Решение № 73 от 03.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Горна О. 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101730 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът КР. Й. Б.(чрез адв.М.Ш. от САК ) твърди, че в периода: м.януари.2019г.м.май.2019г. е бил работил по трудов договор с „Танита Транс“ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ул.****№32, представлявано от Т. Н. Х., на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страна за 2019г. На практика В. ХР. Х.(съпруг на Т. Н. Х.) изпълнявал функцията на управляващ.

Изпълнявайки редовен курс в Кр.Дания през м.февруари.2019г., с участието на управлявания от ищеца товарен автомобил с ДК№ВТ4092КВ, се реализирало ПТП. Вследствие на него, товарният автомобил бил увреден, като причинените щети били главно в областта на задна дясна врата.

Твърди се, че макар ищецът Б. да нямал никаква вина за инцидента, В. ХР. Х. го натоварил изцяло с отговорността за причинените по автомобила вреди и съответно за възстановяване на необходимите средства за ремонт. Всички автомобили, чрез които се упражнявало предмета на дейност на дружеството, в т.ч. и управлявания от ищеца, имали валидно сключени застраховки, в т.ч. „Гражданска отговорност“. Не му били представени документи и доказателства относно вината за причиняване на щетите по товарния автомобил, нито оценка на същите, но на 13.05.2019г. ищецът бил принуден за подпише Запис на заповед, с която се задължава да заплати на В. ХР. Х. сумата 8400.00лв. в срок до 31.05.2020г. с устната договорка, че сумата представлява стойността за репариране на причинени вреди вследствие на ПТП, в което участвал с товарен автомобил с ДК№ВТ4092КВ. Твърди, че единственият водещ мотив за подписване на записа на заповед бил страхът от загуба на работата и съответно лишаване на дължимото трудово възнаграждение. В случай на заплащане на посочената сума от ищеца за ремонт на товарния автомобил, това би довело до неоснователно обогатяване от страна на дружеството, което получило сума и от застрахователно обезщетение с идентично основание. На 24.09.2020г. получил ПДИ от ЧСИ Д.К., с която в качеството на длъжник на КР. Й. Б. бил предоставен двуседмичен 1 срок за заплащане на сума по изп.дело№20207280400531 в общ размер от 11182.31лв.(главница – 8400.00лв., законна лихва – 107.33лв. за периода: 31.07.2020г.-15.09.2020г., разноски – 948.00лв., разноски по изпълнителното производство – 600.00лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.09.2020г. - 1.126.98лв. с ДДС. Към същата е приложен Запис на заповед от 13.05.2019г., Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело№772/2020г. по описа на РС-С. Впоследствие били наложени запор върху банковите сметки на КР. Й. Б., запор върху трудовото възнаграждение, което КР. Й. Б. получава от „Сиатранс”ЕООД, запор върху собствения му товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с ДК№****. Оспорва дължимостта на сумата по изп.дело№20207280400531 на ЧСИ Д.К. с per.№728 в КЧСИ в общ размер на 11182.31лв., поради липса на валидно задължение по каузалното правоотношение, въз основа на което бил издаден Запис на заповед от 13.05.2019г. и впоследствие изпълнителен лист. Счита, че липсват предпоставките за ангажиране на отговорността му за причинени имуществени вреди на В.Х., в качеството му на фактически управител на „Танита Транс“ЕООД, вследствие от настъпилото ПТП в Кр.Дания, при управлението на товарен автомобил с ДК№ВТ4092КВ, за което му се търси имуществена отговорност в посочения размер. Твърди, че нямал вина за настъпване на ПТП, още по-малко наличие на умисъл и не била налице причинно- следствената връзка между причинените вреди и поведението му. Не било водено и дисциплинарно производство по КТ. Възползвайки се от положението му на по-слабата страна в трудовоправните отношения с дружеството, ищецът бил принуден да подпише документ, с който се задължава да плати сума, за което му било съобщено, че обезпечава имуществената отговорност за причинени на дружеството-работодател вреди, вследствие на състоялото се ПТП в Кр.Дания. Дори да били налице предпоставките за ангажиране на отговорността за причинени вреди по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, горното по същество представлявало устно споразумение, въз основа на което следвало да заплати на В. ХР. Х. обезщетение за вреди над сумата по чл.206 ал.1 КТ - нищожно според чл.26 ал.1 пр.I от ЗЗД, поради противоречие със закона, тъй като с него в нарушение на чл.203 ал.1, чл.206 ал.2 и чл.210 от КТ са уредени, както предпоставките/основанието/ и размера, така и начина на осъществяването на отговорността ми спрямо дружеството - работодател.

Липсвало валидно каузално отношение, което да обоснове задължението му към В. ХР. Х. в размер на 8400.00лв. по издадения Запис на заповед и произтичащите от главницата акцесорни задължения за лихви, както и такси и разноски за съдебното и изпълнителното производство, всичко в общ размер 11182.31лв. Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на В. ХР. Х., че КР. Й. Б. не дължи на В. ХР. Х. сумата в общ размер 11182.31лв. по изп.дело№20207280400531 на ЧСИ Д. К. per.№728 на КЧСИ, от които главница – 8400.00лв., законна лихва за периода 31.07.2020г.-15.09.2020г. - 107.33лв., присъдени разноски 948,00лв., разноски по изпълнителното производство – 600.00лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.09.2020г. – 1126.98лв. с ДДС. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът В. ХР. Х.(чрез адв.Й. Вл.Х. от ВТАК ) оспорва предявения иск. Счита същия за недопустим. За сумите, за които ищецът претендирал, че са недължими към ответника имало издадени и влезли в сила изп.лист№344/12.08.2020г. и Заповед№488/31.07.2020г. на изпълнение, които са предмет на изп.дело№531/20г. на ЧСИ Д. К. при ВТОС. По така издадените изп.лист и Заповед на изпълнение не било постъпило в срок Възражение по чл.414 от ГПК от длъжника КР.

Й. Б.. По този начин, пререшаването на този спор чрез предявяване на отрицателен установителен иск, какъвто предявява ищецът било недопустимо. С исковата молба ищецът твърди

2 съществуването на каузално правоотношение между него и „Танита Транс”ЕООД – трето извън спора лице. Твърди се, че наведеното от ищеца с исковата молба каузално правоотношение не съществувало между ищеца КР. Й. Б. и ответника В. ХР. Х., в т.ч. не би могло да се вземе становище относно причинени вреди(дали действително съществува ПТП, размер на причинени вреди и т.н.) във връзка с претърпяно от ищеца ПТП по отношение на „Танита Транс”ЕООД.

Ответникът не бил възлагал на ищеца да управлява негов собствен товарен автомобил и нямал претенции към ищеца за дължими суми в този смисъл. Счита искът за неоснователен. Отрича между ищеца и ответника да са съществували каквито и да било фактически или правни отношения във връзка с трудов договор. Оспорва твърденията на ищеца, че сумите дължими по изп.дело№531/2020г. по описа на ЧСИ Д. К. с рег.№728 при ВТОС се дължат в резултат на правоотношения съществуващи между страни, различни от страните по настоящия спор. Записът за заповед, представен по изп.дело№531/2020г., от който произтичало задължението на ищеца била редовна от външна страна ценна книга - съдържала реквизитите, които изисква разпоредбата на чл.535 от ТЗ и удостоверявала наличието на изискуемо и ликвидно притезание. КР. Й. Б. се е явил при нотариус, който удостоверил полагането на подписа му върху ценната книга. Така, ищецът като издател се задължил неотменимо, безусловно и без протест да заплати на В. ХР. Х. приносител сумата от 8400.00лв. Моли да бъде прекратено съдебното производство или алтернативно искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от съдържанието на представеният Запис на заповед, издаден на 13.05.2019г. КР. Й.

Б. неотменимо и безусловно се е задължил да заплати по записа на заповед на В. ХР. Х. сумата 8400.00лв., като сумата е платима без протест и без разноски и гр.Велико Т. в срок до 31.05.2020г.

По делото е приложено заверен препис от всички документи находящи се в ч.гр.дело№772/2020г. по описа на РС-С. Установи се, че с Разпореждане по ч.гр.дело№772/2020г.

РС-С е издал Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, в полза на В. ХР. Х. против КР. Й. Б. за: сумата 8400.00лв. за задължение по Запис на заповед от 13.05.2019г., ведно със законната лихва от 31.07.2020г. до изплащане на вземането; сумата 948.00лв. - разноски по делото(168.00лв. - ДТ и 780.00лв. - адвокатски хонорар). След извършена справка се установи, че не е подавано възражение срещу Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Според справка с вх.№10597/24.11.2020г., издадена от ЧСИ Д.К. с рег.№728 в КЧСИ и с район на действие ВТОС, по описа на ЧСИ Д.К. е образувано изп.дело№20207280400531, разноските по изп.дело в размер на 600.00лв., представляват присъдено адвокатско възнаграждение по изп.дело в полза на взискателя, а сумата от 1126.98лв. с ДДС - представлява авансово дължими такси в размер на общо 139.00 лв. от които: т.1, т.2, т.5, т.31 от ТТРЗЧСИ и 987.98лв. пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Спроред същата справка поканата за доброволно изпълнение с изх.№9870/01.09.2020г. до КР. Й. Б. е връчена на 24.09.2020г.

Констатира се от данните по делото, че възражение от ищеца Б. по чл.414 от ГПК(в срока по чл.414 ал.2 от ГПК) не е било подадено против издадената заповед за изпълнение, поради което 3 в съответствие с чл.416 от ГПК, следва да се приеме, че Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№772/2020г. РС-С е влязла в законна сила.

Според служебно изисканата и приложена справка от 27.04.2021г. чрез ТРРЮЛ – ЕПЗЕАУ, лицето В. ХР. Х. е управител, респ. едноличен собственик на капитал на осем търговски дружества и прокурист на други две търговски дружества, измежду които не фигурира „Танита Транс“ЕООД.

Според служебно изисканата и приложена справка от 28.06.2021г.(лист85-лист92 по делото) чрез НАП за съществуващи/действащи трудови договори КР. Й. Б. е бил трудови правоотношения във връзка със сключени трудови договори с различни търговски дружества – работодатели, измежду които не фигурира „Танита Транс“ЕООД или дружества, свързани с управител на които да е лицето В. ХР. Х..

По делото е приложено становище от 28.07.2021г. на „Танита Транс“ЕООД(чрез Управител Т.Х.), според което се твърди, че КР. Й. Б. не е бил служител в дружеството и същото не разполагало е негово лично трудово досие. Също така дружеството не притежавало превозни средства, в т.ч. и товарен автомобил с ДК№ВТ4092КВ. Видно по партида на търговското дружество „Танита Транс“ЕООД, същото не било осъществявало търговска дейност през 2019г., за което прилага подадена в ТР декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч. за липса на търговска дейност през 2019г.

От справката издадена от ОД МВР В.Т. сектор „ПП“ от 04.10.2021г. е видно, че „МАН ТГХ 26.440 БЛ“ с ДК№ВТ4092КВ от 30.08.2017г. до прекратяване на регистрацията му „ съхранение в частен имот“ на 28.04,2020г. е собственост на „Ваниз“ЕООД с ЕИК:****, с адрес гр.Сухиндол.

Според приложеното извлечение от „Юробанк България“АД от извършените транзакции по разплащателната сметка с титуляр КР. Й. Б. се установява, че са извършени преводи с наредител „Танита Транс“ЕООД към сметката на КР. Й. Б.: -на 11.02.2019г. 1506.00лв. с основание „командировка 01.2019“;