Решение № 864 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120108031 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК: ***, с адрес: гр. С., ***, представлявано от С. П. и К. К., чрез адв.М. Г. срещу Д. Р. С., ЕГН:********** с адрес в гр. Б. ***, с искане да бъде осъден ответника за сумата от общо 2609.28 /две хиляди шестстотин и девет лева и двадесет и осем ст./ лева представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение /2200.40 лева/ и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че на ***г. в района на гр.Бургас па път I-9, 249+6 км. посока от кв. Крайморие към пътен възел ЮГ Бургас, е реализирано произшествие, при което МПС марка „Хюндай“ с peг. № ***, управлявано от Д. Р. С., поради несъобразена скорост застига и блъска движещ се пред него в лявата лента автомобил БМВ с рег.№*** с водач М. И. И., като от удара МПС отскача и блъска ремарке, теглено от л.а. „Мицубиши“ с №*** и № на ремарке ***, който се движи в съседна пътна дясна лента, след което БМВ се блъска в предпазна еластична огада вдясно по посока на движението. Според констативен протокол на КАТ причина за произшествието било и поведението на ответника, тъй като управлявал след употреба на алкохол – 2.20 процента, промила.Претендираната сума е изплатено обезщетение за повредата на л.а. БМВ.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особен представител на ответника. Оспорени са предявените искове изцяло, по основание и по размер.Твърди се, че не са налице предпоставките по Закона за задълженията и договорите, а именно: да са налице противоправно поведение, вина, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между поведението на дееца/застрахования/и причинената вреда.

Предявеният от ищцовата страна иск е с правна квалификация чл. 500 от КЗ, като регресно обезщетение във вр. с чл. 50 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е безспорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на *** г. на път I-9 км. 249+6 посока от кв. Крайморие към пътен възел юг е реализирано ПТП, при което ответникът Д. Р. С., управлявайки лек автомобил, марка „Хюндай“ с peг. № ***, поради несъобразена скорост с пътните условия и интензивността на движение, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,20 промила, застига и блъска движещият се пред него в лява пътна лента лек автомобил БМВ с рег. № ***, собственост на С. А. П., управляван от М. И. И., като от удара автомобилът отскача и блъска ремаркето на състава от лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, който се движи в съседната дясна пътна лента, след което пострадалият автомобил БМВ се удря в предпазна еластична ограда вдясно по посока на движението.

За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразен механизмът на настъпване на произшествие и е констатирана вината на ответника за настъпилото ПТП. Отразено е, че ответникът е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а именно 2,20 промила. От служебно извършена справка е видно, че вината на ответника е установена и по НОХД № 1718/2021 година по описа на Бургаски районен съд, производството по което е приключило със споразумение, по силата на което ответникът е признат за виновен за извършеното от него деяние.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че за увреждащия автомобил „Хюндай“, модел „Гетц" с рег. № *** е имало сключена застраховка ГО, обективирана в застрахователна полица № BG/02/119001472970, сключена с ищеца „БУЛ ИНС“ АД, която е валидна към датата на причиняване на процесното ПТП.

От приложените по делото доказателства е видно, че към дата на причиняване на процесното ПТП увреденият автомобил марка БМВ, модел 316 I, с рег. № *** е имал застраховка Каско+, обективирана в застрахователна полица № 440118021037037, 2 сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, валидна от 28.09.2018г. до 27.09.2019г.

Собственикът на автомобила е завел щета № 44010211905090 до застрахователното дружество и след направен опис и оценка на последния е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 185,40 лева.

От представена регресна покана от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД до ищцовото дружество и приложено платежно нареждане за групово плащане от 25.09.2019г. и опис към него се установява, че ищецът е възстановил на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изплатеното застрахователно обезщетение.

По делото е изготвена и приета съдебна – автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило, че между механизма на произшествието, описан в протокола и щетите върху увредения автомобил е налице причинно – следствена връзка. Експертът е изчислил размера на щетите върху посоченото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП на 3 220 лева. В съдебно заседание посочва, че не е извършвано изследване на скоростта, с която е шофирал ответникът, но най– вероятно тя е повече от 70 км/ч, като за това съди от последствията, които са настъпили.

В хода на производството е разпитан свидетелят М. И. И., който е шофирал увреденото МПС, който заявява, че не си спомня нищо за инцидента.

От страна на ответника не се представят доказателства по делото, не се твърди и не се доказва да е заплатил сумата в полза на ищеца по делото.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1 от КЗ съдът намира за основателен.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, предвидено по силата на закона.

Основателността на предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ предполага наличието на следните предпоставки: реализирано ПТП в резултат на противоправното поведение на ответника; наличие на договор за застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от ответника автомобил, застраховател по който е ищецът; изплатено обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; управление на МПС от ответника под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

3

В настоящия казус не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност" между собственика на лек автомобил "Хюндай" с peг. № *** и ищцовото дружество по застрахователна полица № BG/02/119001472970, която е била валидна към момента на събитието. Т. е. ищецът е имал качеството застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и приел да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ.

Противоправното поведение на ответника се установява от приложения констативен протокол за ПТП, съгласно който ПТП е в причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника, доколкото същият след употребата на алкохол е управлявал МПС-то и не е съобразил скоростта с пътните условия и интензивността на движение, при което е застигнал и ударил движещия се пред него л. а. "БМВ" с peг.

№ ***. Протоколът за ПТП представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в него с изключение на тези, които не са били възприети непосредствено от контролните органи. От същото писмено доказателство се установява и че по време на ПТП ответникът е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Същият е управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта си 2,20 промила на хиляда, вследствие на което е причинил процесното ПТП. Така е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно който на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.

Налице е причинно-следствена връзка между деянието и вредите, което се потвърди от целия събран по делото доказателствен материал, както и от заключението по съдебно авто-техническата експертиза.

По отношение вида на причинените вреди от ищеца са представени уведомление за щета № 44010211905090, калкулация по претенция от 15.08.2019г. и опис на щетите от 23.08.2019 г., които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при съпоставката им с констативния протокол за ПТП, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. Що се касае до размера на причинените щети същият се установява по делото от неоспореното заключение по приетата съдебно авто-техническа експертиза, изчислила същите на сумата от 3220 лв., определена по средни пазарни цени към датата на ПТП. С оглед на това съдът приема за доказани вредите до претендирания с исковата молба размер от 2200,40 лв., от които 2185,40 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв.

4 ликвидационни разноски.

Релевирани са писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че ЗД "Бул Инс" АД е изплатило на собственика на увредения автомобил С. А. П. застрахователно обезщетение в размер на 2185,40 лева., видно от приложеното нареждане за групово плащане от 25.09.2019г. и опис към него.

Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.

Предвид изложените доводи, съдът счита, че претенцията по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ като доказана следва да бъде уважена в пълен размер на установените и доказани вреди – 2225,40, от които 2200,40 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 25.

00 лв. – ликвидационни разноски, на които има право ищеца съгл. посочената норма.

Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът обаче намира за неоснователен по следните съображения: Действително претенцията за заплащане на обезщетение за забава има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Следва да се има предвид, че вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т. е. то не е срочно. Ето защо, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане, а трябва и длъжникът да бъде поканен да изпълни съгл. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая от представеното известие за доставяне е видно, че ответникът реално не е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, доколкото от приложеното известие за доставяне се установява, че същият не е потърсил пратката, т. е. регресната покана не е му е била връчена и същият не е бил надлежно уведомен за задължението и неговия падеж. С оглед на това не може да се приеме, че е изпаднал в забава на посочената в исковата молба дата – 19.12.2019 г. Същият следва да се приеме, че е изпаднал в забава, считано от получаването на настоящата искова молба, ведно с приложенията към нея, от който момент насетне обаче му се дължи законната лихва за забава, която следва и да му се присъди предвид основателността на иска и отправеното искане в тази насока. Но по гореизложените съображения и предвид ненадлежното уведомяване на ответника за задължението му спрямо застрахователя и за срока му за изпълнение, съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на иска, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 383,88 лв., предявен за периода от 19.12.2019г. до 30.08.2021г. следва да се отхвърли като 5 неоснователен.