Акт № 1644 от 03.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. Плевен, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430102554 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. М. П. против „***“ЕАД, в която се твърди, че ищеца В. М. П. и ответното дружество „***“ ЕАД е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 11/29.08.2016 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „машинен оператор“.

С допълнително споразумение към трудов договор от 28.04.2023 год. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е определено в размер на 1 401,00 лв., ведно с допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 7 %, възлизащо на 98,07 лв.

Така брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 1 597.07 лв.

През месец март 2026г. ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. За месец март 2026г. ответникът е начислил брутно трудово възнаграждение в общ размер 1 714,98 лв., включващо основно трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и допълнително възнаграждение за постигнати резултати 1 от труда.

За периода 01.04.2026 г. - 22.04.2026 г. ищецът също е полагал труд по трудовото правоотношение. За този период ответникът дължи трудово възнаграждение в размер на 1 049,35 лв., формирана от:

980,70 лв. основно трудово възнаграждение за 14 работни дни;

68,65 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Посочената сума не изчерпва пълния размер на дължимото трудово възнаграждение за периода, тъй като при ответника е съществувала договореност и установена практика на ищеца ежемесечно да се начислява и допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда/изпълнение на производствен план.

Размерът на това възнаграждение е бил различен за отделните месеци, тъй като е зависел от изпълнението на поставения от работодателя план. За месец март 2026 г. на ищеца е начислено такова допълнително възнаграждение в размер на 215,91 лв., видно от фиша за работна заплата.

Наред с основното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, между страните е съществувала договореност и установена практика ищецът да получава и допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда/изпълнение на определен производствен план.

Размерът на това възнаграждение не е бил фиксиран, а се е определял ежемесечно съобразно изпълнението на поставения от работодателя план и договорените/прилаганите от работодателя условия за начисляването му.

Сумите са били начислявани ежемесечно от работодателя като елемент от трудовото възнаграждение на ищеца, поради което представляват дължимо допълнително трудово възнаграждение за положения труд.

Поради забавяне на трудовите възнаграждения ищецът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Със Заповед № 21/22.04.2026 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение, като е признал правото на ищеца на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение — 1714,98 лв.;обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за общо 30 работни дни неизползван 2 платен годишен отпуск, от които 23 работни дни за 2025 г. в размер на 1 641,74 лв.;7 работни дни за 2026 г. в размер на 499,66 лв.

Общият размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на 2 141,40 лв. Въпреки настъпилата изискуемост на вземанията ответникът не е изплатил: трудовото възнаграждение за месец март 2026 г. в размер на 1714,98 лв трудовото възнаграждение за периода 01.04.2026 г. - 22.04.2026 г. в размер на 1 049,35 лв.; обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1714,98 лв.; обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2 141,40 лв.

Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение — 22.04.2026 г., ищецът има 30 работни дни неизползван платен годишен отпуск, от които 23 работни дни за 2025 г. и 7 работни дни за 2026 г. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Обезщетението следва да бъде изчислено върху среднодневното брутно трудово възнаграждение за базовия месец март 2026 г., през който ищецът е отработил най-малко 10 работни дни. За този месец начисленото брутно трудово възнаграждение възлиза на 1 714,98 лв., включващо:

1 401,00 лв. основно трудово възнаграждение;

98,07 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит;

215,91 лв. допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда/изпълнение на производствен план.

При 21 отработени работни дни през месец март 2026 г. среднодневното брутно трудово възнаграждение възлиза на 1714,98 лв., поради което обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 30 работни дни неизползван платен годишен отпуск възлиза на 2 449,97 лв., от които 1 878,31 лв. за 2025 г. и 571,66 лв. за 2026 г.

Моли съдът да постанови решение, с което:

Да ОСЪДИ „***“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Гривишко шосе“ № 1, представлявано от 3 изпълнителния директор Антон Георгиев Милков, да заплати на В. М. П., сумата 1 714,98 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2026 г., включващо:

-1 401,00 лв. основно трудово възнаграждение;

-98,07 лв. допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит;

-215,91 лв. допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда/изпълнение на производствен план , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2026 г. до окончателното изплащане.

ДА ОСЪДИ „***“ ЕАД да заплати на ищеца сумата 1 049,35 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.04.2026 г. — 22.04.2026 г., включващо:

-980,70 лв. основно трудово възнаграждение;

-68,65 лв. допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2026 г. до окончателното изплащане.

ДА ОСЪДИ „***“ ЕАД да заплати на ищеца сумата 200 лв., предявена като частичен иск от вземането за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда/изпълнение на производствен план за периода 01.04.2026 г. — 22.04.2026 г., чийто окончателен размер да бъде установен в хода на делото чрез съдебно-счетоводна експертиза, ведно със законната лихва върху сумата от 22.06.2026 г. до окончателното изплащане.

ДА ОСЪДИ „***“ ЕАД да заплати на ищеца сумата 1 714,98 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва.

ДА ОСЪДИ „***“ ЕАД да заплати на ищеца сумата 2 449,97 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 30 работни дни неизползван платен годишен отпуск, от които:

-1 878,31 лв. за 23 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2025 г.;

-571,66 лв. за 7 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2026 г.,

4 ведно със законната лихва върху сумата от датата на ИМ до окончателното изплащане.

ДА ОСЪДИ „***“ ЕАД да заплати на ищеца направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В .о.с.з. е направено изменение на исковите претенции:

Иск по чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2026 г. —1018,22 евро/БТВ/,

Иск по чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2026 г. - 22.04.2026 г. — 507,52евро, и доп. начисление 119,32 евро/БТВ/,

Иск по чл. 221, ал. 1 КТ за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ—996,70 евро/БТВ/,

Иск по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за 30 работни дни неизползван платен годишен отпуск — 1423,86 евро/БТВ/.

Ответникът не е депозирал отговор по чл.131 от ГПК.

Съдът, след като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото, в ход по същество, в проведеното о.с.з. на 30.10.2026г., процесуалният представител на ищеца, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Съдът намира, че са налице предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника.

Създът намира, че предявените искове, предмет на делото, са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по изслушаната ССЕ, които безспорно установяват дължимостта и изискуемостта на сумите.

Съобразно посочената разпоредба - чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Следва са се присъдят сумите съобразно заключението на ВЛ и 5 направеното изменение по чл.214 от ГПК и в писмената защита.

С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 600евро за адвокатско възнаграждение, съгласно приложено пълномощно и списък по чл.80 от ГПК.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС -д. т. върху уважените искове в размер на 162,62 евро и разноски за ВЛ 200евро.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ, „***“ЕАД,със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК**********, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. П., ЕГН***********, сумата