Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 04.04.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 170/2022
Вид
Решение № 33
Подписан
04.04.2023
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Десислава Динкова Щерева, Янко Новаков Новаков

Цитирани разпоредби

  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000170 по описа за 2022 година

Производството е образувано по молба, депозирана от „Р.“ ЕООД, за допълване и тълкуване на решение №11/31.01.2023 год. по т.д.№170/2022 год. на АС Бургас. Моли се решението да бъде допълнено с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните от ищеца суми за неустойки за периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. върху сумите за наеми, за които първоинстанционното решение е потвърдено, както и с отхвърлителен диспозитив за претендираните от ищеца суми за ДДС върху неустойките, за които решението на БОС е потвърдено, като съответно бъде изменение постановеното въззивно решение в частта за разноските.

При условията на евентуалност се моли за тълкуване на решението по повдигнатия въпрос, респективно

– по оплакването срещу първоинстанционното решение относно дължимостта или недължимостта на ДДС върху вземането за неустойка.

Ответната страна по молбата не е депозирала отговор в предоставения срок.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:

С решение 11/31.01.2022 год. по т.д.№170/2022 год. на БАС обжалваното 1 първоинстанционно решение е потвърдено частично, за дължими наеми по 8 фактури на обща стойност 22 695,70 лв., както и в частта, в която върху тези дължими наеми е начислена и присъдена неустойка по чл.26 от договора за наем в общ размер от 4 127,96 лв., а в останалата част решението е обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Съдебното решение е непълно и подлежи на допълване по реда на чл.250 от ГПК в случаите, когато не обхваща цЕ.я спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет,каквито са исканията за плодове или лихви - така решение №137/29.05.2013 год. по гр.д.№197/12 год. ІV гр.о. ВКС.

В процесния случай, при постановяване на въззивното решение, е формирана воля по цЕ.я според предмет, включително в мотивите е изложено съображение по възражението на ответната страна за недължимост на неустойката по чл.26 от договора за период от 123 дни. Този извод на съда не е намерил място в диспозитива, което представлява очевидна фактическа грешка, отстранима и по служебна инициатива на съда, а не непълнота на решението. На л.13 от решението, ред 20-ти, след „4 127,96 лв.“ диспозитивът следва да допълни с периода на дължимост на неустойката по чл.26 от договора, по следния начин: „за периода от 06.04.2019 год. до 12.03.2020 год. и от 14.07.2020 год. до 06.11.2020 год.“.

От ищеца не е бил претендиран ДДС върху текущите неустойки по чл.26 от договора и поради пред въззивния съд този въпрос не е стоял и съответно не е обсъден в потвърдителната част на въззивното решение.

Страните са спорили единствено за дължимост на ДДС върху фактурираните неустойки, но в тази част решението е обезсилено, върнато за произнасяне по предявените искове и липсва произнасяне по същество.

От изложеното до тук следва, че липсват предпоставки за допълване на решение №11/31.01.2023 год. по т.д.№170/2022 год. на АС Бургас – осъществено е произнасяне по спорните въпроси в обема, заявен от страните като предмет на делото.

Липсват предпоставки и за тълкуване на влязлата в сила част от решението - волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, 2 предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на същото.

Не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските и в тази част молбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение №11/31.01.2023 год. по т.д.№170/2022 год. на АС Бургас, като на л.13 от решението, ред 20-ти, след „4 127,96 лв.“ диспозитивът следва да се чете по следния начин:

„за периода от 06.04.2019 год. до 12.03.2020 год. и от 14.07.2020 год. до 06.11.2020 год.“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Р.“ ЕООД за допълване и тълкуване на решението, както и за изменение в частта за разноските.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3