Решение № 3279 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3279 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20251100106557 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на С. К. С. за връщане на детето А. С., роден на **** г., в държавата по обичайното му местопребиваване – Франция. Твърди, се че ответницата Д. Т. Б. е майка на детето А., което било родено във Франция, а в съставения акт за раждането му било вписано припознаването от молителя на 25.03.2025 г., като по този начин била установена родствената им връзка. Позовава се на представеното по делото извлечение от семейна книжка, издадена на негово име, в която били вписани детето А. и ответницата, без да е отбелязвано наличието на брак с молителя, както и документите, удостоверяващи здравноосигурителните му права, според които от раждането си детето имало здравноосигурителен номер, като ползвало здравни услуги-прегледи и имунизации и можело да посещава детско заведение. Твърди, че той самият е френски гражданин и като родител на детето А. подал заявление за получаване на помощи за него. Детето било вписано като пребиваващо на адреса на молителя в Марсилия и посочено като лице от домакинството му. С оглед тези обстоятелства, счита, че Франция е държавата по обичайното местопребиваване на детето. Твърди, че с ответницата и детето 1 живеели заедно до месец септември 2024, когато се разделили. На 11.10.2024 г. молителят дал писмено разрешение детето да пътува извън Франция до 31.12.2024 г. Когато детето не било върнато във Франция на посочената дата и ответницата прекъснала всички връзки с молителя, тя на практика прекратила контактите му с детето и му пречела да упражнява родителските си права спрямо него. Позовава се на Гражданския кодекс на Франция относно уредбата на родителските права, според който родителските права се упражняват съвместно, а при раздяла, всяка промяна на местоживеенето на родителя трябва да бъде предварително съобщения на другия родител. При спор между родителите, те се обръщат към семейния съд, който се произнася съобразно интереса на детето. Счита, предвид изложените обстоятелства, че е налице хипотезата на чл. 3 от ХК от 1980 г., като след 31.12.2024 г. синът му А. С. е задържан неправомерно в България. Съобразно това, той подал молба за връщането на детето, която е подадена преди изтичане на едногодишният срок по чл. 12 от ХК, поради което детето следвало да бъде незабавно върнато в държавата по обичайното му местопребиваване – Франция.

Сочи се, че ответницата и детето са установени в гр. Бургас, като при проведеното социално проучване не са установени рискове за детето в семейната среда на майката. Последната, пред социалните служби твърдяла, че бащата е съгласен с преместването на детето в България, като им изпратил вещите от Франция, както и, че след това той се е дезинтересирал от сина си и не се ползвал от контактите с детето, които тя му осигурявала. Моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата, като разпореди незабавното връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване без да изследва адаптацията му в България.

В хода на съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на централен орган по Хагската конвенция, както и чрез пълномощника си по делото, молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето А. в държавата по обичайното му местопребиваване – Франция, като излага подробни съображения.

Претендира разноски по представен списък. Окончателното си становище излага в писмени бележки, представени по делото.

Ответницата Д. Т. Б., в писмения си отговор, оспорва молбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Оспорва изложените от молителя фактически твърдения, като неотговарящи на действителното фактическо и правно положение. На първо място твърди, че детето няма обичайно местопребиваване във Франция, като сочи, че въпреки наведените от молителя твърдения, то не е било интегрирано в социалната среда, а пребиваването му там е било временно.

2

Сочи, че два-три месеца след раждането си, детето вече било в България, като бил съставен акт за раждането му, издаден му бил паспорт, то имало личен лекар, регистриран постоянен адрес, като разполагало с подкрепяща среда – баба и близки роднини, които да участват в грижите за него и да го подкрепят. В България била и майката, която нямала намерение да се устройва във Франция, а бащата и близките му не били участвали в грижите за детето по време на престоя му във Франция. Съобразно това счита, че обичайното местопребиваване на детето е в България, като сочи, че е завела искова молба с предмет упражняване на родителските права по отношение на детето А.. Поради тези обстоятелства счита, че липсва неправомерно прехвърляне или задържане на детето в България, тъй като не е имало различно местопребиваване от България. Все пак сочи, че от 11.10.2024 г. бащата е прекъснал контакта си с детето и не правил никакви опити за неговото възстановяване. Оспорва твърденията бащата да е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, като счита, че това означава не само да е вписан в акта за раждане или да е подал молба за получаване на помощи за детето. Тези помощи трябвало да стигнат до детето, като част от издръжката му, счита, че е необходим непосредствен контакт и грижа, за да е налице ефективно упражняване на родителските права. В случая това не било така, тя, с помощта на близките си изцяло осигурявала издръжката на детето, а молителят не се интересувал от него, дори по време на престоя му във Франция и не полагал лични и финансови грижи за отглеждането му. Освен това сочи, че бащата е бил наясно и съгласен с прехвърлянето на детето в България, той сам купил билетите им и ги завел на летището, като поел ангажимент да им донесе остатъка от багажа им.

Впоследствие прекъснал достъпа им до дома, автомобила и телефона, които ползвали във Франция и напълно се дезинтересирал от детето, което сочи окончателна раздяла между родителите, но също и съгласие и приемане от страна на молителя. Поддържа, че понастоящем връщането на детето във Франция би го поставило в неблагоприятна ситуация, като би застрашило неговото емоционално и психическо благополучие. А. е на ниска възраст (1 година и три месеца), като не се е отделял от майката, бащата не е полагал самостоятелни грижи за него, а предвид поведението на последния липсвала създадена емоционална връзка между него и детето, като отделянето от майката и семейната й среда би представлявал тежко, травмиращо за детето събитие, с неизбежен риск за бъдещото му развитие.

Извън това изразява съмнения за наличието на възможност за прехвърляне на детето в Алжир, където тя повече няма да го види, каквито заплахи молителят й оправял нееднократно. Съобразно това, счита, че е налице отрицателна 3 предпоставка на чл. 13, ал. 1, б. „б“ от ХК. Отделно от това счита, че уважаването на молбата противоречи на основните принципи на правото в областта на защитата на човешките права и свободи. Моли съда да постанови решение, с което да остави молбата на С. К. С. за връщане на детето А. С. в Република Франция без уважение.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора становище, като моли съда да остави молбата без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище, като претендира присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък.

Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 118996/13.10.2025 г.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са родители на малолетното дете А. С., което обстоятелство е безспорно по делото, а отделно от това се установява от представените по делото писмени доказателства.

Раждането на детето А. С. станало на **** г. в Марсилия, Франция, за което бил съставен акт за раждане № 13/268 от 25.03.2024 г., като молителят, като заявител припознал детето като свое на същата дата и бил вписан като негов баща.

Горният акт за раждане бил съставен на 25.03.2024 г. от длъжностното лице по гражданското състояние при Кметството на 4-ти сектор на гр. Марсилия и бил вписан в Гражданския регистър на тази общинска администрация.

Детето било вписано в издадената на молителя семейна книжка, в която С. К.

С. е посочен като съпруг или баща, данни за съпруга или майка не се съдържат, а на пета страница от същия документ са възпроизведени данните, касаещи малолетния А., така както са вписани в съставения акт за раждането му, а съгласно представеното удостоверение за здравноосигурителни права, в което малолетният А. е посочен като бенефициент.

На 13.06.2024 г., на възраст от 2 месеца и 20 дни и на 02.09.2024 г., отбелязан като преглед по време на четвъртия месец, детето било преглеждано. На 04.10.2024 г. на малолетния било издадено удостоверение, че може да посещава детско заведение, като са му направени всички задължителни за възрастта му имунизации.

Не се установява Д. Т. Б. да е имала здравно осигуряване или регистриран адрес във Франция, респективно да била трудово ангажирана там или да е била 4 социално подпомагана като лице, пребиваващо на законно основание, трайно или продължително в тази държава.

Видно от удостоверение за раждане, извадено въз основа на акт за раждане № 0163/24.07.2024 г., за същото обстоятелство на 24.07.2024 г. бил съставен акт за гражданско състояние и в Република България, като на малолетния, в качеството му на български гражданин бил даден ЕГН **********. Считано от 24.07.2024 г. , малолетният имал заявен постоянен адрес в гр. Бургас, ул. ****, а на 25.07.2024 г.

МВР Бургас издал на малолетния паспорт № ****, валиден до **** г. Видно от служебно изисканите и неоспорени от страните справки от Национална база данни „Население“, считано от 09.05.2025 г. ответницата и детето са с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Царево, област Бургас, кв. ****. Семейното положение на ответницата е „разведена“, като детето А. е единственото й дете.

Малолетният има избран личен лекар в България, редовно е воден на прегледи след 24.10.2024 г., като не е спорно, че от месец октомври 2024 г. малолетният А. се намира с ответницата в България.

На 19.07.2024 г. молителят дал изричното си съгласие, синът му А. С. да напуска Република България, придружаван от майка си, като пребивава в чужбина, без ограничение на държавите и на срока на пребиваване, като упълномощил ответницата с тези права. Горното упълномощаване било извършено с декларация – съгласие, с нотариална заверка на подписа на молителя, направена от нотариус Т.К., с район на действие Окръг Стокхолм, Солна, Швеция, като било ограничено със срок на валидност от една година.

На 11.10.2024 г. в 09.35 часа, ответницата и детето се качили на борда на полет 0S400 на Марсилия Прованс до Виена, там в 12.00 часа, се качили на борда па полет 0S763 на Австрийските авиолинии до Варна.

Видно от разменени между страните съобщения чрез WhatsApp Business, в периода 07.10.2024 г.-22.10.2024 г. пътуването на ответницата с детето до България било планирано, молителят закупил необходимите за провеждането му самолетни билети, като по негово предложение ответницата следвало да подготви необходимия за пътуването багаж, като вземе всичко, което може, а останалото следвало да опакова, за да й го изпрати впоследствие. От същите съобщения се установява също, че на 11.10.2024 г. в 08.04 часа ответницата и детето вече били на летището. Ответницата изпраща съобщения на молителя на 15, 17 и на 22 октомври 2024 г., съдържащи информация за детето и нуждите му, като търсела информация за намеренията на молителя във връзка с изпращане на остатъка от 5 багажа им. На 22.10.2024 г. тя ползвала същата социална мрежа за гласово повикване, което, както и съобщенията й след 15.10.2024 г. останали без отговор.