Акт от 06.03.2020, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№54 гр.

Перник, 06.03.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 47/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „****“, бл. ***, представлявано от управителя Б.М.С. против Ревизионен акт № Р – 22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от Тодор Богданов Герасимов – началник на сектор и възложител на ревизията и В. В.

В. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1934/12.12.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени данъчни задължения за внасяне, както следва: 104 174.84 лв., представляващи данък върху добавената стойност за данъчни периоди месец юли 2011 г., месец август 2011 г., месец януари 2013 г., месец юли 2013 г., месец септември 2013 г., месец януари 2014 г., месец февруари 2014 г., месец април 2014 г., месец юни 2014 г., месец септември 2016 г., ведно с лихва в размер на 33553.33 лв.; 28412.28 лв., представляващи корпоративен данък за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно с лихва в размер на 9585.92 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.

Твърди се, че изводът на органите по приходите за отсъствие на реално извършени сделки е необоснован, тъй като противоречи на приобщените в ревизионното производство доказателства. Сочи се, че от тях се установява наличието на всички предпоставки, визирани в ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, поради което определянето на ДДС за допълнително плащане противоречи на закона, на Директива 2006/112 на съвета на Европейския съюз от 28.12.2006 г. и на съдебната практика /Решение на СЕС С80, С142/11, С643/11/. Аргументира се становището, че незаконосъобразно е преобразуван финансовият резултат на данъчния субект, като е намалена разходната част, без да бъде коригирана приходната, поради което е и определен допълнително за внасяне корпоративен данък. Искането към съда е да отмени ревизионния акт и да присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Б. и адв. Х. поддържа жалбата. Заявява възражение за изтекла давност за извършване на ревизия за данъчни периоди месец юли 2011 г. и месец август 2011 г. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, подробно развити в своевременно представени писмени бележки. Искането към съда е да уважи оспорването и да присъди на жалбоподателя направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУНАП, чрез пълномощника – юрисконсулт А. оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на ревизионния акт.

Искането към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, потвърден, с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ревизионното производство е проведено след Решение № 1429/11.09.2017 г. на Директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен издаденият ревизионен акт в ревизионно производство, образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия №

Р-22001416007273-020-001/20.10.2016 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия с № Р-22001416007273-020-002/26.01.2017 г. и с № Р-22001416007273-0209003/27.02.2017 г. и преписката е върната на органа със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. Със заповед № Р-22002217006549-020-001/02.10.2017 г., изменена със заповеди, с №№ Р-22002217006549-020-002/04.12.2017 г., Р-22002217006549-020-003/18.01.2018 г., Р-22002217006549-020-004/20.02.2018 г., всички издадени от Т. Б. Г. – началник сектор, компетентен за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ДОПК, във вр. с т. І. 21 от заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП – София. Заповедите са подписани с валиден към този момент електронен подпис, положен в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, за което са представени писмени доказателства. Връчени са по електронен път на „******“ ЕООД, за което са приложени удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“. Със заповедите е възложено на В. В.

В. – главен инспектор по приходите и С. М. С. – главен инспектор по приходите, в срок до 20.03.2018 г. да извършат ревизия на „******“ ЕООД относно задълженията за: корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 21.12.2015 г.; данъка върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.04.2015 г. – 30.09.2016 г.; данъка върху добавената стойност за данъчни периоди - 01.07.2011 г. – 31.08.2011 г., 01.01.2013 г. – 31.07.2013 г., 01.09.2013 г. – 30.09.2013 г., 01.01.2014 г. – 28.02.2014 г., 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г., 01.06.2014 г. – 30.09.2016 г.; вноски за държавно обществено осигуряване за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2016 г., вноски за здравно осигуряване за периода 01.03.2015 г. – 30.09.2016 г.; вноски в универсален пенсионен фонд за периода 01.03.2015 г. – 30.09.2016 г.; вноски за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2016 г.

Срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 03.04.2018 г. На 24.04.2018 г. ревизиращите органи по приходите – В. В. В. и С. М. С. са съставили ревизионен доклад № Р-22002217006549-092-001/24.04.2018 г., който е връчен, ведно с всички приложения, по електронен път, на задълженото лице на 02.05.2018 г.

В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК – на 16.05.2018 г. по пощата е подадено възражение срещу ревизионния доклад, с приложени към него доказателства, което е заведено в регистъра на ТД на НАП – София с рег. № 879-21#2/18.05.2018 г. Ревизираният субект е оспорил констатациите на органите по приходите за отсъствие на реално извършени сделки между него и доставчиците му. Посочил е, че в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства, включително първични и вторични счетоводни документи, от които следва извода за действително осъществяване на сделките и услугите, с които е намален финансовият резултат по ЗКПО и за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Тодор Богданов Герасимов – началник сектор, възложител на ревизията и В. В. В. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, са издали Ревизионен акт № Р-22002217006549-091-001/30.05.2018 г., подписан с валидни към този момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, за което са представени писмени доказателства. С издадения ревизионен акт са определени данъчни задължения за довнасяне, както следва: данък върху добавената стойност в размер на 104 174.84 лв. за данъчни периоди - месец юли 2011 г., месец август 2011 г., месец януари 2013 г., месец юли 2013 г., месец септември 2013 г., месец януари 2014 г., месец февруари 2014 г., месец април 2014 г., месец юни 2014 г., месец септември 2016 г., ведно с лихва в размер на 33553.33 лв.; корпоративен данък в размер на 28412.28 лв., за данъчни периоди - 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно с лихва в размер на 9585.92 лв. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 31.05.2018 г.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, срещу него е постъпила жалба от задълженото лице, с вх. № 53-06-3598/11.06.2019 г. В срока по чл. 146 от ДОПК жалбата, ведно с преписката е изпратена на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“. Срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е продължен с три месеца, считано от изтичането му, със споразумение по чл. 156, ал. 7 от ДОПК, сключено между административния орган и задълженото лице. Същият е изтекъл на 17.11.2018 г. До този момент Директора на Дирекция „ОДОП“ не се е произнесъл и на основание чл. 157, ал. 7, във вр. с ал. 5 от ДОПК обжалваният ревизионен акт е мълчаливо потвърден.

В срока по чл. 156, ал. 6, във вр. с ал. 7 от ДОПК той е оспорен пред Административен съд – Перник с жалба вх. № 53-04-874/05.12.2018 г. По аргумент от чл. 156, ал. 6 от ДОПК и в срока по чл. 152, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ е постановил Решение 1934/12.12.2018 г., с което е потвърдил ревизионния акт.

Предмет на настоящия спор е законосъобразността на Ревизионен акт № Р – 22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от Тодор Богданов Герасимов – началник на сектор и възложител на ревизията и В. В. В. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. С него са увеличени финансовите резултати и е определен данък за довнасяне по ЗКПО, както следва: за данъчен период 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. – на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури с №№ 104/01.07.2011 г., 107/04.07.2011 г., 111/06.07.2011 г., 109/05.07.2011 г., 123/29.07.2011 г., всички издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовият резултат и е определен за довнасяне данък в размер на 1601.00 лв.; за данъчен период 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации и е определен данък за довнасяне в размер на 137.96 лв.; за данъчен период 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури, с №№ 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.01.2013 г., всички издадени от „****“ АД, с № **********/28.02.2013 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ 633/02.04.2013 г., 655/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ **********/09.04.2013 г., *********/20.06.2013 г., **********/27.09.2013 г., **********/12.11.2013 г., всички издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовият резултат и е определен за довнасяне данък по ЗКПО в общ размер 8878 лв.; за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури с №№ **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/30.09.2014 г., **********/12.08.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г., издадени от „***“ ЕООД, с № **********/21.02.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с № 202/29.06.2014 г., издадена от „***“ ЕООД, с №№ 107/09.05.2014 г., **********/28.11.2014 г., **********/29.12.2014 г., **********/29.12.2014 г., всички издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовия резултат и определен данък за довнасяне в общ размер от 8336.37 лв.; за данъчен период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури, с №№ **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г., издадени от „***“ ООД, с №№ **********/31.05.2015 г., **********/30.06.2015 г., *********/29.07.2015 г., **********/18.08.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015, всички издадени от „***“ ЕООД, с №№ **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г., издадени от „***“ ЕООД и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизация, като с тях е увеличен финансовия резултат и е определен данък за довнасяне в общ размер от 9458.85 лв., ведно с начислената на основание чл. 175 от ДОПК лихва в размер на 9585.92 лв.

Разпечатката съдържа 33 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5294621-a7fa-40b7-b461-a89665f22186