Решение № 387 от 03.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000501958 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД срещу решение № 263336/ 18.11.2022г. на СГС, ГО, 27 състав, постановено по гр.д. № 9581/20г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 9 500 лв. до 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над 20 000 лв. до 50 000 лв.

Жалбоподателят ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД твърди, че в атакуваната от него част първоинстанционното решение е неправилно.

Счита, че справедлив размер на обезщетението за имуществени вреди е 10000лв., от която следва да се приспаднат платените доброволно 500лв.

Поддържа завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Определеното от съда не е адекватно на претърпените от ищеца болки и страдания. По делото е доказано, че всички болки и страдания, които е претърпяла след 31.12.2019г. са от битов инцидент, което не е отчетено от първоинстанционния съд. От заключението на медицинската експертиза се установи, че Л. С. не е провела предписаната й криотерапия, а по собствена 1 инициатива е правила компреси с неразреден спирт. Това е предизвикало пиодермия. Присъденото обезщетение противоречи на принципа на справедливостта и на установената съдебна практика. Не е приложен социално- икономическият критерий и няма изложени мотиви относно него.

Първоинстанционният съд не е съобразил платената доброволно сума от 500 лв.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от дружеството част и да постанови друго, с което да отхвърли иска над сумата от 9 500 лв. до уважения размер от 20 000 лв.

Жалбоподателят Л. С. поддържа, че в атакуваната от нея част решението на СГС е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД като не е съобразил всички релевантни към размера на обезщетението обстоятелства. Не е отчел социалноикономическото развитие на страната, чието проявление са лимитите на застрахователните обезщетения и съдебната практика. Поради това е достигнал до погрешния извод, че

20 000лв. са достатъчни да репарират преживените от нея болки и страдания.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

В депозирана писмена молба ищецът заявява, че оспорва жалбата на застрахователя.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител дружеството оспорва насрещната въззивна жалба.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Л.

С. твърди, че на 08.10.2019г. около17. 20ч. е била в пътник в автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег. № *******, собственост на „Столичен автотранспрот“ ЕАД.

Автобусът се е движел по бул. „ Ген. Данаил

Николаев“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към пл.

„Сточна гара“ по маршрута на линия 305. В района на спирка МГТ „Бяло море“, водачът на автобуса В. П., не е осигурил безопасно слизане на ищеца 2 от автобуса като е затворил врата на ППС преди да се убеди, че няма слизащи пътници и преди тя да успее да слезе. В следствие на това е била затисната от вратата на автобуса. Паднала е извън него като задната му гума е преминала през двата й крака. Тя е успяла да освободи десния си крак, но левият е останал под гумата. Виновен за настъпването на ПТП е водачът П., който е нарушил правилата за движение по пътищата. Ищецът е получила следните травми при инцидента: навяхване на ляв глезен; контузия на други неуточнени части на стъпалото; оток и хематом в областта на лявата глезенна става и ляво стъпало; пиодермия; субкортикален остеит; раптура на РТFL/ заден талофибуларен лигамент/; раптура на СFL; реактивни посттравматични синовит, тендовагинит и периартрит; валгитет на палеца. След ПТП е била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. След извършени изследвания и рентгенография е поставена диагноза „контузия на други и неуточнени части на стъпалото“. То е било обездвижено с шина за 20 дни, като това е наложило ищецът да се придвижва с помощни средства. Била е освободена от болничното заведение, назначена й е криотерапия и са й дадени препоръки за покой и ненатоварване на крайника. В резултат от травмата Л. С. е изпаднала в невъзможност да работи. На 09.12.2019г. поради продължаващите болки в левия долен крайник е извършила Магнитнорезонансна томография на левия глезен и ляво стъпало.

То е доказало описаните по- горе увреждания. От тях ищецът е търпяла силни и продължителни болки и страдания. Била е във влошено здравословно и физическо състояние. Изпитвала е бърза уморяемост, непълноценност и потиснатост. Изключително трудно е преодоляла стреса от ПТП- страхувала се е да излиза навън, станала е много чувствителна, изпаднала е в състояние на безнадежност и тъга, не е спяла спокойно след инцидента, страхувала се е да пътува в автобус, което не са се наблюдавали преди. Във връзка с ПТП на виновния водач му е съставен АУАН от 08.10.2019г. Собственикът на автобуса е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна до 19.10.2019г. С молба от 05.12.2019г. ищецът е предявила пред застрахователя писмена претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение като е приложила всички необходими доказателства. Такова не е й било изплатено. Затова ищецът моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., в едно със законната лихва от 06.03.2020г. до 3 окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег. № *******. Заявява, че е изплатил на ищеца на 04.03.2020г. доброволно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от 500 лв. Счита, че тази сума покрива изцяло вредите на пострадалата.

Оспорва вината на водача на автобуса и механизма на ПТП. Твърди, че получените увреждания от ищеца не са последица от виновното поведение на водача и няма причинна връзка между тях и произшествието. Поддържа, че уврежданията са резултат от предходни, съпътстващи заболявания на ищеца.

Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като Л. С. е допринесла за настъпване на ПТП, защото не е предприела необходимите действия, за да се предпази, возейки са в автобуса. Л. С. е слязла внезапно, в последния момент от автобуса.

Безспорно е, че 08.10.2019г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП № К-593/

08.10.2019г.

Не се спори и е обявено за безспорно обстоятелството, че за автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег. № ******* е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 20.10.2018г. до 19.10.2019г. при ответника.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 05.12.2019г. като е представила необходимите документи. Застрахователят е образувал щета.

По нея той е определил и изплатил обезщетение от 500лв. за имуществени и неимуществени вреди. Към отговора на исковата молба е представено платежно нареждане за превеждане на сумата по сметка на Л. С. на 04.03.2020г.

Не е спорно, а и от представеното удостоверение от МВР от 12.02.2020г. се установява, че по отношение на водача на автобуса В. П. е съставен АУАН от 08.10.2019г. Издадено е наказателно постановление за налагане на административно наказание- глоба, влязло в сила на 15.11.2019г.

4

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински документи- лист за преглед на пациент от 08.10.2019г., амбулаторни листа, магнитно- резонансна томография от 09.12.2019г., болнични листа, рецепти.

Приета е справка от НОИ по отношение на ищеца -л.99.

С отговора на исковата молба ответникът е представил платежния документ от 04.03.2020г.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, която е установила получените от ищеца травми: контузия, компресия и навяхване на лявата глезенна става и лявото ходило; субкортикален остеи, раптури/частично разкъсване/ на тало-фибуларния и калканео- фибуларния лигамент; синовит, тендовагенит, периартрит. Има усложение пиодермиякожно гнойно възпаление.

Посочено е проведеното лечение, продължителността на лечебния и възстановителен период, кога във времето са били най- интензивни болките и страданията. Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 01.06.2021г. като е посочило, какво е установил при него. В съдебно заседание вещото лице-лекар е допълнило заключението си чрез допълнителни пояснения.

Автотехническата експертиза е дала заключение за мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, къде се е намирала Л. С. към момента на събитието, причините за настъпване на инцидента.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани безпристрастни. и

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят П. е бил водач на автобуса, в който пътувала ищецът.

Свидетелства, че автобусът е бил стар „Мерцедес“ без блокировка на вратите. На спирка „Бяло море“ е спрял, отворил е вратите, а след това ги е затворил. В последния момент, когато е тръгвал, е погледнал в огледалото наляво и надясно, и хората са му извикали, че има жена , която е паднала.

Свидетелят излага своите предположения за падането на жената. Според него тя е тръгнала да слиза в последния момент и при затварянето на вратите е паднала. Била е на земята точно до вратата, извън автобуса. Имало е много хора в автобуса и не е имал видимост вътре. Единият й крак е бил под гумата 5 и той е дръпнал превозното средство леко назад. Слязъл е от автобуса, извадил я е и друг човека я е завел в болница. Случилото се е станало през есента, настилката е била влажна. Не е имало кръв.

Свидетелят А. е очевидец на инцидента. Той е станал на спирка срещу „ МБАЛ -ИСУЛ“. Било е след приключване на работния ден. Свидетелят не си спомня дали е имало много хора в автобуса. Прибирал се е. Две от вратите на автобуса са били затворени. Средната е била отворена. Жената е слизала и автобусът е започнал леко да тръгва. При тръгването вратата е била отворена и тогава жената е слизала и е паднала. Хората са дали гласност и шофьорът на автобуса е спрял. Жената е била паднала от страни на автобуса. Левият й крак при глезена е бил застъпен от гумата. След като автобусът е спрял жената се е измъкнала и двамата със свидетеля са отишли до ИСУЛ.

Свидетелят С. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства. Той заявява, че със съпругата му се е случил инцидент на 08.10. 2019г. Левият й крак е бил шиниран. Това е било около месец. След като е бил свален гипса кракът на ищеца е бил син от коляното до пръстите и е имал обрив. Потърсили са лекарска помощ и са направили ЯМР. Оказало се е, че освен травмата има скъсано сухожилие и множество разкъсвания на дребни капиляри долу в глезена. От това се е получила екземата. Това е продължило три месеца. Не е могла да ходи на работа, а тя е била свързана с ходене. Ищецът е била стресирана, през нощта се е будела. През трите месеца кракът й е бил обездвижен. Не е можела да стъпва на него. И до сега не е добре с него и има екзема. След 5-6 месеца е започнала да се движи и да стъпва на крака. През нощта отокът спада и до обяд отново оттича долу в глезена и то само в левия крак. Ходила е на процедури за възстановяване, когато е преминал обрива.

Ищецът е имала раздвижване около две три седмици. Първите няколко месеца не е могла да спи. В момента избягва градския транспорт.