. А. не е действителна правна сделка, а същата съставлява симулативна такава по реда на чл. 26, ал. 2, пр. 5 33Д, доколкото страните по нея не са имали намерение да встъпят в облигационна връзка и те не са преследвали и не са искали настъпването на типичните за трудовия договор правни последици. В исковата молба 1 и уточнението към нея са изложени твърдения, че между ищеца, в качеството му на работодател и ответника, в качеството му на работник, е сключен Трудов договор № ***, който е бил прекратен на *** по взаимно съгласие на страните. В представената справка за актуално състояние на трудови договори на К. В. А.,изготвена от ТД на НАП София е посочено,че трудовият договор между страните е прекратен на ***. Исковата молба за обявяване на недействителността на процесния трудов договор на осн. чл. 74 от КТ е подадена на 21.08.2023 г., т. е. след като трудовият договор е бил прекратен.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд съобразява, че съгласно посоченото в ТР № 6 от 11.01.2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГК на ВКС и съобразно възприетото становище в правната доктрина, изброените в чл. 74 ал. 1 КТ основания нямат изключителен характер и субсидиарно следва да се прилагат основанията за недействителност на гражданскоправните сделки, установени в чл. 26-33 ЗЗД. С оглед на заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния трудов договор чл. 26, ал. 2, пр. 5 33Д, то въззивният съд намира, че предявеният иск е по чл. 74 КТ. Съдът при всяко положение на делото служебно следи за наличието на правото на иск на ищеца.

При недопустим иск съдът не разглежда исковата молба, а прекратява производството по делото.

Съгласно установената съдебна практика - Решение № 161 от 08.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2014 г., 4-то г. о. , Решение № 192 от 25.04.2014 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 206/2014 г. и др., която настоящият състав възприема, правният интерес от предявяване на иск за обявяване на недействителността на трудов договор, който е бил прекратен, произтича само от уреждане на последиците от недействителността, когато тя е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т. е. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, или за дължимостта на трудови възнаграждения, обезщетения по КТ, зачитане на времето за трудов стаж или други престации по трудовото правоотношение. В тези случаи е допустимо предявяване на иск за обявяването на недействителността на трудовия договор при условията на първоначално или последващо обективно съединяване на искове, а също - и чрез възражение.

Когато страната (независимо дали това е работодателят или работникът) е пропуснала тези преклузивни срокове, процесуалното й право да сезира съда с иска или възражението за недействителност на трудовия договор (която има преюдициално значение спрямо съответния друг иск) се преклудира в това производство. Поради това, изгубвайки процесуалното право да сезира съда с разглеждането на преюдициалния спор за недействителност на трудовия договор в рамките на висящия процес по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, или за дължимостта на трудови възнаграждения, обезщетения по КТ , зачитане на времето за трудов стаж или други престации по трудовото правоотношение, страната губи правото да сезира съда с този преюдициален спор и чрез предявяването на самостоятелен иск за недействителността в отделно ново производство, независимо че производството по обусловения трудов спор продължава да е висящо. Самостоятелно предявяване на такъв иск при вече прекратено трудово правоотношение е недопустимо. Ако се приеме обратното становище, би се стигнало до възможност за заобикаляне на установените в закона процесуални преклузии и би се обезсмислил ефектът от тях (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК).

В случая исковата молба за обявяване на недействителността на процесния трудов договор на осн. чл. 74 от КТ е подадена на 21.08.2023 г., а ТПО е прекратено на *** , т. е. след като трудовият договор е бил прекратен. Следователно за работодателя в случая на прекратено трудово правоотношение би съществувал правен интерес да установи недействителността в исково производство, в което се претендират последиците от 2 недействителността, в което ще бъде разрешен и въпросът за добросъвестността на работника при сключването на договора. И двете страни по делото са направили изявления,че между тях има друго висящо производство, свързани с последиците от недействителността – правото на ответника на трудово възнаграждение. Именно в това производство работодателят следва да предяви недействителността,защото в този случай за него е налице правен интерес.

Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, правилни са изводите в обжалваното определение н а районния съд, че след като трудовото правоотношение между страните вече е прекратено, то е допустимо да се установи недействителността на трудовия договор само във висящото исково производство, в което се претендират последиците от недействителността, и в което ще бъде разрешен и въпросът за добросъвестността на ответника при сключването на договора. Правилен е и решаващият извод на районния съд, че предявеният в настоящото производство иск по чл.

74 КТ за прогласяване на недействителността на вече настъпилото прекратяване на трудовия договор между страните, който не е бил съединен с друг иск за уреждане на последиците от евентуалната недействителност, е предявен при липса на правен интерес, което води до недопустимост на производството.

Всичко изложено по-горе сочи недопустимост на предявения от ищ еца иск. Ето защо поради съвпадане на крайните изводи на въззивната с тези на първата инстанция, определението на РС следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 72/08.01.2024 г. по гр. дело № 4015/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1седмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3